| |
  |
|
| За децата, за избора и въпросите, които остават без отговор |
« Предишната тема :: Следващата тема » |
| Автор |
Съобщение
|
| zaycheto |
 Пуснато на: Нед Май 10, 2009 2:47 am Заглавие: За децата, за избора и въпросите, които остават без отговор |
 |
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 25
|
За децата, за избора и въпросите, които остават без отговор
Преди година си взех коте. Когато го взех, беше едно дребно, хилаво и грозновато животинче, но много гальовно. Това беше и причинатада избера точно въпреки, че на външен вид не беше нещо особено, не е чистокръвен, на всичкото отгоре си имаше и здравословни проблеми (част от които предстоят да бъдат преодоляни). Сега вече на годинка той е едно щастливо и вече с приличен външен вид котарак.
Сигурно се чудите защо пък му обръщам внимание точно на този котарак. Отговова е просто, че си задавам някои въпроси и за съжаление отговор или не намирам или той е толкова жесток, че по-добре да не го намирам.
Чудя се къде е проблема - дали ние нещо сме сбъркани или живота ни в тази държава и вече почти двадесет годишния преход ни е направил толкова хладноскръвни. Вземаме животинче, лекуваме го. Радваме му се, то расте щастливо обгрижвано, хранено и глезено. А какво става с нашите деца? Ами с тези, които имат и някакво увреждане?
Защо никой не ги иска? Защо домовете са пълни с деца, защо когато осиновяваме дете (за щастие това се случва понякога) гледаме да е красиво, здраво, послушно... Защо когато ни се роди дете с увреждане все още персонала в медицинските заведения ни съветват да го оставим, нали сме млади ще си родим друго. А това дете, то няма ли право да живее, то няма ли право на нормален живот и семейство! Защо вместо да ни съветват как по-бързо да се "отървем" от него не ни посъветват какви са неговите нужди за правилното му развитие и възстановяване, от какво се нуждае и къде можем да получим адекватна помощ и подкрепа...
Много въпроси -малко отговори!
_________________
Днес ще внимавам да не сбъдвам всичките си мечти, за да има и утре за какво да мечтая... |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
| zaycheto |
| Пуснато на: Нед Май 10, 2009 6:00 am Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 25
|
|
| Върнете се в началото |
|
|
| cefules |
| Пуснато на: Нед Май 10, 2009 8:00 am Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
Неуревеност. Според мен, първо е вътрешната неувереност на "големият човек", че ще може да се справи.
Второто е една жестока истина. Много жестока. Душите на много средностатистически хора са осакатени дотолкова, че изпитват погнуса към осакатеното тяло. Аз пък изпитвам погнуса точно към такива осакатени души. Колко е активно и здраво едно тяло. В добрият случай, в най-добрият около шестдесет години/но и това са много, невероятно много за едно тяло, като се извадят годините за съзряването му/, а какво са някакви шестдесет години.
И тези които се погнусяват от болестите на тялото имат ли представа, че Айнщайн е бил с парализирано полукълбо на мозъка, изглеждал е като болен идиот в детството си, а е създал Теорията на относителността.
Цезарят Клавдии е минавал за урода понесъл всички наказания на природата, а се оказва един от най-способните императори в Римската империя.
Първите два примера които ми минаха през главата, но социума не разсъждава чрез подобни. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| zaycheto |
| Пуснато на: Нед Май 10, 2009 8:08 am Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 25
|
Социума е една дума, която аз никак не харесвам. Първо заради нейното звучене и второ, защото тя някак си обезличава личността.
Прав си за осакатените души. Това е по-страшната диагноза. Най-страшната може би.
Жалко, че малко хора го разбират и осъзнават.
_________________
Днес ще внимавам да не сбъдвам всичките си мечти, за да има и утре за какво да мечтая... |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| qbylkov^cvqt |
| Пуснато на: Съб Май 16, 2009 7:16 pm Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 15 Май 2009
Мнения: 32
Местожителство: Русе
|
| Първо - наистина е въпрос на избор - не са малко хората, които не се отказват от болните си и увредените деца. Познавам такива хора и то не един или двама. Тъжната истина е второто - нужни са много пари да отгледаш здравото си дете, а за болно - цялата човешка болка не може да опише страданието на хората, които искат да дадат най-доброто на детето си или за здравето на детето, а нямат възможност за това. Държавата би трябвало да подкрепя растящите в нея деца, родителите би трябвало да получават достойно възнаграждение за труда си... но уви... В държава - мащеха живеем. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
|
|
|
| |
|
Страница 1 от 1 |
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
|
|
|
