Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

От нея поиска само да се грижи за градинката. Просто за да има сделка. Все едно му беше за градинка. И за порутената къща му беше все едно. Не искаше да се възползва от положението на малката. Прибра я преди да я прибере някой сводник или да умре от студ. Хората не й липсваха. Боеше се от цял свят. Грейна като видя къде й предлага да живее. Лика прилика беше с къщичката свила се като необщително дете, страняща от останалите, сред гъсталаците на километър и нещо от селото, а самото село от своя страна също странящо от света. Иначе в къщичката имаше почти всички условия за живот. Ток, водата ставаше за миене, къпане и за пиене в редки случаи когато жаждата преминаваше в пожар. Рискована беше редовната й употреба заради минералите надвишаващи значително допустимата граница. Можеше да създаде проблеми с бъбреците. Обеща й скоро да пробие кладенец, а на първо време трябваше да пълни туби от чешмата край реката. Нямаше и сто метра до нея. Зареждаше я всяка седмица с храна. Носеше й най-новите филми, купища книги. Козметиката която си поръчваше. Рисуваше се така като че ли всяка вечер беше на светско събитие, а не искаше да си показва носа навън. Когато й подари мобилен телефон, удари го в земята и го стъпчи. Когато й каза, че това не е живот за една тийнейджърка плака дълго. Три часа не му проговори. Обясни й, че иска да я чува и през седмицата, притеснява се за нея, затова искал да има телефон. Кимна му с разбиране и му каза, че не иска нищо друго от него, освен кратките часове в единият от почивните му дни. Разбра я, тя се боеше. Боеше се, че чуват ли се ще съкрати пътя си до нея. И опасенията й не бяха лишени от основание. Много пъти се опита да разбере нещо за миналото й. Не успя. Дори истинското й име не научи. Наричаше се с различни имена. Сменяше и прически, сама си ги правеше. При това не зле. И лицата си с различният грим сменяше. Само уплахата в сивите очи, детинската оставаше същата като вечерта в която я намери почти замръзнала на пейките. Последното което тогава си мислеше, че иска от нея беше секс. Беше първото което получи. Не се чувстваше добре след това, не се чувстваше наред. Тя го пожела, но не беше ли от нейна страна проява на благодарност, каквато не искаше от нея, а той не се ли възползва. Освен това непълнолетна. Не казваше на колко е, личеше си. Едва ли е много по-голяма от дъщеря му. Две – три години, най-много. Така и не разбра. Изглежда сама не знаеше. Или умело се преструваше. Направи опит да научи нещо за нея като провери за издирваните непълнолетни. Резултат никакъв. Изглежда наистина не липсваше на никого. Или беше дошла от космоса. Като й каза последното тя прихна да се смее. Каза името на някоя галактика, изкикоти се сладко, потърка глава и рече: „та оттам съм”. Смяха се и любеха се. Но не се оказа извънземна. Извънземните така не умират. Когато я откри не изпадна в паника, изглежда толкова голяма паника е невъзможно да се изпита. Държеше се спокойно. Прецени, че драскотините по лицето й са от нейните нокти. Масата преобърната. Телевизора също на пода, още работеше. Течеше някаква телевизионна игра. Роклята й на места разкъсана. Сама го е направила. Повече от ясно беше. Никаква следа от чуждо присъствие. Вратата заключена. Боляло я е. Много я е боляло. Когато видя тубите всичко се изясни. Съвсем сухи сантиметри прах се бяха наслоили по тях. Никога не си е пълнила питейна вода. Получила е бъбречна криза, изглежда не е издържала на болката. Опита се да разчете, нещо се беше мъчила да напише с червилото по огледалото. Не успя. Унесе се. Сънуваше в следващите часове. Докато избираше най-красивите цветя за които се беше грижела. Погреба я под тях. Не беше искала дори краткият си живот да сподели с останалите хора, как ли би понесла да сподели вечността. Устните си прехапа. Кръв му тече. Сигурен беше, че ще катастрофира, но шофираше безупречно, въпреки, че сънуваше. Сънуваше и в последвалите месеци. Отслабна с двадесет килограма. Никой не разбра какво му е. Както шофира безупречно в часовете след погребението, така и живя безупречно в тези месеци. Без нито една от малките си грешки които допускаше в бодро състояние, но не беше на себе си. Непрекъснато мислеше за къщичката, искаше да отиде, а не смееше. Стана мълчалив, дъщеря му го намрази. Жена му от години не бе се държала мило с него, а сега опитваше. Нищо не се получи. Личеше, че нещо му се е случило, но никой така и не научи какво.
Спеше и сънуваше. С месеци. Събуди го зловеща ирония.
Извикаха го дружки от селото. Намерили сонда, доста пийнали бяха. Викаха го за съботата. Щели да пробият най-после кладенец в двора му. С негово или без негово участие. Каза им, че пипнат ли двора му ще ги убие. Те пък му отвърнаха, че го чакат за да се напият заедно. Разбира се черпи той.
Запустяла му хубавата къщичка. Съвсем я изоставил. Преди идвал поне за почивните дни. Липсвал им. Заради водата било, знаели те. Забравил корените си. Не било хубаво така. Като пораснал за какво се мисли. Човек никога не бива да забравя откъде е тръгнал. Хилеха се. Казаха му, че го обичат. И го уважават. После следваше неизбежният въпрос. Той тях уважава ли?
Вдигна рамене. За пръв път от месеци се усмихна. Горчива усмивка. Закъснял извор.
Когато стигна не повярва на очите си. Кладенецът беше построен. Ръкопляскаха, надигаха бутилки. Крещяха: „изненада”. Не подозираха колко голяма е. Кладенецът беше точно върху гроба й. Оглеждаше ги, чудеха се какво му е. Личеше, че не са открили нищо. Не приличаха на хора криещи престъпление. Весели бяха, настроението им и него развесели.
Когато отпи от водата изпита необяснимото усещане, че за пръв път в живота му, жаждата му е утолена. И от този миг нататък не можеше да утоли жаждата му нищо друго. Само току що извадена от кладенеца вода. Направи опит да се прибере в дома си и да продължи да живее както преди. Пиеше вода до повръщане, а жажда го изгаряше. Всякакви безалкохолни и кисело мляко опита, жаждата му от тях все повече се изостряше. Опита и да се запасява с вода от кладенеца, но тя изглежда губеше бързо качествата които утоляваха жаждата му. Ставаше като останалата. Напусна работа и семейство. Заживя в къщичката. Гледаше животни, брадяса и съвсем подивя. Радост намира само в това да утоли жаждата си.
Но тази радост блести в очите му по-силно от всички останали които е изпитвал.