Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

gratcia · Пуснато на: Сря Юли 15, 2009 6:50 pm Заглавие:

Цял ден се луташе насам-натам,докато не дойде вечерта. Нещо я дразнеше, нещо я мъчеше и си мислеше, че никога не е имала късмет в нищо. Какво беше живота и ? Докъде беше стигнала до днес ? Отговорите и все бяха - нищо, доникъде ! Един празен живот, неизживян и недоказан, пуст живот.
С тези мрачни мисли си легна. Опитваше се да заспи, но мислите и все бяха там - за отминалия живот!
През деня беше наблюдавала хората около нея - виждаха и се толкова странни. На какво ли толкова се радваха ? И като имаха всичко - защо ли все бяха недоволни ?
Неможеше да спре да мисли за това....
Вратата се отвори, но тя не чуваше. Тъжните чувства я бяха покорили, искаше да намери отговорите, но ......
- Добър вечер, милейди ! - чу мъжки глас и подскочи. Погледна към гласа. Той стоеше на вратата и се усмихваше много нежно. Страха я хвана за гърлото и едва промълви :
- Добър вечер ! Как влезе и кой си ?
- Наблюдавам те от известно време - каза той - много си тъжна и искаш отговори ! Позволи ми да те заведа на едно място, за да ти помогна !
- Ама как така ? Аз дори не те познавам ! - прошепна тя.
- Познаваш ме ! - каза гласа. Сега се облечи и ела с мен. Няма да съжаляваш!
Изумена от себе си, тя стана. Облече се и тръгна след него.
Той я заведе на любимото и място , там където обичаше да ходи, когато искаше да бъде сама, за да отговаря на въпросите си.
- Седни , мила, седни и гледай !
Като послушно момиченце , тя седна и зачака. Картините започнаха да се нижат пред погледа и. Чувстваше се някак си топло и уютно, като че ли беше у дома си. Пред погледа и преминаваше целият и живот - такъв,какъвто беше до днес. Виждаше толкова любов, толкова нежност и вярност. Виждаше.......всичко до днешния ден.
Вече нямаше какво да гледа. Беше видяла........
- Защо ми показа всичко това ? - попита тя.
- Защото беше забравила, защото исках да ти помогна да си спомниш ! - каза гласа.
- И все пак, кажи ми , кой си ти ? - искаше, много искаше да знае.
- Аз ли ? Аз съм Късмета !
Тя го погледна учудено. Къде се е чуло и видяло, Късмета да ти идва на гости - питаше се тя ? Но това,което и беше показал.....беше истинско и тя спря да задава въпросите си.
Вече знаеше - няма за какво да съжалява. Живота и беше изпълнен със събития - къде хубави, къде лоши - но всички , взети заедно.....това беше нейният живот. Най-хубавия! Как така беше забравила ?
Тогава си каза: - Спри, огледай се ! За какво съжаляваш ? Нима това не беше онова, което искаше сърцето ти ? Нима не беше обичана ? Нима ти не обичаше ? Ами децата ти - тези прекрасни същества - те не те ли радват и сега ? За какво съжаляваш ? Радвай се на живота, толкова е красив ! Нима не си имала късмет във всичко това ? Имала си, но някак си през времето, не си го виждала !
- Аз си тръгвам ! - каза гласа. Бъди щастлива ! И когато те навестявам, научи се да ме разпознаваш и да ми се радваш !
- Довиждане ! - развълнувана отговори - Ще се науча и ще те посрещам с радост !