Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » мемоари » Една обедна почивка

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Една обедна почивка « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Съб Май 09, 2009 3:32 pm    Заглавие: Една обедна почивка Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Днес преди обяд имах много, много и като казвам: "много", имам предвид наистина много работа.
В обедната почивка сядам изтощен. Гледам рекичката, унася ме ромоленето й, наслаждавам се на слънцето, чувствам, че и то ми се наслаждава, гризкам си хляб и шницел, радвам се, че ме има, времето е прекрасно, утихнало в мен е всичко тревожно.
Нахранил съм се, а доста хляб ми остана. Не ми се иска да го хвърля и стъпка някой. Тъй вкусен ми е бил този обяд, а не е красиво, грешно е.
Натронявам го и изсипвам трохите до перилото. Сърцето ми пее, ще споделя хляба си с птичките.
И каца един гълъб.
Не успя да изкълве трохичките!
Хвана го котката!
Дотук ми бяха добрите намерения и доброто настроение.
Тъй позитивен бях, че съвсем изключих, че в цеха си имаме котки.
Подейства ми шокиращо, а след това се питах ли, питах.....
Питам се още. Често ли, ако правим добро, само защото ни се иска, без да се замисляме, то се превръща в трагедия?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Съб Май 09, 2009 3:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Историята е написана на 20. 03. 2007
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
zaycheto
МнениеПуснато на: Съб Май 09, 2009 10:44 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 25

Не зная, дали когато направим добро защото ни се иска, то се превръща в трагедия.
Това е гадно, което се е случило, но погледнато само от нашето "прозорче". Нашета гледна точка.
Реално, това си е естествения ход на живота. В природата има хищници и плячка. Така погледнато, случката е далече от "трагедия" според мен.

И на мен би ми станало неприятно и тъжно ако видя подобно нещо. Но не мисля, че бих обвинявала животното.

Ако се замислим, ние също сме хищници. Ние сме на върха на хранителната верига.

Но има нещо много по-лошо в човека и зловещо, което основно ни раздалечава от останалите хищници.
Ние убиваме не за да оцелеем, а за удоволствие!

Аз си мисля, че трагедията е именно в това - убийство за удоволствие, за задоволяване на егото...
_________________
Днес ще внимавам да не сбъдвам всичките си мечти, за да има и утре за какво да мечтая...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » мемоари » Една обедна почивка
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com