Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Исках просто да освободя въздуха си. И да снимам нежностите си. Най-голите и най-спотаените. Природата си. Не гърдите, тях показвам на плажа, а това което и в банята пред огледалото ми с приятеля ми не виждаме. Стеблата и пеперудките, тях. Тях и пробягващите зайчета от гъсталак на гъсталак. Подскачащата рунтава катеричка от клон на клон и седналият на склона камък, подобен уморен скитник готов всеки миг да се катурне в пропастта. Трепетите най-дълбоките, които често не откриваме. Тях да снимам. И да си поотпочина, това исках.
Селото ни живо, ни мъртво. Схлупени като каскети покриви над опустяващи къщи. Схлупени като покриви каскети над опустяващи глави в сградата на някогашно училище, сега играеща роля на кръчма, магазин за храни и стоки за бита. Влизах в нея, колкото да си купя цигари. Седем мъже – редовни посетители. Най-младият на четиридесет и четири, пази с карабина овошките над селото, които няма кой да нападне. Най-възрастният на седемдесет и две. Заради светлорусата коса и луничките ме мислят в началото за скандинавка и свободно си говорят какви мъжки качества биха проявили, ако тъй де: дам възможност на някого. Млади жени няма, а аз от въздуха ли или от красотата наоколо, която разпознавам в себе си, чувствам се по-секси от всякога. Тези горкички душици, не ми пречат. Приказките им които на всяко друго място биха ми дошли като просташки или най-малко досадни с вулгарната си баналност, будят някакво умиление, дори и лека възбуда. По-особена, не от тях, опазил ме Господ, а пред времето. Което дава и отнема. Ето ме млада и красива, отдадена на мига, каквито някога и тези тигри на думи са били, но колко ли скоро, реалността ми ще бъде същата мила печал и само във фантазии подобни техните ще бъда това, което днес имам. Игриво ми става, забавно. Хвърлям им погледи, от онези от които имам цяла колекция. Флиртуващи и закачливи, усмихнати от смущение, смутени от усмивката си, изразяващи симпатия. Смигам им, завъртам дупе. Разголвам зъби в около двадесетина усмивки. Закачам с ръка ръкава на някого. И играта ми става все по-забавна, а един от тях малко по-симпатичен от останалите. Той повече мълчи, свити са раменете му, няма самочувствието на героичните си приятели. Просто за да е част от обкръжението си ще каже: “ах” или “ох”, но за да се докажат, колко мъже са, приятелчетата му едно през друго се надпреварват да му напомнят, че не съм момиче за него, като че ли за тях съм. Свива се като малтретиран хлапак в училище, то друга разлика няма освен възрастта. И колкото повече успяват да го свият, толкова по-задоволени се чувстват. Все едно наистина са ме имали, демонстриращи мъжество на негова сметка. Става ми малко тъпо. Гледката си е трогателна, но и малко ме е яд. Малко, а по цял ден продължавам да снимам голата си душа, да се чувствам по-свободна и по-секси непристъпна дори, отколкото старите глупаци ме виждат. Минават ми игриви мисли, гъделичкат ме. Смея се на ума си, с все по-къси поли влизам в кръчмата. Изподрах си бедрата, че след сутрешният ритуал с цигарите, веднага тръгвах на снимки из горите, а късите рокли не са най-удобни за подобни преходи. Но и драскотините ме възбуждат. Какво дете съм само, също като тях. Играе ми се, много ми се играе с тях и се поддавам на изкушението. Планът е назрял и една сутрин вместо да посоча цигарите, да оставя стотинките на тезгяха без да чакам ресто си изричам на чист роден език:
-Нямате ли без филтър?
Каскетът на кръчмаря щеше да хвръкне, а аз си поръчвам и една малка водка. Пия я на крак, обръщам глава, смигам на феновете си и ги питам:
-Как е днес?
Кой глътнал език, кой се хили дървено, кой ми сумти “ам добре”, това са ми миличките тигри. С клатушкаща се походка се оттеглям и ги оставам да коментират на свобода. На другата сутрин обаче се приближавам до онова скромното, жертвата им и му казвам:
-Ако те целуна, ще си обръснеш ли мустака?
Мустакът му е на възпят от епоси, гъст, че черен, че засукан, прилича на два целуващи се скорпиона. Гледа ме плахо, а аз сядам на крака му. Той ни жив, ни мъртъв. Приятелите му бледи, гледат го ококорени, зяпнали. Старото момче още малко ще припадне, но връща самообладание и кима. Всички се пипат за мустаците, но жалко за тях, на техните не съм обърнала внимание. Цункам го бързичко и си мисля, че ако е мъж като тези които познавам ще го видя и на другият ден със своето украшение, само и само да се покаже, че може да излъже една пикла. Но мъж е, по-мъж от тези които познавам. Започва да ми харесва, а и да си призная, без мустаците е доста хубав. Лицето му е каменно, устните тънки, бръчиците изписали благородна сила. Сега си личи, че не е и толкова възрастен, че още всичко това за което се приказва на масата, не са единствено старчески блянове. Даже прилича на плейбой в карнавален костюм. Не е мястото му тук, наистина. Виждам го. Само едни мустаци, а толкова променен, какво ли ще стане...Не, не смея и да си го помисля. Не смея, а си го мисля. И малката водка ме хваща, коленете ми омекват. Смея си се на ума. Не гледах на него като мъж, а то мъж и половина. Е, играта и без друго трябва да продължи. Пак се приближавам, сядам както снощи на коляното му, но сега има и повече чувство, при това не играя, наистина го искам. Този мъх се вижда над тениската му, целият му врат, стига до косата. Много космат е и това му предава пещерният вид, иначе направо си хваща око. Рядко харизматичен мъж.
-Ако те целуна с език, ще махнеш ли тази вълна от себе си?
Разколебава се. Противоречие и в погледите на социума му. Сигурно минава за доста педалско подобно отношение към тялото, но обвил го е дъха ми, гълтам го с поглед. Искам да го видя какъвто пожелах. Те ще си го майтапят за жертвата, но скришно ще му завиждат, сигурна съм. Усещам възбудата му. Не е вече само въпрос на чест. Наистина бил мъж. Желая го, ще се възпра, но сега си давам воля поне да си го мечтая. Съгласява се и аз впивам устни. Впивам ги със страст, обхваща ме. Мисълта ми ме понася сред дърветата, където му се отдавам. Не мога да стана от крака му, но намирам воля. Трябва да спра, трябва да спра дотук. Но съм доволна като го видях.
Хубав е, наистина е хубав. Кратката ми слабост ме е напуснала. Просто радва очите ми, а останалото е завършека на играта. Трябва да се научи да цени и себе си. И няма как, ще го направи. Отново сядам на коляното му, прокарвам показалец по шията му и му казвам:
-Ако правим секс, ще избодеш ли очите си?
Кръчмаря обръща посуда. Приятелите му се вкаменяват, а в очите му чета: “Да”, но не смее да го изрече.
-Кажи: “Ще го направя!”, аз ще ти се отдам, а после можеш да ме излъжеш.
-Ще го направя! – тъй го изрича, че докато събирам багажа си се спирам. Той сигурно е вече на път към къщурката, а аз се разплатих вече с бабката и смятам да я напущам преди да е пристигнал, но с такъв тон каза: “ще го направя”, че се изкушавам да остана. Такъв мъж, при това готов да избоде очите си, за едната любов с мен. Ще си и остане моя малка тайна, кой да предполага, че и в такова място мога да си намеря любовник.
Набрах воля и тръгнах. Не успях да се отдалеча от селото. Колата ми се повреди. Обадих се, ще дойдат да ме вземат. Чаках, чаках и заспах. Позвъниха ми с извинения, че могат да се забавят. Майната им. Пак поспах, събудих се без цигари, връщам се в селото, право към кръчмата.
Не влязох, видях го през прозореца, че е с марли над очите, а над тях избила кръв. Говореше разпалено, а приятелите му щяха да го гледат безмълвно в очите, ако имаше. Всичко ми стана ясно. Било е заради тяхното уважение.
Дано си заслужаваше.