Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Сияе сега, пъстра е роклята й, пъстро е изражението й, пъстро ми става, усмихнато. Ама, че среща. Загубил бях надежда, че я има. Знаех градчето й. Имах ли наистина работа в него или си я измислих? Четири месеца минаха. Четири месеца и половина, даже. Все чаках да ми се обади. Дадох ли и телефона, тя ми даде своя. Записах го, но във влакът ми откраднаха раницата, там беше и бележника ми. Сияе сега, тогава плачеше. Мислеше, че няма хора наоколо…
Върви към мен. Сигурно е изненадана, че ме вижда.
Изненада се и тогава, не го показа. Просто я попитах: „Зле ли ви е?”. Не знам защо си го помислих. Последното което можех да допусна е, че приятеля и си е тръгнал от хижата с друга. Точно как е, малко преди да се разделим ми каза. Всъщност карали са се напоследък. Изобщо не са се разбирали. Време било някой от двамата да го стори. Трябвала да бъде радостна. Глупаво било от нейна страна, че е хленчила. Смееше се хладно, малко изнасилено. Още я болеше, но са били две години. Свикнали, почти зависими. Заблуждавали са се, че скандалите са от обич. И в други неща са се заблуждавали, че си ценят един на друг свободата. Нямал нищо против да си има и други партньори в леглото, не било изневяра:
-Как да ме разбере, аз не правя секс, аз правя любов. Само любов. Опитах се да се включа в игрите му. Ти ме разбираш, нали?
Разбирах я. С тяло тя говореше, изписваше се. Липсвала й е взаимност. Изрече го, но вече го знаех. Радвала се е на физиката му, на уменията му и на свежестта. Същото му връщала, заблуждавала се е, че е любов, но било е заместител, докато я открие.
-Биберона ми е бил. Биберона. Ей, това ми беше, а си мислех, че ще умра. Виж, аз не съм истерична тийнейджърка. Не ми е първи, но вече се чувствах част от него. Него като своя част. Вярваш ли в предопределението? Аз започвам да вярвам. Трябваше да ме доведе до тези места. И да си иде. До този връх, как му беше името? За мен ще си остане Върха на насладата. Става въпрос за тази между мен и него. По висока от това не може. Възможностите на тази връзка бяха дотук. Погледни: красота, панорама. Но представи си, че в тази тишина трябва да живееш цял живот.
-Звучи изкусително.
-Да, но защото знаеш, че утре ще тръгнеш. Постой седмица, две. Ще се побъркаш от скука. От скука започнахме да правим и глупости. Не се обичахме, това е. А, аз бях гладна, гладна, гладна. На една биберона, защото аз не правя секс, а правя любов.
-Разбрах. Тази нощ разбрах къде е разликата.
Случи се, като че ли нямаше нищо по естествено. Прегърнахме се автоматично. Просто да има рамо на което да поплаче. Не трая дълго. Просто стана хладно, започна да пръска. Прибрахме се в хижата. Малко коняк. Един прозорец се блъсна. Загърмяха гръмотевици. Пак щеше да заплаче. Толкова сама се чувствала, от дете се бояла от гръмотевиците. Пихме още. Попитах я защо е плакала. Махна с ръка, каза: „глупости”. После тя ме пита: „защо съм сам”. Нещо смотолевих, приличаше на оправдание. Нямаше за какво да се оправдавам. От седмица и аз бях приключил връзка. Няколко месечна и не толкова отчаяна, колкото разбрах по-късно, че била нейната.
-Секс ли правихте или любов? – в усмивката й имаше по малко и от двете. Похот, но и желание за повече.
Дъждът вече се лееше като потоп.
В хижата нямаше и други туристи. Много паянтова беше, сезонът още в началото. Твърде хладно, децата още на училище. Двете семейства хижари вече бяха вдигнали градуса. Празнуваха нещо. Доста пийнали, свиреха на китари, повече викаха.
Скърцаше цялата хижа, стихията увеличаваше напор.
-Ще ми се да повярвам, че е било любов. – отвърнах й.
-Разбирам те, аз в последните месеци се заблуждавах. Дали изобщо и аз, като теб, не съм искала да е онова което не познавам и ми се иска да го опозная. А ти?
Дори не я разбрах, а имах чувството, че се познаваме от месеци, че дълго сме се борили с изкушението, че сме се сприятелили, бавно опознавали, губили заблуди от първоначални впечатления, нови откривали. Дълго делели тясно пространство. Отприщи се като дъжда навън. След ден в който не се очакваше, порой.
Десетки пъти повтори:
-Никога, никога не се отдавам за секс, а за любов.
До сутринта ми разказа всичко. Най-красивото ми преживяване, най-трепетното.
Тогава плачеше. Сега сияе. И аз сияя. Губих надежда, че е истинска. Разбрах за разликата. Вървим един срещу друг.
Разминаваме се.
Нищо не трепна в лицето й.
Изобщо не ме позна.
Когато се прибрах в хотелската стая и погледнах в огледалото, самият аз не се познах.