Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » хумор, сатира, забава » Когато случи се чудо у село

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Когато случи се чудо у село « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Нед Авг 09, 2009 11:58 am    Заглавие: Когато случи се чудо у село Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Като пушка гол беше. И сливата му не даваше. Зиме няма с какво да се стопли. Лете лейне ли дъжд, отвсякъде му тече. Даже черно бял телевизор няма. Стъклата му с тиксо налепени. Все на просия го удря, че да удари после някоя чаша, но обичат си го десетината селски пияници, от своята глъдка заделят. Въздишат, че трябва да го сторят, но тупат го по рамото, сълзи набъбват в очите им. Понякога им се иска да го набият, че даже убият, че така ги трогва и по този начин рекет им прави, но как да нараниш такъв. Чашката му е всичко. Ни внуче, ни куче има, миналата година изтегли една стара застраховка и си купи теленце, вече крава стана. Че няма да изкара животинката до следващата зима, няма. Сега лятно време си пасе, че и развлича го, като го разкарва из ливадите, а какъв майтап пада, като побегне към нечия люцерна, а той заразмята настрани мършавите си крака да я гони. Една такава, на петна, на швейцарките приличат, дето живеели по планините и давали шоколад. Последната му земна радост, изглежда. Няма с какво да й купи кураж, тя ще умре, а после и дъртият му пияница. Това беше по предвижданията на цяло село, но напоследък става нещо странно с него. По-нахален изглежда, по-уверен, че не проси. Въдица си направил, мята я, вади кефали, пържи ги, на жарава, както си е сред природата. На градски тежкар на уйкенд прилича, само дето окъсан един. Краде череши, ясно е, падарят го дебне и си е заредил морска сол за дупето му. Сам си е стъкмил една двуколка, тя не се разпада противно на всички закони на физиката, подскача, издава страховити звуци, скърцания, изпуквания, но го държи. Веднъж, го видяха и му се развикаха. После го заплашиха в кръчмата, а той обеща повече да не прави така. Сигурно е събрал достатъчно да си свари ракия. Седмица по-късно, заради ти - ви рекламата на една скандална водка, научиха какво имало на двора му. Листата му същите. Изглежда го продава на мафиотите. Замлъкват всичките, треперят. Не смеят дума да обелят, оглеждат се за черни коли и хора с пушкала, такива не се мяркат. Тайна явка трябва да имат. Може пък и с вертолет, като онези по филмите да кацат. Сигурно невидими, от онези как им викаха Стелт. Допусна го на глас един мижав идиот и врата му беше загрят от пълничкият му приятел. Пийнали хората, като деца се държаха, че заспориха. Нямало вертолети Стелт. Имало, ама ЦРУ, ги криело в тайна, лесно било да ги скрие, защото нали невидими. Цялата кръчма пада от смях, при предположението, още повече, че мижавия го изрича съвсем сериозно, а кръчмаря зевзек и половина, смига и подпитва, също със сериозен тон, как невидимите вертолети щом ги криело ЦРУ са се озовали при нашенските гангстери. Следват едни теории за световната конспирация, разгорещени дебати, докато най-сетне му обясняват, че "невидими" означавало, че са невидими за радарите, а не за очите му. Но заради тези вертолети все някой трябваше да си получи прякор и понеже мижавият си беше Мижавия, взеха да викат Стелт, на заподозреният във връзки с наркомафията, най-беден от всичките селяни, а той наистина започна да оправдава името си. Появява се като призрак с двуколката си, надава крясъци като Зоро, а кравата му хвърчи, не кон, а огнедишащ дракон. На всички им се струва, че животинката им се смее. Дебнат го да прави набези из черешите, не се вижда никакъв и следи от двуколката и проклетият му звяр, няма. Онези треволяци в градината му си растат, не изглежда да ги бере. Все доста пийнал ходи, виждат го, че надига дамаджанка. Откъде взима пари, дебнат го всички, като сръбски изстребители, а той все под носа им се изплъзва. От месеци, една чашка не е поискал да го черпят, направо го молят, а той готов самия да почерпи. Само, че не в кръчмата, а в къщи. Това пък, ако не е събитие, настоящият Стелт, някогашен пълен голтак, да почерпи и то три дни преди първата дата за пенсия. Под строй всички след него, чудят се дали няма да им предложи от марихуаната си, но той вино, че хубаво, че омагьосващо, че такова не са пили. Небесата слизат, на някой му се привидя богиня с разголена гръд да му сипва. Пъдарят, който беше подготвил патрони с морска сол за дупето му, гръмна към небето, че му се стори, че вижда летящ янки. Целуват се другарски, прегръщат се, пеят юнашки песни, толкова силно, че ако е имало летящи със Стелтове янки, да се бяха уплашили и излетяли обратно у селото си. По някое време обявиха война на янките, написаха и писмо, но по грешка вместо към президента се бяха обърнали към султана и приличаха точно на казаците от картината, увековечила подобна сцена от руско-турската война, преди век и нещо си. Някой взе да се прави на Джо Кокър, друг да се съблича. Вързаха го със собствените му ръкави, а после смях, че още наздравици, че сълзи по младостта, а виното не свършва. И съвсем обективно трябва да признаем, че подобно никой никога не беше вкусил, не само в това село, а и наоколо, че и много наоколо. Питат го дали във виното не слага от листата на онези треволяци, той се чуди какви треволяци. Сочат му ги, за него били плевели. Някой направи салата от тях и я изядоха. После си внушиха, че от салатата ги хванало, но си беше виното, иначе марихуаната беше самораслек. За нищо не ставаше. Подобна веселба от години не бе имало. На другата вечер пак. На следващата пак, а Стелта, явно с щедро сърце. На крал прилича, на магьосник. Кръмчарят му се плаче за оборота, но той и без друго искаше да се пенсионира и прие философски. Като си направи сметката, оказа се, че е трябвало да затвори преди години. Замисли се и реши, че приятна му била компанията, а Стелта, го е спасил от пълно разоряване. Пиеха най-вече на вересия, а в последните години и той дърпаше наравно с клиентите си и изпускаше сметката. Не намери думи да благодари, на Стелта. А след последвалото събитие беше тъжен, колкото самия Стелт.
Какво точно се случи?
Никой не разбра кой е злодея, но вечер преди това Стелта, разкри тайната си.
Е, не превръщаше водата във вино, каквато предположение имаха. Доеше го от кравата. Вместо мляко, кравата му даваше вино.
Разкри тайната си, а през нощта, някой беше натрошил черепа на кравата с чук.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » хумор, сатира, забава » Когато случи се чудо у село
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com