Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules · Пуснато на: Пет Май 15, 2009 7:24 pm Заглавие:

Работим заедно, не бързам. С мен споделя по-голяма част от живота си, отколкото със съпруга си. Час и половина има до дома. Отиване и връщане стават три. Тук сме девет, с обедната почивка, в която пак сме заедно. Скука е, добре платена. Девет години я споделяме, девет години я събличам. Общуваме най-вече с мълчание. Така ми е по-забавно. Можех да разчупя ледовете. Можех и да я направя своя любовница на вторият месец и до шестият да ми писне. Вярно кученце да ми бъде, без да загуби нрава си. Малко е вълчи. Харесва ми. Стои добре на дългите й крака и абсурдната детинщина в усмивката й, която разкъсва обичайното й изражение на Цербер, поне веднъж на седмица, но случва се и по няколко пъти на ден. Базата ни е извън града, трябва да кажа, че природата тук е вълшебница. При това доста перверзна вълшебница. Обича да гледа любовни игри, да гъделичка леко спотаени помисли, сама да взима участие, отдаваща терен. Еротична приказка са възвишенията наоколо. Уханията са опияняващи, понякога побъркващи. Разкъсвало ме е желанието. Колежката ми още като носеше очилата ги е сваляла, поглеждала, питала и разпитвала с поглед, неща които сама не може да допусне, че я интересуват. Имало е случаи в които не можеше да овладее дъха си. Пръсках се в себе си. Можех, можех да я имам и всичко да свърши. Предпочитах да я събличам бавно. Защото в това беше забавата. Носеше в началото от дрехите, които ни дават от службата, тези които страшно приличат на военни униформи, тъй като и базата е военна, но за нас не са задължителни. Добре й стояха и предизвикваха въображението ми. Шест месеца ми трябваха за да я накарам да скъси полата. С две педи и половина. Тъй, че да се вижда малко над колената й, а те кръгли, самото модно съвършенство плюс вечните критерии за красивото. За миг се изкусих да видя всяка друга нейна част разголена, но щях да разваля играта. Толкова време изгубих заради едни колене, но пък спечелих удивлението пред хубостта им, която в града щедро се предлага разголена от всякъде, ала не пробужда чувството. За полата си беше сигурна, че идеята е нейна. И за изповедите си мислеше, че е така. Дори изпитваше известна вина, срещу която нямах нищо против, че ме ползва за “кошче за душевни отпадъци”, прощавайте за клишето, обичаше го. Обичаше и червеният цвят, а си мислеше, че го пази в тайна. Гледаше плахо, когато искаше да разказва. Когато ми се искаше да я слушам и позволявах с мълчание, когато не исках пак с мълчание не й позволявах. Със съвсем лека разлика в израженията си й давах или не й давах разрешението и вътре в мен едно весело животинче, ръкопляскаше и подсвиркваше на събличащата се танцьорка, а колежката ми далеч преди тяло, разголи душа. Така както не я беше разголвала пред никого, най-малко пред съпруга си. Обичайните неща: момински приключения. И единият обичала и другият, когато разлюбила единият намерила кураж да се лиши от девственост, използвайки го, но от тогава изпитвала слабост към него. Траела още. Видят ли се, а то става веднъж на години, полудява. Но не иска да се подчини себе си, на тръпката. Други си хваща. Три пъти през тези девет години се случи. На осмият месец, полата й беше свита с още две педи, носеше и високи токчета, каквито по принцип не си позволяваше, най-вече заради ръста. Близо метър и осемдесет е. Още седем месеца ми трябваха за да я убедя, че трябва да свали и чорапогащника. Още три да замени очилата с контактни лещи и близо година за да пусне косата си от шнолите. Всяка стъпка в разголването й беше по-голяма морална победа или ако щете победа над моралното от новата в леглото ми вечер, повечето от които омъжени и далеч по-верни от нея на съпруга й, а някои на граница на пълнолетие, обичащи и обичани от приятеля си, но позволили от девственост да ги лиши далеч по-възрастен от тях. Седем пъти я разплаквах с игрите си, четири пъти я довеждах до истеричен смях, а веднъж я доведох до там, че разкъса ризата си и сутиена, но тогава извърнах глава за да не видя това, което видях преди месеци. Трябваше да повярва, че няма нужда от сутиен, че гърдите й са достатъчно стегнати и красиви. Копче по копче да ми открива тази прелест. Отдавна беше забравила полууниформените дрехи. Лятно време идваше по тениска и къса поличка. Зиме клиновете й бяха впити. Като разпусна косата си стана божествена, но като направи момчешка прическата си, макар и не толкова красива беше с пъти по-секси. Имах чувството, че очите й разголват лицето. От ден на ден, че стават по-големи. И накрая ще останат очи. С едно голямо желание, което сама не разбира.
Тениската беше на пода, полата послушно остави на стола. Питаше ме с поглед да продължи ли. Червени бяха прашките й, знаех си че обича червеното, а тя си мислеше, че е скрила тайната си.
-Какво правим? – попита ме объркано.
-Свали ги.
Погледна ме, не вярваше, че й се случва. В същото време сама себе си питаше, какво я смущава. И въпроса й си заслужаваше, разбирах я, а тя сега се разбираше. Че неусетно ми беше станала толкова интимно близка, колкото и ако отдавна бяхме сексуално близки, без да сме загубили тръпката един към друг.
-Ти! – прошепна.
-Свали ги.
Смъкна ги механично. Увиха се около единият й глезен.
Стоеше неподвижна. Изправена като пред медицински преглед.
-А сега съблечи и характера си!-казах го с власт каквато не подозирах, че имам. Това не беше моят глас, а идеше от непознати дълбини на природата ми.
Тя кимна и видях...Видях нещо което е трудно за описване, но възбуждащо и в същото време ужасяващо. Впи нокти в невидима обвивка в себе си. Не потече кръв, но имаше нещо друго, което издаваше болката от разкъсването. Стори ми се, че чух звук от раздиране. Тя изстена и я видях как става по-гола. След това характера й, онзи вълчият на бюрото й.
Но тя не беше по-гола. Вместо нейният сега върху голотата й беше моят характер. Не, нещо повече! Голотата й беше моят характер. Него не можеше да отдели от нея. И изобщо, изобщо не ми харесваше.
-Облечи го бързо! – изкрещях уплашено – Бързо облечи характера си.
Направи го. Но веднъж разкъсан, стоеше й изкуствено, а под него прозираше моят.