Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Истински Паганини, той не гали, а докосва струните, кара ги да плачат, да се смеят, да въздишат. Тялото докосва, а душата чувства. Той е най-нежният и най-желаният. И най-нещастният.
Виждам я, нима е тя. Възкръснала ли е. Или я е изваял, от друга подобна на мен. Друга, която се е предала, позволила му е, да я направи, онази която не е, химерата му. Мъртвата му обич, нея която във всяка открива и във всяка люби.
Чух за него преди години от една колежка. Не й повярвах, посмях й се. Тя си е такава, лятното приключение й е като морският деликатес. Сексът с непознат, лукса който може да си позволи и с който се гордее. Чиста суета е.
Да й се неначуди човек, този път изглежда почти сериозна. Погледът й на малко омагьосана. Не, не бил млад, нито красив. Само бил...откачен. Тих луд, нещо като селски идиот на едно много китно коруртче.
Доста го приказвали, но да му се подиграват, не върви. Едва ли има мъж, който да не му завижда тайно. С какво привлича? Сигурно със славата си, но напълно отговаря на онова което се говори за него, което прилича на приказка. Имало някакво електричество в пръстите му, гъделичка преди да е докоснал. Изглежда и в потта която отделя има някакви предизвикващи лека наркоза химически съставки. Заразява с лудостта. Целува като десетима, истински водопад от устни му е възбудата. Мирише първично, но преди всичко, тук го каза, сериозно, много сериозно. Никога не съм я виждала толкова сериозна, дори когато стане въпрос за пари или за работа. Правил го с цяло сърце и душа. С любов. Мъртва била, трагично загинала. Не приел смъртта й, първата му любов. Първата и последната. Виждал само нея и само нея. Във всяка жена само нея виждал, на всяка жена отдавал ласките които не успял. Не се лекувал, пращали го от време на време на лечение, бягал. Може да е ощастливил сестрите и лекарките. Засмяхме се.
Не й повярвах, даже забравих.
Няма такъв мъж, колкото и да е луд. Присъни ми се на няколко пъти. Не съзнавах, че него съм търсила, когато избрах този курорт. Години минаха от както чух. Дори не я попитах, защо след като е толкова добър не го среща по-често, защо в крайна сметка всички жени го зарязват. Нямаше логика. Така си помислих, но имаше.
Говореше доста несвързано и доста отнесено. Все едно се познавахме, много гальовно. Странно, не беше неприятно, а трябваше да пискам от ужас. Свечеряваше се, пред мен, скали и пропаст. Прибоя долу прилича на гладно животно.
Да си призная честно, на онова в мен си прилича. Гневно, крещящо, може би красиво от далече, но страховито. Пак излъгана, пак любовница, поредният който избра семейството си, а нещата не изглеждаха в началото като друг път. Застанала съм на скалите, мисля си за други неща.
Неочаквано, като от нищото се появява видимо неуравновесен мъж и ми говори твърде любовно за непознат.
Спомням си, започвам да си спомням разказа за него. Сега вече ми иде да побягна, а няма къде. Гледам чертите му, не е който ще ме подгони и ще си вземе нещо от мен, което не искам да му дам. По-скоро ще страда.
Мисля да го оставя. Достатъчно ме боли, че да се възползвам от чуждата болка, но има нещо повече, нещо повече от славата му, както се изрази моята колежка. Започвам като че ли да се чувствам като тази за която ме мисли.
"Била е щастливка. Щастливите рано си отиват от този свят."
Зрението ми се затваря, макар очите ми да са отворени.
"Какво пък! Защо да не бъда тя. Просто роля. Да разменим самоти. Красиво е. А и наистина неангажиращо. Ще ме открие в друга, после в друга."
Първо ми се реве. После ми се иска да се смея. Завеждам го в бунгалото, съблича ме, като че ли от чужди дрехи, които са се сраснали с кожата му. Рисува ме с дъх преди да впие устни. Говори все по-объркано. Казвам му да мълчи, запушвам устните му с целувка, а малко по-късно спирам да съществувам, поне на земята. В други измерения се гоним. Знае къде да докосне. Откри струната, онази единствената, която още не съм скъсала и на нея изпълни най-красивата симфония, на всичките ми неизживени наслади и горчилки, завъртени в торнадо, помитащи спомени, плъзгащи се с върха по мен, гонещи се с езика му. Реално и измислено се сливат.
Не мога да го пусна от прегръдката си. Чувствам, че цял живот съм била с него. На другият ден сме в дома му, схлупеният. Пак се любим, само любим. Другото се губи, нереално е. После заспивам, сънувам, събуждам се в по-сладък сън и посред нощ пак правим любов. Тялото му на сатир, корав и див, а сякаш не отвън докосва, не с тяло по тяло, а от вътре, с нещо повече от плът, толкова, толкова е нежен.
Започвам да говоря като нея. Както е очаквал, усещам я, мисля като нея. Трето денонощия вече сме заедно. И тогава виждам снимките й в едно от чекмеджетата. За първи път ги виждам, а все едно я познавам, защото я чувствам, защото ме е обзела. Защото не съм себе си, а съм тя.
И скоро, ще изчезна в нея. Желая ли го! Да, ще бъда щастлива, но аз ли ще съм. По-скоро тя ще е щастливата, а аз мъртвата.
Тръгвам си, отново съм излъгана.
Този път преигравам с лошото си настроение. Честно, изживяването си го биваше. Почувствах любовта, макар и не за мен. Все пак, ако ме нямаше и той не би я имал, поне за тези нощи.
Заслужаваше си. Нищо, че е лъжа, този път си заслужаваше.
И май не съм нещастна, а обратното. И само ми е жал, безкрайно ми е жал, че този мъж, който е направил щастливи, нямам си на представа колко жени е най-нещастният мъж на планетата. Най-нещастният.
Сядам в едно кафе на автогарата. Чакам автобуса и я виждам. Познавам я, същата е като на снимката, но и без снимката. Толкова дълго я усещах, че не можех да я сбъркам. Възкръснала ли е. Срещнахме погледи, улових въпроса в нейният.
-Да, познаваме се, видях ви на снимки...-и й разказвам, дълго й разказвам.
-Не съм умирала. Това си е негова легенда. Изобщо не ме е докоснал. Бях му несподелената любов. Нормална за един млад мъж, но той...Просто си е болен, не ме понесе...Знаеш ли, какво съм според медиците за него.
-Не ти ли се е искало някога все пак да му се отдадеш. Това е най-големият любовник.
Млъкна. Наклони глава.
-Той може да има и има всяка...-промърмори нещо - Представяла съм си среща, но винаги, винаги ме е отблъквал...
Запали цигара, пръстите й треперяха.
-И по-добре. - продължи - Доста жени искат да се почувстват като мен, такава каквато ме има...А аз съм друга...Изобщо не го желая, имам си семейство и деца. Аз съм щастлива жена! Щастлива съм! Щастлива съм...-не можа да издържи, избухна в плач.