Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules · Пуснато на: Нед Май 24, 2009 8:49 pm Заглавие:

Аз му вярвах, още преди да го срещна. Много преди да го срещна, че даже и да допусна сериозно, че го има. Примирила се бях, че ще умра самотна. С фантазията си за него, недолюбена. Странна, разтворена в стихове, те пък трудно разбираеми. Вечер се събличах пред огледалото, бавно, бавно и си представях, че с неговите очи се гледам. И се стремях да бъда тази която ще им се хареса. С всяка мисъл, трябваше да бъда красива, да бъда секси. Поддържах се и физически. Режимът ми здрав, хората с които общувам, подбрани. Обикнах дори отчаянието си. Естествено беше да повехна така. Без да съм направила някого щастлив. Без да съм направила себе си щастлива, чрез неговото щастие. Влюбвах се, да. Добре се познавах, състоянието си определях като грипа, когато ме сполетеше зиме. Нещо временно, вирус, с който можех да се преборя. Можех да бъда само негова, а живота не е романтична приказка, нито розов роман и не беше правдоподобно дори да го има. Съзнавах това, от шестнадесет годишна го осъзнах, когато връстничките ми или поне някои от тях, вярваха в идеала, принца, кинозвездата. Глупави ми се струваха, а глупостта изглежда ги правеше по-красиви или най-малко по-изкусителни, защото нещо по-различно от бляновете им, далеч по-посредствено се втурваше след полите им, ухажваше, лъжеше, маскираше се с техните копнения и лишаваше от девственост, за да ги приземи, а то да опознае, част от небесното им реене. Не, не се чувствах пренебрегната. Нито нехаресвана, напротив. Винаги съм била много хубава. Прекалено, дори. Принцесата. Можех на всяка да отнема, малката утеха, че не е дочакала принца. Правих го понякога. Ей, тъй, заради спорта. И не се оказваше трудно, никак трудно. И ставаше въпрос за младо гадже, с когото са от месеци, а не за отегчен след двадесетгодишен брак мъж, треснат от някоя криза на възрастта, решил от любопитство да опита по-различно или не точно от любопитство, а от някакъв порив за свобода, за да докаже на неуверената си душичка, че има дилема и сам е избрал дома и съпругата си. Като тате, например. И той беше идеал за мама. Не принц, но виден общественик, което си е кажи речи, едно и също. Персонаж от детска приказка, адаптирана за пълнолетни. Много говорихме с него след като разбрах какви ги върши. Случайно стана. И то защото с онова момиче, приятелки. Тя пет години по-голяма от мен, но четем едни книги. Бледа като призрак, красива като дух. Трепти имаш чувството, че ще изчезне всеки миг. Самата тя прилича на фантазия, а всичко вижда през фантазиите си. И споделя, споделя, а не знае, че иде реч за баща ми. Аз обикновено криех, чия дъщеря съм, за да се държат хората естествено с мен. Този път съжалих. Това беше голяма моя приятелка. И така страдах, че е глупаче. Говоря си с него, той ми казва тези неща за отегчението, за неуверената си душа, за свободата която искал да си докаже, че има. Казва, че е голяма грешка, че обича мен и мама. Искрен е. А малкото глупаче му вярва. Нищо не се промени у дома. Спря да се среща със своята малка грешка, аз пък да направя нейната голяма грешка. Нито грешките на съученичките си. Съзнавах, съзнавах, че няма идеален, че стори ли ти се някой такъв, пълен лъжец е.
И понеже съзнавах, друго в мен не престана да се стреми към него. Няма го, за това го търся. Вярвам му, знам, че го няма.
Влюбвам се, преболедувам. Никога не правя секс с мъж към който съм изпитала слабост. Никога повторно не правя с някого. Професионалисти са или студенти, женени и държащи на семейството си или на командировки, когато слагам брачна халка. Струва ми се, че ме прави по-секси, а играта по-вълнуваща.
Тъй го и срещнах. Кожата му блести като потна, дори когато не е потна. Релефен, строен, напомня див жребец. И потентен като жребец, може да люби непрестанно. Отпусне ли глава в скута ми, дланта ми сама пожелава да го гали. Гушне ли ме преди заспиване, веднага ме отнася в друга реалност, такава каквато не съм сънувала, преди прегръдката му, да превърне и реалността в приличаща на сън. Минава за лошото момче, езикът му е остър. Но с мен е много нежен, а с малкото ни приятели благодушен. Може да бъде душа на всяка компания, но само когато го поиска, а го прави когато е почувствал, че аз го искам, а винаги чувства кога и какво искам. Вън от къщи речникът му е уличен, доста грубичък, но чаровен. Харесват го цялата фирма, а му имат страха. Когато сме сами се съблича в истинското си Слово. Поет е, който пише по въздуха, на страниците на миговете, с глас и дъх, пише. Цитирам го. Всяко изречение му е строфа, която няма да повтори, която прониква дълбоко в мен и аз съм единствената която може да й се наслади. Признал ми е за момичетата и жените. Много са били, във всички мен търсил, а в мен откривал много повече. Винаги е интересно с него, пълен е с вицове. Пием по чашка френско вечер, на свещи. Иначе само на купони може да се отпусне и за цяла вечер да изпие двеста грама концентрат, но не шофира, дори една капачка да е изпил. Пали по цигара на седмица. И има детински израз и сини, но топли очи. Има фантазии, отдаден е на реалност. Не помня да е повишил тон или да е ускорил приказката си, а партньорите му се оплакват, че доста е стресово. Много от тях са се пропили. Не прилича на реален, ала е.
.Примирила се бях, че ще умра самотна. С фантазията си за него, недолюбена.
Но имах шанса да го срещна и да се обикнем, и да живеем заедно.
Търсила съм му слабости, само за да разбера себе си. Но дори и слабостите му, очарователни.
И не мога да се разбера. Ако трябва да съм честна. Не съм щастлива с него.