Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » разкази » Звезди

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Звезди « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
kass
МнениеПуснато на: Чет Сеп 10, 2009 8:57 pm    Заглавие: Звезди Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 26

Лежеше уморена в леглото си, беше толкова възрастна и изтощена. Целият й живот минаваше като на филмова лента, мислите й препускаха през годините на нейната младост и я изпълваха с умиление. Спомняше си сватбата, раждането на децата си, радостите и неволите, спомняше си всичко. Беше с разума си, но със слабо сърце. Сега лежеше и чакаше сърцето й да спре и да заспи завинаги. Всички бяха около нея, децата й, внуците й – всички. Оставиха я насаме и й пожелаха да си почине добре, но тя не искаше да заспи, искаше само да си спомня, да преживее най-вълнуващите си моменти отново. Затвори очи и мила усмивка се разтегна на лицето й. Беше се върнала пак там, на мястото където се бе връщала толкова често през последните години от живота си. Там на брега на морето.

Летния топъл вятър полюшваше нежно косите й, галеше я по бедрата и развяваше небрежно роклята й по изящното й тяло. До нея вървеше той, красив и строен, с топли очи нежни ръце. Хванал я през кръста двамата се разхождаха по плажа и си говореха.
- Погледни – каза й той и вдигна поглед към небето – виж звездите, колко са много тази вечер, колко е ясно небето… Виж, това там е съзвездието „Голямата мечка”.
- Да! – усмихна се тя – колко са красиви – къде ли е Малката мечка?
Двамата се взираха в небето, но не намериха Малката мечка. Голямата блестеше ярко пред тях и сякаш ги хипнотизираше. Всяка вечер вдигнеха ли поглед към небето я виждаха, където и да ходеха, каквото и да правеха тя бе все там, на небето пред тях. Беше се превърнала в знак на тяхната среща и тяхната любов.
Срещнаха се едно хубаво лято, малко преди войната, докато работеха в един хотел край морето за лятото, както за да понатрупат стаж, така и да изкарат малко пари. Никой от двамата не бе предполагал, че това лято ще бъде най-яркото в техния живот. Любовта между тях пламна мигновено и колкото и да я отричаха в началото не можаха да я скрият. Скоро за тях светът бе спрял да съществува. Ден след ден, минута след минута те се пристрастяваха все повече и повече един към друг. Докато погледите им не станаха вглъбени и въздишки от товарът на толкова много любов не се изтръгваха от гърдите им, защото знаеха, че всичко ще свърши. Още само месец и ще се разделят. Всеки ще хване пътя в живота си и ще остане само спомена. Времето течеше неумолимо. Често пъти излизаха през тези дни и вместо неизмеримо щастие се загнездваше тъга.
- Скоро ще трябва да се разделим – въздъхна тъжно тя.
- Да, но ще се срещнем пак – усмихна се насила той – колкото и време да трябва да бъдем разделени и то ще отмине. После ще се срещнем и ще изживеем живота си заедно. Сега откраднахме малко щастие поднесено ни от съдбата, но после ще го изградим заедно и ще го запазим…

Вратата се отвори и внуците й пристъпиха към нея. Тя отвори очи и се усмихна. Погледна през прозореца и видя, че вече се е стъмнило. Надигна се, момчетата се втурнаха и нагласиха възглавницата зад гърба й. Тя отново обърна поглед към прозореца замечтано. Ех, къде ли е той сега? Как ли е протекъл животът му? Защо не се срещнаха пак? Ако можеше още само за миг да го види преди да си отиде, да погали още веднъж лицето му, да целуне устните му, да вплете ръце в косите му, да чуе гласа му, да се притисне до топлото му тяло, както преди, да обгърне с ръце раменете му…Още само веднъж. Но тя нямаше как да знае, че него отдавна го няма, че бе починал след тежка бронхопневмония три месеца след тяхната раздяла. Не знаеше и затова вярваше, че е срещнал друга, че е много щастлив някъде и тайно се надяваше поне понякога да поглежда към звездите и да се сеща за нея. Дали помни Голямата мечка и незабравимите летни нощи. Тя също се беше влюбвала след това, беше се оженила и имала деца, но онова лято не бе забравила никога, човек има само една любов, която се помни вечно, която остава в сърцето му докрай.

- Бабо? Бабо, добре ли си? – побутна я едното от момчетата.
- Остави я, мисля, че е мъртва.
Двете момчета се спогледаха.
- Да й затворим очите…
- Чакай, виж…сякаш гледа нещо…
- Да, сякаш гледа звездите…- момчето обърна очи по посока на погледа й и добави - а това там не е ли Голямата мечка?
Момчета се доближиха до прозореца и втренчиха поглед в небето. Точно пред тях красива и величествена блестеше ярко Голямата мечка, там на небето от хиляди години и още хиляди ще бъде там, вечна като любовта…
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Сря Сеп 16, 2009 9:00 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Това най-вероятно ще е разказа на седмицата, сред избраните в сайта cefules.net. вторият по ред, след експерименталното започване на рубриката. Скоро ще го обявим и официално, но засега все още правим подобрения, но всяка седмица ще има по едно стихотворение и един разказ към които ще води прозорче от сайта.

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kass
МнениеПуснато на: Чет Сеп 17, 2009 5:35 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 26

cefules написа:
Това най-вероятно ще е разказа на седмицата, сред избраните в сайта cefules.net. вторият по ред, след експерименталното започване на рубриката. Скоро ще го обявим и официално, но засега все още правим подобрения, но всяка седмица ще има по едно стихотворение и един разказ към които ще води прозорче от сайта.

Smile


Благодаря ти Стеф, сигурна съм че сайта ти ще става все по-интересен, аз много подбирам какво да кача в него Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » разкази » Звезди
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com