Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
Когато есента си тръгне...ще счупи токче. Ще вземе здравата обувка в ръката си и продължи боса по навлажнените улици и мисли.
Ще я види старец от мързеливо кафене, ще каже:
-Това са листа, не е коса?
-Кое, изкуфели? – ще го попита бабата, а той ще посочи.
-Какво ли няма да им хрумне на блондинките...-ще сгърчи лице, а той няма да разбере, усмихва ли се, мръщи ли се, беше ли блондинка на времето и тя или той си въобразява и ако е била помни ли. Не няма да я пита, друг въпрос напира:
-Не ти ли се струва, че това не е точно жена, а самата есен?
-Е, й? Пак можеш само да я гледаш и нищо повече, хайде, бъди добро момче, допий си чашата и стига се заглежда, става ли? Смешен си вече, дори не ревнувам, имай малко уважение на възрастта си.
Той ще сгърчи лице, а тя няма да разбере, усмихва ли се, мръщи ли се, не смее да го пита, помни ли, че и тя беше блондинка, защото вече не е сигурна дали не си въобразява.
Есента ще стъпва боса, с една червена обувка в ръката си, без да знае защо й е нужна, без да си и помисля дори, че е много секси.
В края на улицата, ще види просяка, не е възрастен, брадат е. Няма болест тялото му, а за душата му не е сигурно, а това от което страда и здрави, и болни не винаги понасят.
Ще хвърли за последен път монети на парцала, остатъка от персийски килим, на който някога беше и любил и стъпвал с чисти и боси крака, сядал по турски пред телевизора или в полулег, виждал как по-стройна снага и от тази на листатата блондинка, танцувайки се съблича.
-Какво ще правиш без мен? – пита го с почти нейния глас есента.
-Ще оцелея. – отвръща й.
Не я лъже, не се и съмнява, а тя завива по пряката, тръгва по-бързо, за да не размаже грим, че само това човешко й е останало, освен фигурата, но същата имат и нимфите, и сладките фантазии.
В него отдавна е настъпила другата. Живее при нея, тя го убива. Гласът му е по-студен и от нейния вятър януари.
Неочаквано като птици я заобикалят журналистите, блъскат и микрофони в лицето, блестят й светлини в очите.
-Какво ще кажете за мандата си? – няколко гласа я питат.
-Ами трудно е да бъдеш есен по време на криза, но мога да бъда доволна от резултатите, все ще има някой, който да ме помни с добро...
-Скромна ли сте?
-О, не. Аз съм есен.
-Какви са плановете ви за бъдеще?
-Как ще коментирате думите, че ще влизате в политиката?
-Верни ли са слуховете ви за договора ви с Жан-Клод Ван Дам?
-Имате ли връзка с подземният бос...
-Благодаря ви, ще направя специална пресконференция...
Тя ли го каза? Ще се учуди на себе си.
Преди да влезе в стриптийз – клуба, без свян да се отдаде на вятъра, който да я съблече пред всички и целуне по клонките, под свивката на коленете, по пъпките, по пръстите и с устни изгори и умъртви. В ръката си през стъпка от танго задържи трупа й, след туй впие устни в нейните, за да я изпълни със своя дъх и своя живот и тя ококори кристализирани очи, за да види ужасена, как сетните остатъци на хладния й кавалер се разпиляват над лицата на публиката.
Ще стои минутка гола, пред обладаващите я погледи, а после сняг ще я облече в булчина рокля и прибере в стаята на младоженец с когото да се надява, че ще гледат някога от мързеливо кафене, как върви блондинка с една червена обувка в ръката и листа, не коса...
А Дядо Господ, в най-дълбоката изба, ще покани пияници, за да ги почерпи с най-тежкото си вино, за да допият до капка кръвта й. |
|
