Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » любов » Мил и разсеян

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Мил и разсеян « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пон Авг 17, 2009 9:14 pm    Заглавие: Мил и разсеян Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Винаги забравяше, че е празник. Понякога не му напомнях, понякога му казвах, че ми е все едно, ако се досетише след седмица, две или "между другото" му кажех, че сме я пропуснали. Случвало се е да го заведа на ресторант, да си облека роклята, кървавата, онази която най-силно обича, в която съм му приличала на разголено сърце, при това кърваво, която означавала секс и огън, коктейл от обречени революции, удавени в кръв и животворящото утро, в която съм приличала на пияната блудница от Апокалипсиса и червилото което бедната шивачка, получила веднъж като подарък не ползвала до края на живота си, все го пестяла за ненастъпилото никога утро. На което също съм приличала. Разплаквал ме е и ме е разсмивал говорейки ми така. Винаги ми е харесвало, а и на коя не би й харесало, в случай, че наистина е казано искрено, а то беше. Слагах си с роклята бижутата, не струват състояния, но не са и евтини. Научавах име на напитка, която не съм опитвала и нея си поръчвах и му поръчвах. Казвах му, че е ей така без повод, а понякога ми е и вярвал. Пропускаше да ми честити рожден ден и имен. Аз помних и датата на онази първа нощ, в онзи хотел. Той забравяше и датата на венчавката ни. За Св. Валентин, да не говорим. Този празник и без друго не зачиташе. Бил светски, много шумен, не му харесвало така. Не, че го забравяше, то му напомняше телевизията и декорите, а ако не му напомняха телевизията и декорите, сигурна съм би пропуснал и Коледа. На десетата ни годишнина тотално му се разсърдих. Това беше прекалено! От яд го любех до сутринта, но без да му проговоря и симулирах, че не изпитвам оргазъм. Исках да се чувства като с проститутка, като с тяло което няма душа, а е с него, само заради физиологичната необходимост. Самка и нищо повече. Без ритуали, без сложни усещания, понятия. Привързаност и гальовност на домашна животинка, а не на съпругата, на любимата. Дали не си има друга! Изглежда няма и не е имал, но няма ли необходимост от повече от това! Да, датите казват не били от значение. Условни били, за нашия ум, но време нямало. И все пак обичаме празниците, всички ги обичаме. Като почит за онова, което има стойност за нас. Нима имам за него! Грижовно и мило се държи. Радко повишаваме тон, рядко спорим. Какво говоря, почти не се случва. Дали е тревожно това? Преди да заживеем заедно си мислех, че подобни признаци биха били повече от тревожни, но после, но после...Отказвам се да мисля по този въпрос...Но дали всичко не е механизъм, държи се както трябва, а не както чувства. Иначе все би се досетил колко скъпо му е всичко това в което живее, колко скъпо му е началото му. Мил и разсеян. Толкова разсеян, че дали съобразява, че е жив. Записвал си е бележки, намирала съм му ги, след време. Умирала съм от смях, че и плакала. Много е сладък:

"След седмица да не забравя, трябва да й честитя дипломирането. Седмица преди него, пияни сключихме годеж!"

На виц прилича. Сетил се е, че седмица преди дипломирането сключихме годежа и че след седмица трябва да ми честити дипломирането, само дето не се е досетил, че би следвало да е писал бележката на датата на годежа. Да е учен, не е учен. Да е влюбен, ще й издера очите, ако разбера коя е...

"В други ден, ако не ти честитя, да знаеш, че съм се досетил. Честит Рожден Ден."

"Много си мил!"

Само, че ако беше го казал, на същата дата, миналия месец.

Днес ме усмихна. Чета и не вярвам, още не вярвам. Чета и се усмихвам. Двадесет годишнината. Започнал е с някаква римувана глупост, а после:

"Постарах се, да забравя и тази дата. Направих всичко възможно да не я отбележим. Просто защото празничните дати отминават, а живота е празник. Въпреки старанията ми, обаче, не успях да я пропусна. Честита двадесет годишнина."

Дали не е редно да си поплача. Изглежда, не. Усмихнато ми е. Ще облека пак онази червената рокля, кървавата, онази която най-силно обича, в която съм му приличала на разголено сърце, при това кърваво, която означавала секс и огън, коктейл от обречени революции, удавени в кръв и животворящото утро, в която съм приличала на пияната блудница от Апокалипсиса и червилото което бедната шивачка, получила веднъж като подарък не ползвала до края на живота си, все го пестяла за ненастъпилото никога утро. На което също съм приличала.

Не очаквах, наистина не очаквах от него този поздрав. Най-малко от него. Пуснал е милите думички като поздравителен постинг в блога си. Пуснал го е, използвайки тъй нареченото: "отложено публикуване", избира дата и час в който публикацията излиза автоматично сама. Направил го само да не забрави. Не е предполагал, че няма да е жив. Повече от година и половина мина...

Мил и разсеян, толкова разсеян, че даже не е съобразил, че е мъртъв.

Не доживя двадесет годишнината, но не пропусна да я празнува с мен.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » любов » Мил и разсеян
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com