Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » мемоари » За вятъра, съня и любовта

Създайте нова тема  Напишете отговор
 За вятъра, съня и любовта « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
neslanchice
МнениеПуснато на: Чет Май 14, 2009 10:39 pm    Заглавие: За вятъра, съня и любовта Отговорете с цитат



Регистриран на: 08 Май 2009
Мнения: 40

Когато най-малко очакваш, в душата ти се втурва вятър. Започва да гърми и идe буря. Може да е ураган. Или плътен черен облак с огромни капки дъжд и град. Или порой, завличащ и потапящ всичко. Вятърът има много лица. Но винаги вие тъжно и прониква навсякъде. И търсиш къде да се скриеш. Намираш само себе си. Затваряш прозорците, залостваш вратите, изключваш захранването. Сам си в страха си и в тъмнината. Сетивата ти са изострени, целият си кълбо от нерви и чувствителност. Проблясва нещо или ти се струва - вкопчваш се. Искаш и може би имаш избор. Бавно и трудно го осъзнаваш.

Можеш да заспиш. Безсмислено да се опитваш да прогониш злите същества, намерили те с вятъра. Танцуващи последния валс на твоята душа. Те няма да си тръгнат, имат нужда да изиграят зловещия си танц, да спрат дъха ти, засищат се с нещастия и се напиват с кръв. Лека полека те смаляват, изсмукват те до капчица, разкъсват те докрай. До сянка в нищото. Дори нещо в теб безумно да отрича, няма кой и какво да те събуди. Оставаш бездушен в никъде или в никога... И няма да видиш слънцето, когато спре вятърът. Нито да се скриеш от следващия. Това е по-лесният избор. Безрисков, бърз и погубващ.

За другия трябва да имаш сърце. То те насочва и много или по-малко буден го следваш по кривините на съзнанието си. Губиш се и попадаш в древност. Светът се е превърнал в паяжина. А ти - паяк, оплетен в мрежата на душата си. И няма нищо друго. Затворен си. Но буден. Мъничко ти трябва... Търсиш Звездичка - надежда. Имаш си някъде - където още те чака птиче, жадуващо ръката ти с трошици, някога - когато не духаше вятър или ти просто смени посоката му, лъжейки времето, някого - до болка мил и познат, нежна страст и силна опора...
Тъмно е, но светлината в теб ти стига. Студено е, но забравяш. Влизаш и се потапяш. В душата си. Дълбоко е, но не потъваш. Безбрежно е като в сърцето на океан. Няма даже вълни - има безкрайности.

Тук са спомените за нещата, променили живота ти – необратимо в ограниченията на времето и пространството. Или нечий друг живот преобърнали, а той се проектирал върху твоя. Боли те, но вече си тръгнал... Не ти стига светлината, но чувството ти за нереалност улавя... Ей там - малки, различни по форма и цвят, топчици. Много, много са. Разпознаваш сред тях любови, омрази, ревности, човешки добрини и мили радости, разплакващи жестове и скъпи думи. Някои топчици не се сещаш какво са и ги наричаш с нови имена...

Виждаш най-скъпата усмивка, най-тъжните очи и най-щастливите мигове като точици. Най-бялата пътека, най-черната скръб. Най-страстната целувка, най-неустоимата възбуда, най-чувствената наслада. Изживяваш всичко отново. Заедно с грешките и всичките си страхове.

Носят се и преплитат мисли за Бог и Вселената, за топлото слънце и другата страна на луната. За уличния музикант на тротоара и пеещата акордеонистка до фонтаните. За малкото ти истински приятели и тихите мигове на споделяне. За черното ти рошаво куче и пухкавото коте пред блока. За болестите на тялото и за паразитите. За бита и удобствата, за работата ти, която ги осигурява. За нещата, които не искаш, а правиш. За сълзите, които не успяваш да преглътнеш и се изливат, когато нощем в мрака си сам. За родителите и любимите хора с безграничната им, но ограничаваща теб всеотдайност. За точките по крилцата на калинките и ухаещите тичинки на цветята... За лятото и зимата, за раждането и смъртта...

Паяк си и улавяш всичко. Сглобяваш пъзела. Оформяш твоя свят-картина – безкрайната гора от чувства е зелена, пускаш мислите като шарени пърхащи пеперуди, човешките и другите проблеми, въпросите, терзанията, самотите - нареждаш ги почти скрити - бръмбари и пчелички.
От обичта и доброто сътворяваш светлина, за да е летен ден в приказката ти. Желанията и мечтите са безкрая и синьото на небето. Греховете ти са камъни, грешките - тъмни петна по крилцата на нощните, спящи сега, пеперуди.
Като магьосник редиш пъзела. После дълго, дълго се взираш в картината. Доволен си от хрумването си да заживееш в нея. Но си уморен сега, усмихнато затваряш за малко очи...

А после...
Можеш да се събудиш в картината. В летен ден да вдъхнеш вълшебния аромат на гората, да те погали изгрева и да целунеш залеза, да се зарееш в синевата на небето и да достигнеш до незнайни висоти, да откриеш непознати светове и да потънеш в най-сладките дълбини... Да не наказваш сърцето си, когато тупти все едно ще изхвръкне. Можеш просто да си щастлив. Ако в твоя свят-картина има още нещо. Още само едно...

* * *
Видя ли в бурята онази пеперуда -
красива, но с ожулени крилца,
подмина ли, забързан да се скриеш
и заблуден и сам избра съня...

Или се спря и тихо я покани
да кацне нежно в твоята ръка.
Дали душата чувам да се смее...
Кажи, кажи, откри ли Любовта?

_________________
* До истината отвъд разума се стига само с любов...


Последната промяна е направена от neslanchice на Пет Май 15, 2009 12:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пет Май 15, 2009 7:10 am    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Стихията на живота. Колко е нежно, колко е неописуемо, а думичките се носят по гребена на вълните й. Прекрасно е!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Slava56
МнениеПуснато на: Съб Май 16, 2009 7:53 am    Заглавие: !!! Отговорете с цитат



Регистриран на: 11 Май 2009
Мнения: 91
Местожителство: Ямбол

Пеперудата с ожулени крилца е кацнала в силна и нежна ръка...

Развълнува ме. Много...
Прегръдка!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
neslanchice
МнениеПуснато на: Съб Май 16, 2009 11:02 am    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 08 Май 2009
Мнения: 40

Любовта е нежна и плаха стихия. И често много боли - от тъга, от красота, от обреченост, от невъзможност... Докосва сърца, очакващи я и готови да изгарят много пъти. И жадуващи щастие. А животът - този тук и сега, е кратък...

Благодаря за прегръдката... Нека е взаимна Smile
_________________
* До истината отвъд разума се стига само с любов...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » мемоари » За вятъра, съня и любовта
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com