Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

gratcia · Пуснато на: Пет Юни 12, 2009 8:24 pm Заглавие:

Срещна я измежду всичките си приятелки и любовници,които имаше. Луташе се и търсеше някоя да разтупти сърцето му. Да събуди чувства в него, да го разтърси.Тя беше различна.Красива, умна и страшно му допадаше. Само като я видя и му причерня , сърцето лудо заби и я пожела на мига.Но не като любовница, искаше да изживее живота си с нея, искаше я завинаги.
Започна да я ухажва -цветя,вечери,разходки.Трябваше да я има на всяка цена. Нейната радост, беше и негова. Нейната болка, беше и негова. Какво ли не правеше за нея !? Не я сравняваше с предишните, за него тя беше идеалната и той преливаше от щастие.Обичаше я и дума не даваше да се спомене против нея.
Лека,полека започнаха да правят планове за бъдещето си. Вече бяха решили - ще се женят.Около тях всички започнаха да щъкат, да правят приготовления за сватбата - рокли,костюми,тържеството,гостите....Но него нищо не го затрудняваше.Подготвяше всичко, без да я притеснява.Тя трябваше да е спокойна, да знае, че може да разчита на него.
Покрай всичко, не разбра кога е започнала да се променя.Един ден,както се разхождаха, забеляза как изведнъж просветнаха очите и.Проследи погледа и видя някакъв мъж,който и се усмихваше.Пристъпи към тях и поздрави - на испански.Тя отговори на поздрава, а той не смееше да се обади.Гледаше ги как разговарят,виждаше как я докосва нежно по ръката.Накрая на разговора си, чужденеца я целуна леко по бузата и си тръгна.На него - нищо. Неможеше да мисли, чудеше се какъв беше този сега. Никога не го беше виждал.
Тръгнаха, а в главата му все този. Тя предложи да пият кафе - имала нещо да му казва.
Докато поднасяха кафето,тя го хвана за ръката и започна :
- Виж, този мъж, с когото разговарях...срещам се с него от известно време.Скоро си заминава и иска да съм с него. Много ме обича, а и там ще бъда по-добре.Ще мога да живея спокойно,без да се притеснявам какво ще ми поднесе бъдещето.
Не се сърди,нали ще си останем приятели.
Това вече беше прекалено.Седеше там и се чудеше как може да му говори така,след като всичко за сватбата им беше готово.Заболя го,незнаеше как ще живее без нея.
- А моята любов към теб ? Какво да правя аз сега ? Обичам те, не тръгвай. Всичко ще бъде наред ! - изговаряше всичко машинално.Искаше да я задържи.Незнаеше какво друго да каже.
- Ще се оправиш! - каза му тя,без капчица жал,стана и си тръгна.
Как се прибра и той самият не си спомняше. Каза набързо на майка си, че сватба няма да има и нищо да не го пита. Но тя разбра,след като разговаря с "бъдещата " си снаха.Опита се да разговаря със сина си-той отказваше да я слуша.Не приемаше никаква помощ!
Така се занизаха дните-бавно и мъчително.Болката в душата му не стихваше.Държеше снимката и на шкафчето до леглото си-да бъде близо до него.Пак започна да се среща безразборно с жени, дори не беше заради секса.Просто така - срещаше се и се надяваше някоя да го разбере и да спре болката.
Дори приятелите му не го разбираха.Чудеха му се - защо продължава да изпитва чувства,които са несподелени и изгубени.Говореха му,даваха му съвети,опитваха се да го развеселяват,но напразно.Усмивката не се появи повече на лицето му.А беше такъв веселяк !
Друга любов така и не се появи. Никоя неможеше да я замести.Любовта му беше толкова силна и той неискаше да я забрави.Знаеше, че тази любов ще е за цял живот.Искаше да се ожени за някоя, само защото вече беше на години, но нямаше да и даде любовта си. Тя вече си имаше име и той нямаше да го забрави никога. Надяваше се един ден тя да се върне при него.Надяваше се,но незнаеше, че любовта вече няма да е същата. Живееше в своя си свят - не допускаше никой до сърцето си и продължаваше да я чака !