Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Пипнах ги в леглото. Гледат ме уплашено, той малко повечко, тя малко нагличко. Дръпнала завивките, така че да скрие от мен циците, но едното й зърно навън. И на колко години е? Ще ми се да го питам. С войнишка прическа и натаралежена една, руса ли е, рижа ли е, толкова е къса косата, светлината толкова мижава, а и аз толкова бясна, че не мога да определя. Иде ми със собственият му пистолет да го гръмна. На нея да й издера очите, на клада да я изгоря, погреба, а после да й кажа, че съм й сърдита макар да не я познавам. Ама, че младеж, няма ли изпити някакви, няма ли амбиции, с мекотели на възрастта на баща си, се затъркаляла в леглото. Не я знам коя е, но не го очаквах от нея. Него пък го знам и ми е чудно защо съм учудена, но все пак, все пак, предателство е, не е честно.
-Виж, аз такова...-почва да ми пелтечи.
-Тихо! - кротко му казвам. - Нещата са ясни.
-Може ли една цигара? - пита ме малката.
-Не пуша. - отвръщам й.
-Аз имам, просто мога ли да запаля? - пояснява ми.
-Виждам, че в тази спалня се чувстваш като в своята, запали.
-Искам да ти обясня...-пак се опитва да върже смисъл в изречение, но не му позволявам да се изтезава и го прекъсвам.
-Мълчи, мълчи, моля те...-погалвам го по главата. - Не ставай смешен, моля те. Това е, как да го нарека, казва се, изневяра. Дано момичето да е пълнолетно...
-На двадесет и една съм.
-Страхотна възраст. - отвръщам й искрено, а после малко злобничко, по-злобничко отколкото ми се иска да прозвуча я питам - Ти по принцип, кучка ли си или от време на време се разгонваш?
Дърпа дълбоко цигарата, натиска я разполовена в пепелника и казва:
-Ще си тръгвам, ще ви оставя.
-Моля те, къде си се разбързала? - питам я.
-Глупаво беше, съжалявам.
-Значи ти се струва глупаво да изкусиш един семеен мъж, да правиш секс в собственото му легло, да създадеш предпоставки за сериозни проблеми, а всичко това да е глупаво?
-Ти пък звучиш неестествено. - отсича ми гневна. - Нищо чудно, че търси радост в друга...
Много ме обиди. Да я зашлевя, ама този не заслужава женски бой заради него.
-Права си. - засмивам се. - Но да се измъкнеш с едно "глупаво беше, съжалявам".
-Убий ме, но не мога да върна часовете.
-А приятел имаш ли?
-Заряза ме.
-А така! Не е никак приятно. И преди да те зареже ли си падаше по чичковците.
Не ми отговори.
-Престани! - направи се на кавалер, а аз се изсмях.
-И какво ще правим сега с теб? - питам го. - Тя нарече глупаво това което се е случило между вас. Хайде кажи й го в очите и ти.
-Проклета ли сте по принцип? - пита ме момиченцето. - Или само защото сте разстроена? Радвайте се, че не сте единствената глупачка в леглото му или че имате достатъчно желан мъж или ме изритайте, преди да съм си обула даже и прашките...
Разплака се:
-Все обърквам живота на някого, все обърквам.
-Хайде обличай се.
-Няма да се разведете, нали?
-Че защо ми е да се развеждам. От къде пък ти хрумна?
-Радвам се.
-Чакай, защо ме попита, дали ще се развеждам!
-Защото, аз с него.
-Той не може да бъде никаква причина да се разведа, ясно ли е?
-Радвам се. - отвръща ми с треперящ глас, а аз към него:
-Толкова съм се заблуждавала, че държиш на семейството си.
-Слабост беше. - отвръща ми.
-Как не те е срам да говориш така пред малката! Още е гола до теб. Слабост, значи, така ли?
-Какво да кажа?
-Не знае даже и какво да каже, чуваш ли го. Заслужаваше ли си на такъв да се отдадеш.
Тя се плъзга от завивките навън. Започва бързо да се облича, вдига джинси, хубаво дупе, въздъхвам. Млада е, свежа. За миг ме обзема желание да я убия, после ми се преплаква, пак го питам:
-А сега какво ще правим с теб?
Пак не може да ми отговори. Облечена е вече, неочаквано и с много мил тон ми казва:
-Мъжът ви е добър човек!
Сега вече настръхвам като котка. За втори път спомена мъжа ми.
-И с мъжът ми ли се чукаш!
Поглежда към леглото, поглежда към мен, нещо не разбира. Май започвам да се досещам.
-Виж, ако бях, аз жена му, до сега да си мъртва. Комшийка съм му. Дойдох само да го попитам може ли да ми смени бушоните, а ако бях на твое място щях да изчезвам по-бързо преди да е дошла и жена му...-казах го, но след като видях, че е затворила вратата отвън и пак го питам - Мислех си, че държиш на семейството си, как посмя! Какво ще правим сега с теб!