Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема - Ако наистина, животът ти беше само поезия

cefules

Природата обича да се съблича от дърветата и водопадите си, от облаците си и скалите си, от небесата си. Да ги захвърля на всички страни и да обикаля гола сред тях. Да ахка и Ахка като обикновено момиче, възхитена от цялата тази красота, макар да знае много добре, че това са само нейните неподредени дрехи. Губи се из своите пътеки, кожата й настръхва. Разраняват се стъпалата й от собствените й тръни и по това още повече прилича на обикновена жена, когато стъпва като по тръни на забранени мисли и потайни желания. Иначе фигурата й е на осемнадесет – двадесет годишна. Стегнати малки гърди, стройно тяло с вирнато дупе като сърна, ала израза й, макар почти лишен от бръчки, зрял, много зрял. Плашещо зрял и малко тъжен. Макар да умее да се преобразява, с този израз не може, защото обикаляйки така разсъблечена и от плът и кръв, тя чувства силно и често по-болезнено отколкото чувстваме, всички сладости и страдания, на които ни е подложила. При една такава разходка и изглед в самата себе си го откри нещастен и подпрял глава на колене. Гледаше от високо града. Хубав младеж, но с излъчване на възрастен. Тъжеше по изгубена любов, по-скоро разочарован от целият свят, отколкото от една жена, която да си признаем, честно, заслужаваше разочарованието му. Натъжи се Природата с него, седна зад гърба му, докосна го. Той затвори очи и усети как го изпълва сладостна тръпка. Можеше да му се отдаде, но това щеше да го убие, защото тя е божествена. Не е за хората. Една такава любовна игра би го изпълнила с толкова сила, че крехкото му тяло не би я удържало и щеше да се пръсне. В същото време усети слабост към него, любовна слабост, искаше го. И беше на границата да го убие с милувките си и сама да се освободи от възбудата си я превърна я в три поетични музи, безумно влюбени в него. И след като направи това, побърза да се облече с дърветата и водопадите си, с облаците и скалите си, с небесата си, за да не я обземе отново слабостта.
Пробуди се младежът, там на скалата, от която гледаше високо града. Сам и желан до лудост от хубавиците...
Нека сега добавим нужното. Погледнато от страни, той просто пишеше. Зрението ни това е способно да улови, мисълта ни това да осмисли. С друга сетивност изживяваше всичко като любовната игра и драма, която ще продължи надолу.
Сменяха се сезони, но той не чувстваше ни жега, ни снежният сън го поглъщаше в безчувственото. Есента ферментираше първо в него, а след това във виното и песните на хората под хълма. Първо набъбваха зърната на музите му, а после тези на клоните при настъпването на пролетта. Брадясваше, но в извора от сладката пот на трите, от който утоляваше и жажда и се опиваше се виждаше все тъй млад и чист, какъвто го видя за първи път природата.
Музите го лъжеха и им беше забавно. В същото време му даряваха щастие, защото неговото щастие ги правеше щастливи, а в някои вечери, когато щастието им преминеше в екзалтация, песните им стигаха до ушите на хората живеещи в подножието на хълма. Приличаха на вятър и чуруликане, но имаше случаи когато по-остър слух, можеше да долови и възбудено женско стенание.
Имаше нещо, което те не знаеха и им трябваше време, докато се усъмнят, а после с ужас разберат, че се случва нещо ужасно.
Те раждаха. Те постоянно раждаха. Раждаха ангелчета, но родените от музи ангели трябва да бъдат отгледани от истински хора, че да пораснат и да могат да летят из небесата.
Доверяваха му децата, неговите деца които раждаха и той слизаше до града. Скоро се връщаше. Питаха го намерил ли е осиновители. Той кимаше, казваше, че живеят и растат щастливи в детски дом.
Истината е, че не намираше осиновители. Това което виждаха хората по гърбовете на ангелчетата. Хайде да си го кажем по човешки: стиховете му. То им приличаше на изроден израстък, а не на криле които ще пораснат и ще ги направят щастливи. Дълго се бори с бащиният си, а чисто човешкият си инстинкт, докато набере силата да изостави първото от децата си в най-дълбоките дебри на гората. С месеци любимите му се чудеха, защо мълчи, защо не прави любов като преди, а той се мъчеше. Мъчеше се, само да не разберат какво е направил с рожбата и да го разкъсат, а те сами да умрат от нещастие. С втората му беше по-лесно. С третата още по-лесно. Изоставаше новородените на едно и също място в гората и очакваше да са ги разкъсали котките.
Но поезията, особено ангелската и родената от истинска муза, оплодена от истинската любов на човек, лесно не умират.
Превръщаха се в зверове и царуваха из тези горски кътчета. По-хищни от хищниците, но по-потайни и от човешка душа.
Ден след ден трите им майки очакваха да видят в небесата порасналите си ангели, но не видяха. И злото съмнение ги накара, колкото и бяха наивни да го подложат на кръстосан разпит. Той им призна и те дълго ридаха, мислеха за мъртви децата си. И му повелиха строго, да отиде и да открие костите на поне едно от тях, за да поплачат над тях.
Дълго кръстосва най-мрачните кътчета на гората, но кости ни на ангел, ни на човек не откри. Гледаха го децата му и сурово му се надсмиваха.
И когато огладняха, а той беше по-лесна жертва от всяко зайче /тоест души на наивници, запленени лесно от очарованието на жестоките, паднали ангели/: разкъсаха го и го изядоха.
Майките им там горе умряха от мъка, стопиха се в ехо, напомнящо тъжна песен, което като топла вълна обля една нощ града, пробуди го от сладка дрямка за секунди и после всички отново заспаха.
Освирепелите стихове, седмица след като разкъсаха баща си се нахвърлиха една нощ един на друг и се разкъсаха.
“Тъжна история!”-мислеше си погубилата несретника природа, стана й жал, много и беше жал. И понеже е в силите й, както се събличаше от дърветата и водопадите, така можеше да се съблече и от времето си.
Върна се отново на хълма тогава когато младият човек стоеше тъжен и наблюдаваше от високо града. Пак протегна ръка към него, но с неистови усилия на волята си, не го докосна.
Оправи грешката си. И се усмихваше от високо. Историята не й изглеждаше толкова тъжна, колкото би могла да бъде, колкото беше преди промяната й.
Младежът се върна в градчето си. Не изживя страшното нещастие, но и не разбра какво е щастие.