Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

zaycheto · Пуснато на: Съб Май 09, 2009 11:03 pm Заглавие:

И така... (края на юни и началото на юли месец през 2008г.)

Да ви разкажа за моето пътуване до Словакия и обратно Smile

То нещо като пътепис би трябвало да бъде, но каквото излезе, важно е за мен ако съм успяла да пресъздам поне част от емоцията на преживяното през тези 10 дни.

Да започнем с отпътуването от Варна. Беше прекрасен прохладен ден, идеален за дългия път до София. Аз през цялото време снимах полята със Слънчогледи покрай пътя.

Все пак 6 часа трябва да се уплътняват по някакъв начин. Пътувахме 3-ма. Няма да им казвам имената, защото не съм ги питала дали нямат нещо против. Отивахме към една страна с много красива столица (Братислава) и при едни хора с които тепърва предстоеше да се запознаем. Така наречените младежки обмени за които се носят много митове и легенди.

В софия пристигнахме един ден по-рано и имахме резервирана стая в хотел „Акорд”. Не е лошо място това хотелче, малко ме изнерви момичето от рецепцията като пристигнахме, но може би не е била в настроение. На всеки се случва понякога (с което не искам да я оправдавам все пак, но това са подробности в случая). Та така, настанихме се в хотела и всеки от нас по свои си начин намери как да уплътни врмето което имахме до вечерта. Аз използвах случая да се видя с много скъп за мен приятел в София. И така „многото свободно време” просто си отлетя незабелязано и трябваше дасе прибера в хотела да поспя малко, защото на другия ден ни чакаше много път.

Премеждията ни започнаха още на другата сутрин в хотела. На другото момиче му се скъса сака и трябваше да търсим друг рано сутринта. Добре че тя имаше роднини в София и се справихме лесно с този проблем. Успяхме даже да закусим нас покойствие в хотела и да чакаме колата която бяха ни обещали да ни закара до летището, където щяха да ни чакат останалите 3-ма от Българската група. Но тук дойде и втората засечка Wink

, оказа се че не могат да ни вземат и се наложи с такси да ходим до новия терминал на летище София. Шофьора на таксито забрави да пусне на време апарата и накрая ни взе 10 лв., което си беше май малко повечко от нормалното, но здраве да е. Важното е че пристигнахме навреме на летището, където вече ни очакваха с нетърпение. След няколко цигари време се отправихме към изходите за чекиране, минахме всички необходими проверки (много е удобно да пътуваш само с лична карта) и се отправихме съм пъкава, който трябваше да ни отведе право във самолета. Настанихме се. Пътувахме с Австрийските авиолинии, от коио останах мнго приятно изненадана (защото имам лош спомен от тях от предни пътувания)-вече предлагаха вкусна и топла храна, за разлика от преди година две. Хапнахме си подобаващо, пътуването стана още приятно, а все пак и полета не беше дълъг, само 1 час и 45 минути от София до Виена.

Кацнахме във Виена с 15 мин., по-рано. Върнахме часовниците с един час назад (толкова е часовата ни разлика с тях) и се отправихме към автобуса с който трябваше да пътуваме до Братислава. Пътя от Виена до Братислава с автобус е около час. За съжаление не видяхме Виена, само селцата, които бяха покрай пътя но на мен и това ми стигаше. Много красива страна е Австрия, много подредена. Повечето път го минахме по магистрала. По едно време попаднахме в ужасно задръстване породено от една жестока катастрофа с много тежко ранени хора засъжаление. Поради това автобуса закъсня с повече от половин час от разписанието си.

Аз снимах през цялото време красотите от автобуса в движение (а това на снимката е моето краче Smile

))) все пак трябваше да се наместя удобно за да мога и да снимам, макар и в движение).

В крайна сметка пристигнахме в Братислава (един много красив град според мен), където ни чакаха другите групи от Словакия, Унгария и Латвия. На автогарата ни посрещна един от домакините на обмена с един лек автомобил. Беше ентусиаст, но все пак ние бяхме 6 човека и големи куфари. И май беше малко невъзможно да ни натовари всичките заедно с багажа. След дълго умуване стигнахме до решението един от групата ни да се качи заедно с багажа ни а ние останалите 5 човека да вземем автобуса и да отиден до мястото където ни чакат с градския транспорт. Обясниха ни, че трябва да слезем на 2-рата спирка и ние така и направихме. Но човека се беше объркал и спирките всъщност били 3. И така до мястото повървяхме една спирка разстояние. Добре че спирките бяха на малки разстояния една от друга. Та почти успяхме да се загубим с помощта на нашия посрещач в Братислава J. В крайна сметка пристигнахме където трябваше. Там ни чакаше един автобус, който щеше да ни откара до мястото където щеше да се проведе обмена.

Качихме се всички и започна едно дъъълго пътуване около 3 часа и половина.

Пристигнахме към 7 часа ако не се лъжа в пансион Толиар. Така се казваше мястото. Беше в подножието на планина сред гора. Беше красиво, диво и ужасно студено...

А ето и пътеписа със малко снимки

http://zaycheto.turborain.bg/post/view.html?pid=12299&bid=11199

Не пропускайте и втората част Smile

http://zaycheto.turborain.bg/post/view.html?pid=24454&
_________________
Днес ще внимавам да не сбъдвам всичките си мечти, за да има и утре за какво да мечтая...