Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Побърка се мало и голямо, че звездата, която на длъж и шир, прослави родината им, по сцени за които не са и чували и места които и на картички не са виждали, ще посети скромното им градче. Гърмят многотиражките, по радиоточката по седем пъти на ден пускат нейни парчета. Зализал е коса кмета, сърдита му е от две седмици любовницата, а съпругата му е проговорила. Кабеларката само нейни клипове пуска. Тийнейджърките, всички на нея са заприличали, даже и тези които изобщо не й приличат. Готините пичове се правят на безразлични, чак си вярват. Една столична журналистка, претърпя катастрофа, остана без фар и без книжка, а докато оправи кашата в която се беше забъркала, между нея и шефа на ре-у-то на ме-ве-ре-то, пламна любовна история, за която дълги години още ще се носят легенди. Някакъв глупак скочи на плитко от скалите, само за да цъфне в местната хроника и звездата четейки за себе си, да попадне на колонката, че да разбере за него и в пристъп на благотворително чувство, да му занесе портокали в болницата и да го погали по бинтованата глава. Вместо това спасителят на плажа го напердаши. Вкараха го за двадесет и четири часа в ареста на ре-у-то на ме-ве-ре-то, за което по-горе стана въпрос. Той цъфна в местната хроника, но звездата така и не прочете за него, за сметка на това, глупака който скочи от скалите и му се размина само с цицина, че мястото се оказа по-дълбоко, а главата по-здрава от колкото е очаквал, щеше да мрази спасителя и да му прави мръсни комшийски истории, още по-дълги години, отколкото се говореше за романса между шефа на ре-у-то на ме-ве-ре-то и столичната журналистка. Звездата закъсня със седмица, паниката утихна. Не я очакваха вече, когато се появи. Никой не разбра къде и кога направи снимките, нито в кой от близо стоте почти празни хотели на курорта отседна. Персоналът само се побърка от капризите й, а едно от момчетата на паркинга ще помни навярно цял живот това което го сполетя. Няма да му се говори, за случилото се, защото много горчилка ще се натрупа в гърдите му, с времето. Беше между двадесет и един и двадесет и осем и двадесет и един и тридесет и една. Тук часовниците на няколкото очевидеца са в известен спор. Постепенно и очевидното мина в спор, докато накрая се разказваха пълни хуморески, в част от които след време и момчето щеше да се чуди дали не са верни. Свирнал ли е или не на звездата. Казал ли е нещо за дупето й, не й ли е казал. Пляснал ли я е, отзад или не я е пляснал. Въпреки, че истината е, че се намираше на около двадесет метра, зад дупето й се движеха двама толкова огромни мъжаги в черно, че е било напълно барикадирано от всякакъв крадлив поглед, но тя и без друго беше с лице, а не с дупе към него. Изведнъж тръгна, с много бърза походка, като че ли вървеше на кокили или беше последни метри пред финала в дисциплината "спортно ходене". С тази походка, това по-нисичко отколкото изглежда по екраните създание, с изрусената си коса, заприлича също на папагалче. Момчето не разбра какво става, дори. Тя стигна до него. Изръмжа му с глас, който никой не беше чувал от нейното гърло:
-Голям си сваляч, а!
И след тези думи го плесна с обратното на ръката по едната буза. Преди да е обърнал другата, го плесна с обратното на другата ръка и по нея, а когато той с кървящ нос я попита:
"Какво става?" - му удари такова коляно в тестикулите, че всички които видяха сцената, включително и двамата й гарда, леко се присвиха. Чу се на далеч онова специфично "туп", което е всъщност звуков ефект в кунг-фу - филмите. Момчето се сгъна на две, а тя го заплю, обърна се и тръгна. Изведнъж спря, промърмори си нещо, леко се обърна. Никой не чу точно какво каза, но то беше:
-Чакай, сега, какво пък ще търси той тук! И май този е от персонала...Местен...
Погледна. Наистина беше така.
Разстроена тръгна към колата й и пропаднаха снимките. Трима от очевидците бяха негови приятели. В първият момент, не знаеха какво да си мислят. В следващият момент един от тях му се възхити, друг го съжали, трети му завидя.
-Кога пък я е забърсал?
-Ама какъв удар беше само.
-Май се е припознала.
Точно така си и беше. Момчето не отрече. Шокирано беше. Помоли ги да мълчат, да не научи приятелката му, че няма да повярва. Тя и не повярва. В прегръдките на новото си завоевание, изкоментира случилото се: "Това мъж ли е, да остави да го нашамаросат на паркинга. Как пък съм спала с това мекотело! Такива като нея пък хич няма да му обърнат внимание, припознала се е!"
Да, но използва историята да го изкара него виновен, че е тръгнала с друг. Най-вече за пред родителите и на двамата, които вече приемаха младите като семейство, а и след петнадесет години майка му щеше да му напомня: "колко подходящо момиче е имал, а заради разни силиконки е останал дърт ерген".
Веднага не подаде оплакването. Стори му се странно, да подаде жалба към жена за побой. И то към коя. Когато започнаха слуховете и го упрекнаха, че свиркал по дупето й, че я е плеснал отзад, а се стигна до там, че някой реши, че си го е извадил и му се размина на бройка дисциплинарното уволнение, но и без друго си беше спестил достатъчно пари за да учи и напусна, реши просто да си изчисти името. И че е справедливо всички да знаят истината. Не знаеше реда и още от началото обърка нещата. Пред ре-у-то на ме-ве-ре-то, където береше главоболие с належащият ред на жалбите, обаче се сблъска с друга огнена хубавица и като видя как очите й се разшириха, сви се да предпази онези си работи. Сигурно се сещате, че става въпрос за столичната журналистка. Тя нямаше намерение обаче да го удря. От дума на дума, разплетоха историята. Давай във вестниците. Момчето просто искаше извинение от звездата. Всичко беше толкова добре направено, че истината грейна и за слепите. Настояваше за извинение, защото хубавицата, в крайна сметка имаше защо да му се извини.
Да, но къде пък, точно тя.
Екипът й се погрижи да излезат контра-материали, тъй че да не подклаждат историята, а да я направят да звучат абсурдно безинтересно.
Няколко седмици все пак успя самият той да стане звезда в градчето си. Нещо, което изобщо вече не го вълнуваше, ако някога изобщо го е вълнувало. Остана му само болката, няколкото развалени приятелства, заради това, че неговото име нашумя, а тяхното не. Останаха му дългите упреци от майка му, че си е разбил живота заради някаква си силиконка и един телефонен разговор:
-Ха-ха-ха! - не беше смях, а ехидно произнесено "ха" след "ха" - Че кой си ти, бе! Вместо да си щастлив, че съм те...че те е забелязала такава звезда, ти се мъчиш да се направиш на интересен. Къв си ти бе! Ай, сиктир!