Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Трябва да ви кажа, че харесвах това момиче. И него харесвах, заради нея го харесвах, иначе е пълен неудачник и очарованието му е в жабешката усмивка, а не в атлетичната фигура, както го лъжат малолетните кокошки. Нея уча да пише стихове, не че някога ще може. Него се опитвам да направя малко по-скромен, но той си е идиот по рождение. Не мога да си обясня какво намира малката глупачка в него, а да я питам не върви. Ще помисли, че й правя някакви намеци. В ограничените си представи, какво друго да допусне. Хубава двойка са, не може да се отрече. Всеки организъм има нужда от захар и всяка душа от подобни ми ти, захаросани прелести. Без мен, обаче щяха да са пълен самоходен кич, каквито са и повечето от младите. Миналата седмица я разплаках осемнадесет пъти. Носи ми все преработен и преработен стиха. Как да й кажа, че от олово не става злато. Това което е написала може да затрогне братовчедка ми например, нейният глупчо, пиклите в курса й, от които се надявам да излязат добри архитекти, но извинете ме, не сериозен критерии, за истински стойностно и красиво в словесното майсторство. Да го изпее някоя поп или рок дивачка, ха да не казвам певачка, става. Последното даже го премълчавам, защото си пада по рока и ми омръзна да й говоря по темата за изтезанието на слуха и наркозависимостта, развита от шумотевицата на времето, която пречи на духа ни да разкрие истинската прелест на самородните си ноти. Казвам й, че стиха е хубав, какъвто си е, но недостатъчно, което е твърде меко от моя страна. Тя го преработва ли, преработва, докато накрая, започва да прилича на нищо и от съжаление и казвам, че сега вече е придобил някакъв смисъл. Ако можеше с поглед да ме убие, би го направила, но трябва да владее нервите си, за нейно добро се държа по този отвратителен и агресивен начин с нея. Някой пък да я кара да ме трае и слуша.
Няма причини и да ми се сърди, че не участва в онези конкурси, ако ги беше спечелила щеше да бъде осъдена от времето. Имаше сериозният шанс и това да се случи. Познавам журито, колосални идиоти. Не прощава посредствеността и масовата култура. Бездарието си е на първа страница в ежедневието ни. Добре, че ме послуша, иначе можеше да й се преобърне живота и да прекара дните си в щастливата измама, че е поет. Да пропилее дните си в пиянството на лъжата си. Много направих за нея, много. Накарах я и от интернет да свали графоманските си опити, а приятеля й сега е по-приемлив. Не можете да си представите колко усилия ми костваше. Защо изобщо ми трябваше!
Защото ценя стойностното! Ето за това! Боря се с кича и безвкусицата! Ето за това. Над четиридесет анонимни писма написах на шефа му, като съзнавах, че повечето отиват непрочетени в кошчето. Други сигурно е прочел и ме и мислил за глупак. Накрая обаче като всеки мъдър човек се е запитал дали не съм прав, а аз никога не се питам дали съм прав, защото съм на този свят с мисия. Поговорил си е със своето момче и гледам го, напоследък е намалил косата си. Не е толкова атрактивен, но поне не плаши клиентите си. Като мен например, нищо, че не съм му клиент. Просто го харесвам в комплект с приятелката му, но могат да направят още много да са по-красиви отколкото си мислят, че са. Критичен съм, но мъдър. Хубавото мнение не винаги е правилното мнение. Хората и особено младите трябва да се научат да се вслушват и в думите на тези които не ги харесват, защото от тях можеш да научиш повече от тези които те харесват. Какви времена бяха някога! По-точно били са, защото и аз не ги помня добре. Не съм кой знае колко по-голям от малките, но колко по-зряло е отношението ми към реалността. Някога са се събирали на съвети и са обсъждали всичко за всеки от критичната му страна, а той гордо е ставал и се е саморазкритикувал. Друг е въпроса, че е продължавал старата песен на нов глас...
Къде вървя, по дяволите!
Какво търся тук? И къде точно съм. Сам даже няма да успея да се прибера. Заплеснах се и съм ги следял. Излезли от града, аз след тях.
Опомням се едва когато е сплел венец и го е сложил, на челото й. Десницата му се плъзга по гръдта й. За миг разголва зърното й, крадливо го целува. Топъл вятър се гали в листата, те се кикотят като възбудени глупачки на възрастта й или както би го написал един топ-графоман в тъй наречените си разкази, които публикува в интернет: "като възбудени нимфи". Аман пък с нимфите му!
И с клишета като това което виждам, венец, топъл вятър. Хубаво, хубаво, но би се харесало на братовчедка ми, на съкурсничките на тази/не мога да го избегна/ "нимфа"! Яд ме е на себе си! И защо съм ги следвал!
Втриса ме, иска ми се да повърна. Не, не е да повърна. Друго ми се иска. Иска ми се да съм на мястото му. Това ми се иска! Влюбен съм бил в глупачката. Толкова е хубава. Но посредствени като него минават пред хубавите момичета, не истински стойностните мъже, които разбират само жени с достойна гражданска позиция, но нещо пък на мен спряха да ми харесват, знам ли защо. Е, не са нимфи като тази, както би я набедил графомана и както не мога да избегна да я наричам в този й вид, дори и аз.
Ръцете му се плъзгат по бедрата нагоре. Вдигат роклята й. Златист е загара на бедрата й.
Влизат във вирчето, кога се събличат, твърде бързо е било, не съм забелязал. И започват да правят...Как да го нарека...Нещо му липсва да е любов, но пък поне да беше чиста порнография, да го приема...Твърде натоварено е от излишни елементи, но не мога да откъсна поглед...Разберете ме, не съм воайор, аз съм естет. И държа много на тези двамата, нищо, че разбрах, че си падам по малката...
Гледам ги и изгаря душата ми, че пропиляват тъй красотата си, че отровени от масовата култура дори не могат да правят любов, а някакво нейно изкривено безсрамно подобие. И нямат ли си легло и спалня. Тази гора е на всички. Един порядъчен мъж, не може да погледа птичките, ако пожелае, защото ще мине за воайор.
Трябва да си тръгвам. Тогава някаква птичка издаде нещо като кикот, ама точно зад гърба ми. Двамата поглеждат към мен и какво да правя. За да избегна неловкото положение, съвсем добронамерено започвам да критикувам:
-В прегръдката ти, можеше да има по-голям финес. Дланите ти са твърде големи, можеше да хванеш в шепи раменете й, да разтвориш после пръсти като крила на птица, леко да плъзнеш върховете им, по цялата дължина на ръцете, а устните ти трябваше да са по-затворени, когато целуваш зърната й. Не да ги смучеш като бебе, а да ги целуваш като сатир, защото и тя демонстрира нимфа сега. Ерекцията ти е прилична, но ако не е залята обилно с нежност, каквато липсваше си е доста агресивна...
Гледат ме объркани. Продължавам да им говоря най-искрено и добронамерено, но тя първа реагира. Не го очаквах от нея. Не го очаквах.
-Виж...-казва на приятеля си - Я, да му позволим да ни покаже.
И онзи безсрамник само кима, даже се усмихва. Тръгва към брега и с две ръце ми прави жест: "Твоя е!"
А както стои гола във вира и не виждам грозната му прегръдка...Тя е истинската ми мечта. Истинска нимфа, а не като онези на интернет - графомана.
Усмихва ми се, цъфтят гърдите й.
-Хайде, де. Студено ми е.
Не усещам нищо в панталоните си. Защото не съм ниско морален, безсрамник като тях. Те са виновни!
Тръгвам си сърдит! Не ме разбраха. Аз съвсем добронамерено, а те! Ама, че безсрамници!
Този път даже няма да мога да ги разнеса из квартала, че какъвто е пошъл вкуса напоследък, май на мен ще се смеят.