Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » мемоари » За полета на душата (малко наивно)

Създайте нова тема  Напишете отговор
 За полета на душата (малко наивно) « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
neslanchice
МнениеПуснато на: Съб Май 09, 2009 5:49 pm    Заглавие: За полета на душата (малко наивно) Отговорете с цитат



Регистриран на: 08 Май 2009
Мнения: 40

За полета на душата (малко наивно)

Къде е душата ми? Никога няма да я намеря. Все й казвам да се скрие някъде. Реших да живея спокойно. Подредих ежедневието си, помислих за всички подробности. Доскоро водих прилично съществуване. И сега се чувствам глупаво. Без да я викам и търся, тя започна да наднича и да си играе на криеница с мен. Кое ли я беше накарало да напусне безопасното си скривалище? Отдавна не го е правила. Откакто почти се удави в болка. По една неизживяна любов, която на всичкото отгоре беше и невъзможна. И нереална. Но ме разпадна на малки частици и ме разпиля. И болката беше истинска. Душата стана силна и... спокойна. Притихна и не искаше от никой нищо. Печелеше всички битки с плахите опити на света да я предизвика. Обаче войната продължава. Най-после е на път да загуби. Тази битка е по-различна. Много е светло и приказно някак, а тя започва да лети, когато я залее светлина. Не я разбирам. Слива се с нея. Светлината - Любов не се вижда с очи и не се докосва. Само душата я усеща. И отвръща с неподозирана за крехката й наранена същност сила. Сърцето ми изпадна в ужас. Скова се от страх нещо да не наруши познатия му ритъм. Но душата взема превес и в тази вътрешна битка победител май ще е тя. Тъжно ми е, става ми страшно от тази промяна, а сили нямам... Дали да не оставя душата да се справя сама? Дължа й го. Ако загуби, ще се скрие по-дълбоко. И за повече време. Може и да не стигне един живот да я намеря. Но този път не мога да се справя с желанията й. Тя и без това прави каквото си иска. Ето я, гледа сега с очите ми, говори с гласа ми. Какво пък, нека се радва, заслужава го. Моя си е. После да му мисли. Толкова е хубаво, че не мога да повярвам. Тези съмнения са убийствени. Защо пък лошото да не е толкова лошо, че да не е истина? Защо все вярваме в лошото, а красотата подминаваме – изглежда ни измамна? Ето, че душата започна да се меси и в мислите ми. Но не ми показва скривалището си, за да не я намеря. И да я спра. Така е сигурна, че няма да й попреча, ако реши да се слее с най-силната светлина. И да обича. Ще я оставя да изчезне. Утре. Тази нощ за последно ще си играем на криеница. Дължи ми го, но й е много трудно... Нямам сили, предавам се. До сутринта ще е превзела целия ми свят. За да се разлети на парченца... пак. А може би не, не и в този живот... Кой знае...

12.2006
_________________
* До истината отвъд разума се стига само с любов...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
admin
МнениеПуснато на: Съб Май 09, 2009 8:01 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Site Admin

Регистриран на: 08 Май 2009
Мнения: 9

Езикът на душата е такъв, уж звучи "малко наивно", както си писала преди постинга, а казва дълбоки истини, както се е получило.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
zaycheto
МнениеПуснато на: Съб Май 09, 2009 11:00 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 25

В природата ни е да се съмняваме в себе и, в доброто и красивото. Когато ни се случи нещо хубаво, ни се струва скаш, че времето забързва своя ход.
Това ни създава измамно усещане за "краткост" (аз май започнах нови думи да съчинявам, но понякога не намирам точната, за това което искам да изкажа Embarassed ).

Остави душата ти да лети. Нейния полет е твоето съществуване.
Наивно, в никакъв случай.
_________________
Днес ще внимавам да не сбъдвам всичките си мечти, за да има и утре за какво да мечтая...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
neslanchice
МнениеПуснато на: Съб Май 09, 2009 11:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 08 Май 2009
Мнения: 40

Оставих я Smile И скрита, тя ми осигуряваше съществуване, просто ден след ден. Но в полет, прави живота - Живот, с всичките усмивки, болки, смисъл, мънички радости и мънички, за никому нищо не значещи успехи, освен за теб самия. И тъгата, и усмивката са много по-истински. Каквито много желая и на теб Very Happy
_________________
* До истината отвъд разума се стига само с любов...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
moonsong
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 9:32 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 17

Имаше едно рисувано филмче, в което казваха "Отпусни се и просто плувай".
От както го чух, вярвам, че може да се отнася за целия ни живот. Smile
_________________
"WHAT DOESN'T KILL ME....BETTER START RUNNING NOW"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » мемоари » За полета на душата (малко наивно)
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com