Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Красотата под медузата

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Красотата под медузата « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пет Юли 03, 2009 9:43 pm    Заглавие: Красотата под медузата Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Пълна отврат е. Гаден, че подъл, че лъха на нещо и кофата одеколон която излива върху себе си, не може да замаскира онова пълзящо в него, противно същество. Сигурно е над сто и петдесет. Блести от пот и зимата. Тъкачен цех, сигурно работи за сакото му, а панталоните не знам по какъв начин са прикрепени към тялото, за да не падат. Сигурно е вложена доста инженерна мисъл, но не горя от любопитство да науча. Гадно ми е дори да мисля за него, но не мога да го избегна. Противен е, но къде добре, къде зле, върши си работата. Вече се накапа с кафе и мармалад от пирожката, хили се като идиот, а като замълчи, гадните планове които крои към някой който е имал лош ден за да попадне в капана на болното му съзнание, са изписани по лицето му. Веднъж да се върнем, трябва да направим огледи и снимки на терени край морето. Най-после малка разходка и далеч от задушливите офиси, но как случих точно с тази...медуза. Опита се да ми разкаже даже виц. Аз пък не мога и да го съжаля, че да ми стане мил. Какъвто отвън, такъв и отвътре. Седем години и четири месеца работим стая до стая.

Още ми се повдига, заради опита му за изнудване с голите ми снимки. Сигурно бях забравила мейла си отворен. Само намеци хвърля какво иска от мен, за да не станат публично достояние. Такъв му зашлевих, че една година сърдит не ми говори. Как мога да постъпвам така с него! Ами публикувах си ги сама. Не бяха нищо особено. Малки стегнати гърди под слънцето, кожа галена от лъчите му цяло лято. В този тен съм като с трико. Най-неприличен е венеца на главата ми, но той е толкова красив, че предава на снимката чувство на неавтентичност. Дълго трябваше да уверявам който и да е от приятелите си, че не е пипната на фотошоп.

Едва не получи удар. Прави ми дребни мизерийки няколко месеца подред, а като видя, че от всяка печеля, съвсем му се сломи духа и му трябваха години да забрави тежката психологическа травма, че нямам причини да се боя кой знае колко от него. На няколко пъти опита да ми напомни, колко трябва да съм благодарна, понеже не бих показала “тези прекрасни снимки”, ако не беше той. Понеже не биха ме забелязали големите тузове, ако не беше ме топил и не биха се уверили, че не е истина, а напротив, много съм си кадърна.

С това успя малко да ме раздразни. Че допринесе, допринесе, но какво да ви говоря, казах всичко, преценете как ще се почувствате на мое място.

Имаме един ден да разпуснем на плажа.

Ще съм на другата страна на ивицата. Той и не гори от желание да съм около него. Хе-хе. Че как да гори. Заслужава да го снимам по бански. Усетих го, най-сетне уязвим. Веднъж и той с правилна самооценка. Такава тотална грозота е творение на вселената като уникалната красота. Хиля му се, говоря ги едни такива, но не за него, а за медузите. Толкова разплути, на секреции приличат, но впечатляващи като розите. И подчертавам накрая, че въпреки това няма мъж, който да подари букет медузи, а рози.

Промърморва сърдито, че съм луда, а аз тръгвам към другата страна на плажа да флиртувам. По някое време ще се върна, но ще направя като индианец, полукръг през храсталаците, ще вдигна оръжието т.е. апаратчето си и ще направя по-атрактивни снимки от твърде естетските с голото ми тяло.

Гледам от далеч просналото му се туловище. Нещо сви гърлото ми. Редно ли е, до там жестока да бъда. Че подобен изрод си заслужава отношението, заслужава го, но чак като него да стана. Боя се, че ще се превърна в такова чудо. Като проснат балон е. И над него мараня, като че ли се изпарява...

Като медуза на слънце се изпарява.

Обърнах глава, натъжи ме, много е наказан.

Пак погледнах, този май наистина се изпарява.

Тръгнах през храстите. И известно време наблюдавах за да се уверя, че не си въобразявам.

Отслабваше. Тялото му придобиваше форми, при това какви!

Спрях да дишам. От уникалното явление или формите които се откриваха.

Спеше, дори не знаеше, какво се случва с него.

Вижте, не съм такава! Хубавци около мен, колкото си искате. И не съм луда по мускули. Те са мода, по друго си падам и аз не знам какво е. То пак е тяло, но няма общо с формите и размерите му. Но честно, изпитах желание да се втурна, да го събудя и да му се отдам.

Не беше просто мъж, а божество. Издути гърди, огромни обли рамене, дълбоко изрязана мускулна преса, дълги бедра и прасци.

Вдигам фотоапарата да снимам красивото. После тръгвам като сънуваща, назад към моето място на плажа и плувам в подобна хармония.

Вечерта на спирката е пак същият, какъвто е бил винаги, мърмори. Секне се шумно и мисли поредните гадни планове.

Дали да му покажа снимката. Ще го промени ли?

И как ще се почувства?

Не, не съм толкова жестока! Няма да му я покажа.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Красотата под медузата
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com