Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Тази сутрин ще се срещнем. В три и тринадесет трябва да спре влака му за минутка на гарата ни, ако слезе за половин минута ще имаме цели тридесет секунди да решим, дали да се качим пак във влака и след час да бъдем на морето или директно у дома, да правим любов. Толкова месеци траеше танца на ухажването ни, че сме си заслужили да се любим без прекъсване до здрачаване, тогава да запалим свещите и отворим виното. И после пак цяла нощ.
Оставаха ми двадесет и четири часа, когато ми хрумна нещо странно.
Той сега не знае, но пътуваме заедно. Оставих колата в гаража на едни роднини, няма да им пречи, а и по-важно: няма да ми пречи. Имам ли кола, нямам въображение. Всичко мога да реша с нея, на всякъде да тръгна, лесно е, твърде лесно за да има предизвикателство, а аз обичам предизвикателствата.
Той все анонимен. Дори никнейм няма, а никнейма сам по себе си, не е никаква идентификация. В началото ме дразни и не ми е ясно, кой от многото анонимни е, после започнах да го усещам. Нямам възможност да му пиша и лична бележка, иначе щеше да е лесно. Месеци ми трябваха да го науча на нашия език. Език който говорим двамата пред останалите в сайта, но само ние си го разбираме.
Снощи прозрях, че не би трябвало да е възможно.
Гъделичка ме лятото, пламнала съм, вятъра е като ласката която не съм получила от него, още...
Влизам в купето му. Не знае, че съм аз. Очаква да го очаквам на гарата, така сме се разбрали.
Флиртувахме, правихме виртаулен секс пред очите на всички в сайта, но никой не забелязва. Има магия във връзката ни, макар не вярвам в магии.
Тъмно е във влака, някаква повреда имало.
Не се попитах толкова време как е възможно да се сближим толкова, да изработим нашия код. Случваше се, това ми беше достатъчно. И вчера, когато запалих колата не се запитах, защо ми трябва. Случваше се, това ми беше достатъчно. Макар да беше напълно анонимен, а аз имах никнейм, научих много неща за него. Като си останах загадката, която сега чака с нетърпение да разголя. Ще ме има, ще ме има, проклетника. Самотен е, а толкова нежен. Объркан е, а в същото време има божествена точност в цялата му тази обърканост.
Месеци чаках срещата, не знам защо ми трябваше да импровизирам. Май просто ми се пътува с него, преди да се запознаем. Преди да се имаме, а то е неизбежно.
-Толкова е безличен живота без играта. – казвам му.
Иска ми се да сравня безличността на живота с анонимността на потребител в сайт за ала-балене, граждански и селски позиции, графомания и спорт, свалки, пикантерии и космически потребители пътували триста хиляди години, а през тях не са били най-близко на галактика разстояние до представител на отсрещния пол. Не се получава сравнението ми, изобщо не ми се говори за сайтове. Много сладък ми е наистина. По друг начин ми въздейства, не по онзи който до сега. Сякаш е друг, сякаш е непознат. Дали не съм сбъркала? Възбужда ме мисълта, че е грешка. Несъзнателно съм започнала да флиртувам с този който ми споделя, че съм му гадже, което го чака на гарата.
Обичам играта, направо съм побъркана.
На аватара в сайта имах гола хубавица с домино. Всички си мислят, че е свалена снимка от интернет, доста качествена е и артистична. Да, ама съм си аз, самата. При това ме снима един далечен братовчед. Сладки спомени, много сладки. После се ровя из всевъзможни медицински, юридически, религиозни материали за да проверя имало ли е кръвосмешение. Отдъхвам си, нямало е. Далечно е роднинството ни, четвърто коляно, но като стана онова между нас, аз си бях убедена, че има. Реален ли е при такива мисли греха? Щипе ме приятно мисълта: да, реален е. Но пак съмнителен. Каквито сега ми е ясно са чувствата на този сладур в купето, реални и все пак съмнителни.
На никой не му мина през главата, че голият модел с доминото е самата юзърка. Също тъй, както на него не му минава през главата, че агресивната хубавица в сумрачното купе може да съм самата аз.
Преди две денонощия си разменихме номерата на мобилните телефони. Все едно бях чувала гласа му и преди. Той каза същото и за моя.
Задъхвах се, не можех да говоря. Такава не съм била от момиче. Цялата ми увереност, дързост и кокетство, а те ми идваха и в повече, изчезнаха. Нима, обичах го! Май, да! И толкова еротично било, че чак да не повярваш, каквото е било там онова, което сантиментално наричаме “сърце” и не можем да освободим от пагубното клише езика си, било толкова, толкова чувствително на докосване, каквито и зърната не са. Поне моите познали и езици и пръсти и устни, достатъчно. Пламтели, топели се. Топят се и сега, започвам да му бърборя несвързано. Замълчавам, замълчава и той.
Имам чувството, че влака не се движи, времето е спряло, а е толкова тъмно и сме толкова близко. И кондукторите са минали, а скоро няма да има спирка. Следващата е моята, а до нея два часа и половина.
Казвам му, че имаме достатъчно време. Питам го, не си ли казахме всичко.
Не играя с гласа си, както умея, но така той направи и това което не умея. Много по-изкусителен излезе. Мен самата повторно изкуси.
Не успя да отвърне и направо си му казах, че искам да се чукаме.
И го направихме! Негодник! Нали го чакам на гарата.
Сама си го отнех.
Да беше просто чукане, а то не беше.
Възбудена съм, че съм изкусила толкова влюбен мъж, но от кого!
Не знам какво чувствам, още не знам. Страшно объркана бях още като влака потегли от гарата на която трябваше да го чакам.
-А сега? – питам аз.
-Сега към морето. – отвръща ми.
-Добре, но нали те чакаше тук жена.
-Тя не означава нищо за мен.
-Нищо? – попитах носа си.