Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

hristam · Пуснато на: Съб Май 09, 2009 7:11 pm Заглавие:

Tова бе третото ястие, което готвеше днес. Затвори очи и тялото й потръпна от удоволствие. Ситни капчици пот, като блестящ прашец бяха поръсили челото й, една дълга къдрица лъкатушеше объркано по влажната кожа на шията й и се губеше някъде към гърдите. Устните й потръпнаха, преди да ги оближе, и остана така един миг, който в бавно заглъхващата омая на насладата за нея продължи цяла вечност. Когато отвори очи, те бяха по-тъмни и пълни със светлина, като че ли в тях току-що се бе огледала вселената.
В тези моменти не беше на себе си, сякаш попадаше в центъра на тайфун, който я откъсваше от самата нея и я захвърляше напълно разсъблечена от всякакви задръжки, задъхана и ненаситна за страст в океан от кипяща чувственост. Капчиците пот се сляха в тънка струйка, която се спусна по слепоочието й и се спря в замечтаната трапчинка на усмивката й.
Ставаше все по-изобретателна в готвенето, но почти не се докосваше до храната. Близките й казваха, че ястията, приготвени от нея имат неповторим, божествен вкус, но както се случва обикновено, това скоро престана да им прави впечатление. Един техен семеен приятел - известен готвач в реномиран ресторант, бе до такава степен впечатлен, че беше готов да й плати сериозна сума, за да му издаде тайната на своята кулинарна магия.
Тя обаче криеше всичко дълбоко в себе си. Всъщност доскоро се опитваше да го скрие и от себе си, потресена от новото усещане. Когато се случи за първи път, бе изумена. Никога до този момент не беше изпитвала и бледо подобие на това разкъсващо удоволствие, не беше и подозирала, че може да усеща тялото си по начин като този. През целия си дългогодишен брак, а и преди това не се бе докосвала до идеята за подобна върховна наслада по друг начин, освен чрез филмите и книгите. Първоначално бе смутена, дори засрамена, в един момент дори започна да се бои от тялото си. За нея то се превърна в лукав непознат, коварен и двойствен, който я лишаваше от собствена мисъл и воля. Беше неподготвена за силата на подобно изживяване, и това не беше чудно, след като до този момент така и не бе изпитвала пълно сексуално удоволствие, макар да имаше две отраснали вече дъщери. Опита се да се пребори с тази удивителна промяна в тялото си или поне да я потисне, като непозната болест, защото се страхуваше от нея. Но с времето усещаше как това надделява, расте и набъбва като семе, пуснало дълбоки корени в съзнанието й. До такава степен, че дори мисълта за това преживяване предизвикваше сладостна отмала и тръпнеща болка в слабините й. Желанието надделяваше над всичко останало, плъзваше по вените й и изпълваше цялата й същност като живо същество, властно и ненаситно. Ръцете й сякаш заживяваха някакъв свой живот, подчинен на друг разум, и и трескаво се заемаха с ритуала. Наричаше го в себе си така, защото за нея това не бе просто кулинарно изкуство, а изкуството на истинския оргазъм, не изиграваният, не мъчително стимулираният, а спонтанният, дълбок и разтърсващ като изригване на вулкан дълбоко в недрата на плътта й.
Вечер се свиваше в леглото до съпруга си, за когото сексуалните отношения помежду им бяха нещо отдавна изживяно и добре забравено, и мислено благодареше, без дори да знае точно на кого за чудото с нея. Защото за нея това, което повечето жени приемаха като неизменна част от живота си, бе истинско откритие, сполетяло я незнайно как, за да я накара да се почувства най-сетне истинска жена. По някакъв свой начин тя успяваше да присъедини дори мъжа си към това изживяване, и тази споделеност дълбоко я вълнуваше. Удоволствието, което той изпитваше от нейните ястия и неприкритата му наслада, за нея бяха може би най-пълноценното им съвместно изживяване, откак бяха женени, и тя за първи път, откак се родиха децата, изпитваше такова пълно, неподправено шастие.
Ето защо я бодна неприятно предчувствие, когато една вечер той едва се докосна до храната. Усещането бе сковаващо и болезнено като тръпка на ревност, но тя нямаше откъде да знае това, защото отдавна беше забравила да ревнува.
Сърцето й спря за миг, когато й каза - изследванията му не били добри, лекарят му го предупредил да ограничи храната, защото здравето му било сериозно застрашено.
- Това ще те облегчи, предполагам - допълни разсеяно, докато търсеше очилата си - И без това напоследък готвиш прекалено много. Даже може да престанеш напълно, поне за известно време - предписаха ми плодово-зеленчукова диета, момичетата по цял ден са навън, а ти почти не се храниш...
И докато гледаше как едрата му ръка отмества чинията, за да направи място за вестника на масата, за първи път през ума й премина мисълта за развод.[size=18][/size]