Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

“Ако враговете ми не бяха толкова яростни, не бих бил толкова амбициран да постигна целта си...” – това не е включено в “Бели мисли за черни дни”.

Твърде лично ми се стори, затуй и избегнах да го сторя, а сега, за да не дам джокер за неправилно тълкуване с половинчато изказана мисъл, ще добавя:

“...но ако не беше обичта на приятелите ми, амбицията нямаше да ми е достатъчна, за да я постигна, а дори да я постигна, не би означавала нищо без любов.”

Току-що споделих нещо несподелено. Нещо, което пазих за петък, за събитието, но знам, че не всички, които ме четат, ще бъдат на него, а за да е това, което е за мен това събитие, точно тези думи желая да споделя с всички, които ме четат. Не само с тези, които ме обичат. С всички. Защото в последните месеци се чудя на енергията, на излишните нерви, които хвърлят и времето, което пилеят, занимавайки се с нещо неподходящо за себе си хора, които не обичат да ме четат, а в същото време - забелязва се, някои от тях ме четат толкова ревностно, колкото и най-увлечените по мен читатели.

Трябваше да споделя тези мисли, с които започнах. Става въпрос за цел, за една постигната цел. Стъпало или площадка на стълбище, вече на доста висок етаж. Е, не е на нивото на Вавилон или Сринатият Световен Търговски Център. Не е сигурно дори падна ли от тази височина дали ще се убия или ще отида само в ортопедията, а и след споменаването на тези колосални висини, построени от човешка ръка, идва автоматично мисълта, че дори и най-величавите й творби рухват, твърде крехки са за неизбежностите. И не можем да бъдем твърде горди от далеч по-малкото, но поне можем да бъдем щастливи или най-малко удовлетворени, а днес съм и удовлетворен, и щастлив.

И изобщо, бях доста щастлив напоследък. Очаквах го. Много, много не отварях уста, но вече след като е факт: може.

Нова книжка! Нова, а всъщност първа в много отношения. Първата ми книжка с афоризми: “Бели мисли за черни дни”. Първият ми е-book, а това за мен е книгата на бъдещето. Както много пъти вече го казах, ще го кажа пак:

Като библиофил обичам миризмата на библиотека, на хартия. Толкова я обичам, колкото и женското ухание. Най-възбуденото и възбуждащото, най-прекрасното и най-милото ухание, най-дръзкото и най-нежното - уханието на любов. Толкова обичам и миризмата, която се носи от хартиеното издание. Достатъчно ми е да заспя над разтворена книга и като се събудя на другата сутрин, имам чувството, че съм изживял приключение. Фантазията ми е възбудена, мисълта ми по-бодра, вдъхновен съм. От дете съм влюбен в тази миризма. Но колкото нея обичам, толкова обичам и миризмата на горите, в които -знаете от разказите ми, че е пълно с нимфи които срещам. Искам да ги има горите и пътеките, а в същото време и достатъчно изписано, за да имаме по-богат избор на четивото си и хартията вече не може да задоволи новите потребности, както някога много отдавна са се изчерпали и възможностите на папируса.

Тъй че това е първата ми крачка към моето бъдеще. Без носталгия, само с усмивка.

А за усмивката има и още една причина. Твърде ласкателна за мен. Честно да си призная, радвам се като дете. Представянето й, първото й представяне, ще съвпадне и с представянето на антологията на Буквите, която аз за себе си нарекох: “Библия на любовта в последните времена”. И с още нещо: Осмият рожден ден на Буквите. Е, като осемгодишно дете се радвам, че празникът за мен ще е двоен. С тези “Светли мисли, за черни дни”.

И за да не го давам много екзалтирано и да се приземя малко, ще завърша с един свободен цитат от самата книжка:

“Има хора, които цял живот умират от щастие, но не умират щастливи.”

Очаквам ви, поканата ми е от все сърце. Подробности:

http://www.bukvite.bg/redact.php?bid=375