Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Страст и глина

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Страст и глина « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пет Май 15, 2009 9:40 pm    Заглавие: Страст и глина Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Приятелят ми спи. На бебче ми прилича сега. На бебче покръстено. Вънка чурулика всичко. Не само птиците, но и листата и лъчите биещи се по стъклата чуруликат и вятъра играещ си със завесата, разгръщащ я като деколте, за да разголи плътта на различната сутрин чурулика и реката, близката, но и далечната която не би трябвало да дочувам чурулика. Всичко чурулика, защото е в мен, събудено, радостно и отново възбудено. Цялата природа в мен лудува, иска още. Пълна е с любов за изливане. С стихии за утешаване. Повече ласки имам от снощи, повече целувки. Чувствам се на тридесет, на триста се чувствам, но с тяло на тридесет годишна. На деветнадесет съм в действителност, но като си го помисля, изпитвам усещането, че това деветнадесет годишно тяло, не е моето, а на приятелка която наивно ми се е доверявала, обожавала, падала си е по мен, без да го осъзнае, а аз като ловка съблазнителка съм я съблякла за тройка. Усмихва ме фантазията. Затварям очи, трепети съм цялата. Искам да излетя с цялото това чуруликане навън. Или да го събудя. Снощи беше по-различен. Див, първичен, не момче, а всички разюздани мъжки желания. Спи като младенец сега. Чак ми е смешен, но и сладък. Не вярвахме, че ще се случи. Ей, тъй на шега се отцепихме от групата. Предупредихме ги, разбира се. Те знаят, че сме опитни, а местността ни е позната, времето е хубаво, прогнозата обнадеждаваща и едва ли ще се изгубим. Всички знаят, че сме гаджета. Гадаят правим ли любов или не. Той като, че ли крие в близостта си с мен, че има известни проблеми с общуването и връстниците биха го нарекли „задръстен”, ако ме нямаше. Аз като, че ли крия в близостта си с него, че не исках да започвам, че няма да се спра. Сега го разбирам. Повече искам от снощи. Повече. Още и още. А страстна беше нощта, вълшебна. Всички жени на едно се чувствах, а в него всички мъже на света усещах и им се отдавах и желаех и не ми стигаше. И губих тяло, разгръщах се като нощната тъма, а тя търкаше набъбнали атоми във всяко листо или клонче, във всяка скала и по повърхността на езерото, по керемидите на старата хижа и по пътеките, по всяка земна форма. Не помня виках ли, излязох ли на покрива през капандурата или съм спала за малко и ми се е присънило. Обръща се, мисля, че ще се събуди, но пак заспива. Въздъхвам. Ставам, обличам се набързо. Ще се поразходя. Моят герой има нужда от възстановяване, а на мен не ми се спи. Въздухът е омагьосващо чист, толкова е свежо навън, че да стоя в миришещата на мухъл хижа си е направо кощунство. Пусто е наоколо, май няма други туристи. По мои изчисления нашата група трябва да се появи към четири – пет след обяд. Дали да не му предложа да продължим без тях към следваща? Чудя се. Лутам се по пътеките. Горят ми зърната, още ме парят целувките му. Вълна от тръпки, по лудешка от снощи преминава през мен. Кръгове заиграват пред очите ми. Едва оставам права. Изпитвам желание да се съблека, поглеждам назад към хижата. Не е далече, мога да се върна, но той едва ли се е събудил. Още малко ще се поразходя, макар от сладък беше въздуха, а сега ми горчи. Май от сладост горчи. Все по-усмихнато ми ставаше, а изведнъж ми се плаче. Вървя като призрак, не мисля. Иде ми да се подхлъзна по тревата и да хвръкна в пропастта. Но няма пък и пропаст наблизо. Откъде си я измислих? Засмивам се. Слизам по сипеи, после пак горичка. Липсва маркировка, но няма да се изгубя. От малка съм турист и не за пръв път се цепя от група. Смесена горица, не е ли твърде високо за нея? Ето пътечка. Излизам от гъсталаците и се открива схлупена къщурка край мързелива река. Чува се шум. Любопитно ми е. Не прилича на място в което може да се живее. След минутки съм на прага. Увлечен в работата си, не ме чува. Не мога да повярвам, не е ли първобитна техника това? Така ли се правят още гърнетата. С колело, а ръцете му галят ли галят глинените съдове. Като женска плът ги галят. И във формата им има нещо предизвикателно сексуално. Не бих го забелязала, ако не виждах какво правят преди това ръцете му. Беловлас е, изпъкнали са фибрите му, изпотени блестят. Дългите пръсти се плъзгат по глината. Струва ми се, че глината се гърчи от възбуда. Строен е, малко костелив, орлов е профила му. Разпиляната дълга коса блести като ореол, лъха обаче нещо животинско от него. Върти колелото, плъзгат се ръцете от глината му и миг преди да се превърне в поредното гърне, виждам я как оживява. Неволно стенание се откъртва от устните ми и той обръща лице към мен. Хладна тръпка ме прорязва. Очите му са бели. Чисто бели. Те не виждат. Въпросителен израз изписва. Едва доловим е, лицето му като издялана от вятър скала. Не бръчки са това, а неравности. Неравности върху които се е изписвало времето в опит да разруши тази здрава материя, но не е успявало. Пристъпям към него. Не знам какво правя. Искам да съм глина. И понеже не ме вижда, понеже никой не ме вижда, не ме е срам. Падат задръжките ми. Той не ме вижда. Никой няма да ме види. Хвърлям дрехи и вървя към ръцете му. Ръцете които ваят глината. Поставям ги върху гърдите си, очи затварям. И се превръщам в глина. И той ме претворява. Завърта се колелото. Въртя се, нямам кости, плът съм, без форма. От форма във форма преминавам. Търся тази която желаят ласките, която несъзнателно по мен изписват пръстите, формата на енергията която изтича от тях. Гали ме до дъно, плъзга пръсти по дъното ми, по недокоснатата ми неподозирана вътрешна повърхност и я изглажда. Стотици хиляди пъти е по-силно чувството от изживяването ми в тази толкова страстна нощ, а едва ли всичко трае повече от половин час.
И се опомних гърне между гърнетата. Красиво гърне с нещо предизвикателно сексуално във формата. Поставя следващо след десетина минути. И след още десетина: следващо. И следващо. Между себеподобни съм, едно от многото. Изгубена, изчезнала, но май си заслужаваше. Някъде следобед чувам странен диалог. Познавам гласа на приятеля си:
-Да сте виждали едно момиче?
-Ти шегуваш ли се! – гръмогласно със сърдит глас му отвръща грънчаря.
-О, извинявайте. Не знаех, че сте сляп…
-Ти си сляп! Къде си я изгубил!
-Простете безпокойството…
-Чакай, чакай, знам къде е. Мина оттук. В къщи си е навярно вече. Вземи това. Няма да ти натежи. Купи го от мен за теб. Малък подарък за спомен.
И ме подава.
-И го пази като очите си – казва му още – Аз така загубих своите. Това е друга история. Пази гърнето.
Приятелят ми тръгва, носи ме. Стиска ме под мишницата, върви по склона. Камъчета се откъртиха под обувката му. Залитна и за да запази равновесие, разпери ръце.
Пръснах се на парчета.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Страст и глина
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com