Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » разкази » Меч и перо

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Меч и перо « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
kass
МнениеПуснато на: Пон Юни 01, 2009 11:12 pm    Заглавие: Меч и перо Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 26

Той я държеше за устата с едната си ръка да не вика, а с другата през кръста и я влачеше по тъмната уличка право към старата порутена, отдавна необитаема сграда. Страхът така я беше сковал, че дори и да имаше шанса да извика, едва ли гласът и щеше да изкара звук. Той я замъкна в къщата, която предварително беше подготвил за целта, сложи я да седне на един стол и й завърза ръцете зад гърба. После седна на друг стол пред нея и я загледа. Тя се огледа, сякаш да провери шансовете за оцеляване, сърцето и се блъскаше бясно, а мисълта и течеше със страшна скорост. Трябваше да измисли нещо за да се спаси. Не знаеше кой е похитителят й и какво иска от нея, но по методите му разбра, че едва ли е нещо добро. Той обаче не предприемаше нищо, само седеше и я гледаше. Тя започна да набира кураж и реши, че ако успее да се сприятели с него може и да го убеди да не й прави нищо и да я пусне да си отиде.
- Ще ме изнасилиш ли? – попита го тя внезапно.
- Не! – отговори и той
- Ще ме убиеш ли? – продължи с въпросите си тя.
- Не!
- Тогава защо ме доведе тук?
- За да те вържа и да ти се наслаждавам. За да те гледам.
- Можеш да ме гледаш навсякъде, защо е нужно да ме отвличаш и връзваш?
- Защото трябва да разбереш колко е гадно да си вързан. Ти пишеш криминални разкази, които не разбираш, пишеш за болка която не познаваш, пишеш за чувствата на жертвите които чувства са непонятни за теб и така създаваш погрешна представа на читателя за истинската трагедия на жертвите. Кой ти дава право да лъжеш така? За да си добър писател трябва да си наясно какво е страх, какво болка и унижение. Но не се бой аз ще ти помогна. Ще станеш най-добрата наистина, защото сега те смятат за добра, но не знаят колко грешат. Просто добре подредени изречения, развинтено въображение и куп неверни неща.
- Ти познаваш ли болката?
- Познавам я много добре. Как иначе ще уловя лъжите ти? Познавам я още от дете. Бил съм вързан с дни. Не знаеш ли, че на третия ден вече не си чувстваш ръцете, толкова са изтръпнали и омаляли, а дългото седене в една поза се превръща в такова мъчително чувство, че духът иска да напусне тялото. Краката ти отичат и дори да те развържат в този момент не можеш да мръднеш нито сантиметър докато кръвта в тялото ти не се раздвижи и не ороси всичките му части. Как според теб героинята ти успя да избяга толкова бързо?
- Ами така е, не знам какво е, не съм го изпитвала и затова измислих бягството й. Иначе краят на историята не би могъл да бъде такъв какъвто исках, а именно че силния дух и волята за оцеляване са много важни за спасението.
- Силен дух? Воля? Какви са тези глупости. Няма такива неща. Когато си в позицията на жертвата, не можеш да се правиш на герой. Молиш се, хленчиш, готов си на всичко за да спасиш животът си, който обаче няма да е дар или втори шанс, а ще е кошмар, връщащ те постоянно в неприятния спомен. Ще се будиш нощем списък, ще се затвориш в къщи и ще те е страх да си подадеш носа на вънка, ще си спомняш унижението и ще искаш да се самоубиеш за да сложиш край на изтезанието, което паметта ти упражнява над теб.
Той се отпусна на стола и сълзи текнаха от очите му. По всичко личеше, че това което й говори го преживява в момента.
- Защо не пишеш разкази тогава – подхвана отново тя. – ще си много добър, по-всичко личи че ще пресъздадеш емоциите и състоянието на жертвите както трябва. Вместо да ме подлагаш на мъчение за да направиш мен по-добра?
- Защото не мога като теб. Ти си добра, но не съвършено добра, но когато приключа с теб, ще бъдеш най-добрата.
- Това за добрина ли да го смятам?
- Не! За необходима злина. Злина, която ще изврати мозъка ти, която ще те научи да пишеш със страст и съпричастност, която ще ти диктува думите, а сълзите ти ще са мастилото на химикала ти. Вярвай ми знам как да направя от теб литературно чудовище. Изверг, който да няма никаква милост към потърпевшите. Ще изпитваш наслада от мъката им и ще се радваш на небивал успех, за което ще си ми благодарна…Знаеш ли излъгах те, че само ще те гледам. Всъщност съм замислил много издевателства над теб. Няма да станеш от този стол цяла седмица. Тук ще ядеш направо от чинията, но без ръце защото ще са вързани. Тук ще спиш и тук ще е тоалетната ти. Ще разбереш какво е да си вързан с дни, защото някои подробности си ги пропуснала от незнание, но вече ще знаеш.
- Тогава започвам да пиша следващия си разказ, а ти ще ми помагаш, съгласен ли си?
Той я погледна недоверчиво, това трябва да е някакъв трик. Тя би трябвало да се страхува и да плаче вече.
- Не! Не искам. Ще го напишеш когато те пусна.
- Няма да мога. Защото ще съм мъртва.
- Няма да те убия, нали ти казах…
- Напротив, ще го направиш, защото такъв край съм измислила на разказа си. Ти си насилник и убиец, а аз съм убитата.
- Тогава измисли друг край, няма да те убия, защото ако го направя няма да мога да чета разказите ти повече.
- Аз съм авторът и аз решавам какъв ще е краят на историята, ако искаш друг край измисли си история и й сложи какъвто край си искаш.
- Забравяш, че съм те вързал и мога да правя с теб каквото си поискам.
- Да! Но не можеш да промениш края. Той е в моето въображение. Ако успееш да вържеш мислите ми и да ги принудиш да се променят само тогава ще успееш да промениш края, ако ли не, той ще остане такъв какъвто съм решила.
Той стана и се заразхожда из стаята.
- Няма да те убия. Няма. Ясно ли е. Аз решавам кого да убия и кого не.
- Напротив! Аз решавам това и решението ми е гадничко този път. Ще ме убиеш и повече няма да ме четеш, защото ще съм мъртва и няма да мога да пиша повече.
- Не, няма. Ще те измъчвам много, но ще те оставя жива…
- Ти ще си мислиш че съм жива, но аз няма да бъда, защото ти ще си ме убил. Такъв ще е краят на разказа, не можеш да го промениш, нямаш тази власт. Това мога само аз. Никой друг. Защото аз съм създателят му и аз преценям кой край ще му подхожда.
- Промени го тогава…– той се натъжи и заприлича на дете, което е разбрало че желанието му няма да се сбъдне, защото не зависи от него.
- Но ако го променя ще излъжа. Няма да е истинска историята. Ти какъв край искаш. Искаш да ме пуснеш и аз да стана по-добра ли? Това е невъзможно…знаеш нали?
- Не знам, знам само че не искам такъв край. Тис си писателката, измисли го.
- Няма! Измислила съм го вече и няма да го променя.
Той побесня. Тя не беше в позицията да спори и инати, а се държеше сякаш животът и нищо не струва, сякаш е готова да го пожертва заради ината си. Какво цели с това? Да го ядоса ли?
- Права си ще те убия…- ядно каза той – и без това не разбираш и няма да се научиш, но първо ще те измъча…за удоволствие…да видиш какво им е било на тези които си ги поставяла в тази позиция, с които си се гаврила в разказите си…
- Ами ако ти кажа, че не се учудвам…всички злодеи сте едни и същи, нямате въображение, нито стил… думите ви са еднакви, действията също… и сте страхливи при това…за това убивате жертвите си…от страх, криете се да не Ви разбере някой…а уж си имате причини и сте си в правото…
- Не е вярно…не съм предсказуем…не съм и злодей…лъжеш като говориш така…
Той пак стана от стола, след малко пак седна. Мислите в главата му се блъскаха и го ужасяваха. Не знаеше как да постъпи. Ако я убие, тя щеше да е права и той щеше да бъде като всички, макар че никой нямаше да знае това, тя щеше да победи. Може би това искаше, да го победи, но ако я пуснеше тя пак щеше да победи, а можеше и да го издаде, и тогава…
- Ще умреш…не те ли е страх? – продължи той
- Никога няма да умра. Ти не можеш да ме убиеш. Аз съм написала десетки криминални разкази …моята мисъл е жива…как ще я убиеш? Тя ще остане на книга, векове след като няма да ме има. А ти ще станеш на прах…ще си убил тялото ми, но това не е достатъчно…А този който те е връзвал като дете, е убил духът, а тялото ти е оставил живо, защото си му позволил…
Тези думи го прободоха като нож. Още от малък искаше да се опълчи срещу баща си, но не можеше, беше малък, все се чувстваше виновен и че си го заслужава, но наказанията бяха мъчителни, не ги беше забравил през целия си живот. Четеше книгите й и сякаш се утешаваше, че не е само той лабилният и слабият, докато в последния разказ героинята не избяга. Докато не се появи случай с друга развръзка, който отприщи гнева му. В тази игра победените не стават победители…
- Не съм…не съм му позволил…не ме е убил…жив съм…и духът ми е жив…аз само исках да ти помогна…да си по-добра… - сълзи се стичаха по бузите му. Тя го гледаше със съжаление.
- Виж…бил си само малко момче…разбирам те… наистина…и да ме убиеш, и да не ме убиеш, няма как да промениш това…трябва да намериш друго бягство…
- Стига – кресна той – не приемам съвети от човек, който не знае.
Той извади голям нож и отряза въжето с което беше вързана.
- Махай се и си стой посредствена…аз само исках... исках да ти помогна…
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Сря Юни 03, 2009 11:02 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Въпреки, че вече говорихме за идеята в блога, ти сама ми каза, върху нея няма какво да се спирам, просто си кристална, ясно е. Изживяване е мисленето ти и споделянето му.

Просто приеми възхищенията ми.

И продължавай, в същият дух.

Силна си и като перо и като натура.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
papadok
МнениеПуснато на: Пет Юни 05, 2009 2:37 pm    Заглавие: Re: Меч и перо Отговорете с цитат



Регистриран на: 14 Май 2009
Мнения: 13
Местожителство: Bourgas

=========Силен дух? Воля? Какви са тези глупости. Няма такива неща. Когато си в позицията на жертвата, не можеш да се правиш на герой. Молиш се, хленчиш, готов си на всичко за да спасиш животът си,=============

Изключително правдиво написано-поздрави за целият разказ, не само за този абзац.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Slava56
МнениеПуснато на: Съб Юни 06, 2009 10:33 am    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 11 Май 2009
Мнения: 91
Местожителство: Ямбол

Много силен разказ.
Поздравления!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kass
МнениеПуснато на: Съб Юни 06, 2009 1:34 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 26

cefules написа:
Въпреки, че вече говорихме за идеята в блога, ти сама ми каза, върху нея няма какво да се спирам, просто си кристална, ясно е. Изживяване е мисленето ти и споделянето му.

Просто приеми възхищенията ми.

И продължавай, в същият дух.

Силна си и като перо и като натура.

благодаря ти Стефан, много мили думи...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kass
МнениеПуснато на: Съб Юни 06, 2009 1:43 pm    Заглавие: Re: Меч и перо Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 26

papadok написа:
=========Силен дух? Воля? Какви са тези глупости. Няма такива неща. Когато си в позицията на жертвата, не можеш да се правиш на герой. Молиш се, хленчиш, готов си на всичко за да спасиш животът си,=============

Изключително правдиво написано-поздрави за целият разказ, не само за този абзац.


Благодаря... истината е че много пъти по политически причини са опитвали да прекършат мисълта на хората. Както споделих с Цефулестевън, като започнем от гонението на християните и минем през цялата човешка история, та до днес - забранявали са рок музиката, хипитата и т.н. Но никой не е успял...макар и винаги да ни разправят, че го правят за наше добро...
За мисълта на човек няма оръжие, тя не може да бъде нито убита, нито вързана...нито принудена...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kass
МнениеПуснато на: Съб Юни 06, 2009 1:44 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 26

Slava56 написа:
Много силен разказ.
Поздравления!

Благодаря...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Съб Юни 06, 2009 6:02 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

[quote="kass"][quote="Slava56"]Много силен разказ.
Поздравления![/quote]
Благодаря...[/quote]

Много, много ми хареса разказа, който снощи пусна в блог.бг.

"Спортна злоба" - едно от най-философските четива и на колкото повече места го има, толкова по-добре.

Моля те да го публикуваш и тук.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kass
МнениеПуснато на: Съб Юни 06, 2009 9:40 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 26

cefules написа:
kass написа:
Slava56 написа:
Много силен разказ.
Поздравления!

Благодаря...


Много, много ми хареса разказа, който снощи пусна в блог.бг.

"Спортна злоба" - едно от най-философските четива и на колкото повече места го има, толкова по-добре.

Моля те да го публикуваш и тук.


Благодаря ти много, много. Всъщност не е точно разказ. По-точно отношенията, емоциите, чисто човешките желания, вълнения и как гледам аз на тях. Макар, че и аз се вдетенявам като играя на някоя игра, но гледам да приемам загубите с усмивка и шеги, не знам за другите, но на мен ми помага...
Ще го публикувам за теб...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » разкази » Меч и перо
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com