Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » диаболо, хорър, трилър » Чудовищата ни се любят

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Чудовищата ни се любят « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Нед Ное 08, 2009 9:56 pm    Заглавие: Чудовищата ни се любят Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Идея съм, която го е обсебила, знам. Аз съм зверското и мъжкото в най-първичния си вид. Идея която остро мирише, която желае кръв, която се храни с кръв, с лека болка, напомняща по-скоро страстно изживяване и захапване при целувка. Чудовищно божество в дъното на мрачно съзнание съм, обградено съм в гори от сенки. Под мен са блатата на забравата, на задушливата меланхолия. Капаните на екзалтирани танци – отражения на страстни трепети са разтворили несъществуващи коридори към светлината. Аз съм във всяка негова фибра, изкривявам зрението му, избухвам вулканично между мислите му. Давя го пот нощем, но той не помни кошмара си. Състояние на границата на сексуална възбуда съм. Самата граница съм. Бодливата тел с електрическа инсталация, която алармира пазителите за нарушение. Бодливата тел, а бодлите са като от напъпила кръв, която ще се пръсне в ужасяващи хищни цветя, които ще започнат да поглъщат времето и пространството, да го засмукват в дълбините си към неговото начало и лудост.

Тя е много хубава. Може несъзнателно да флиртува. Чудя се, докато е била идея, дали така е измъчвала всевишния, както аз този млад мъж, част от когото съм.

-Няма ли да отива да е между гърдите ми? – смее се, държи се предизвикателно. Отива й, но тя има четиристотин образа. Преброих ги, той не успя. – Започваш да ме изкушаваш дяволе, не съм си мислила, че ще отдам тяло, просто така...

-А аз, че за мен ще е повече от рутина.

-Как го каза само! – изкиска се, стаи дъх и го погледна в упор в очите – Е?

-Май не бива да го правим.

-Не мога да повярвам. Аз и татуировка!

-Аз също.

Опомням се, целувам я. Създава ме тази целувка, изписва ме по кожата й. Изпуска ме от контрола на мисълта си и тогава...ме овладява ужас...Аз умирам. Това което прави не съм аз, а смесица между мен и копнежа на кожата й. Дишам потта й, за мен е силна наркоза, розови сънища, които ме разтварят в баладичен танц и ноти които отлитат. Това е смъртта ми, най-красивата мъгла се стели около мен, но преди да достигна небесата съм в плен на кожата й. Мутирам, превръщам се в създание което ме отвращава, но пияно от себе си се смее, беснее, изпълнено е със сила и сладострастие, хищно е и жестоко, всесилно и притежава някакви магически способности. Расте му змийска опашка и клетките й са ада. Ад от дива възбуда и болка. Всяко усещане й е врящ казан. Над тях е въздуха до който не мога да достигна. Тялото ми расте и се изкривява. Впива се отчаяно в нейното. Люби го, а тя стене от ухапванията му и се кикоти. Расте ми дълга опашка, рисува я с игла, всъщност това беше езика му, желанието на езика му да се докосне до тази бяла кожа, сега се разтяга в опашка, която лъкатуши по гръбнака й, увива се около лявото й бедро и се стрелка нагоре, по вътрешната му страна към трепетната бездна. Нагоре се разтварям, пръскам се на десетки пълзящи растения, някои завършващи с цветове, а пръсването на всеки цвят е един неизживян апогей на наслада, през разтворените устни на който към небесата като невидими птици отлита живот.

-Какво направихме! – гледа се ужасена, гледа се възхитена, използвайки две огледала – Това е...Какво ти дължа?

Той я гледа блед.

-Какво има? – пита го, овладяна от страха му и тя.

-Хубава си!

-Виждам, да.

Целува го бързо.

-Не го тълкувай никак, чуваш ли ме. Това е за твореца ти. Аз, знаеш, че си имам приятел, знаеш, че е сериозен. Ще му хареса.

Сковах се. В хладни тръпки се превърнах. Как ще ме докосне, онзи. Та той е...Тя го съжалява. Обича си някаква своя фантазия за него. Търси ме в нея, но аз не съм там. Той е измама в кожа. Ще го ухапя, не...ще го ужиля с отрова.

-Какво ти дължа? – попита го повторно.

-Виж, аз не исках да правя това, то излезе, било е като заключено, пленено в теб. Много малко прилича на моята идея.

-Знам. – отвърна му кратко. – Чудовищата ни се любеха.

Облече се набързо.

-Обади ми се, ако решиш все пак да ти платя. Това е труд, висококвалифициран. Да забравим личното. Сбогом...

Вдървявах се по нея, когато онзи на когото се отдаваше някога, сега я лигавеше. Тя не беше вече самотното момиче, а богинята, която това създание не заслужаваше. Парих я после, в пламък се превръщах в съня й. Тя бягаше в лятна тъмнина, сред поляна, обръщаше се често, аз и давах възможност да си помисли, че се е спасила, а после рисувах с опашка огромно огнено сърце в тревата, а тя в средата му. Разгоряваше се пожара и я изяждаше. Събуждаше се с писък, прегръщаше го за да открие спасителя. И по-добре от всякога осъзнаваше, колко жалък е и неспособен е да бъде. Обличаше се, набързо. За подобен тоалет преди и трябваха часове, сега го правеше за минути, при това без светлина. Вече виждаше и на тъмно. Обличаше се така, че да е по-разголена, отколкото гола. Безцеремонно безсрамие беше стила й, чисто, възбуждащо, дръзко. Части от тялото й се разкриваха така, че показваха голотата на повече от една жена. Витаеше като призрак, само изкушаваше, бързо се прибираше. Ако някой я беше докоснал, щях да го разкъсам. Само веднъж, любопитството беше мое, не нейно, аз пожелах, тя имаше някакъв непознат. На една от тъмните преки, бързо, животинско, подпряла ръце в един контейнер. Между пискащите й отдали се на подобни сладости котки. Близо бяхме до върха на насладата и тя, и аз, и непознатия, но на мен и нея ни трябваше да го убием, за да я достигнем. Нещо което никой не желаеше.

Прибра се като парцал, плака под душа. Исках да ме измие, за да престана да я измъчвам. Блестях между капките в огледалото. Аз виждах, бях на гърба й, но тя виждаше с мен.

Колко по-красива е от преди.

Колко по-невъзможна.

Недостъпна дори за старите си копнежи.

Високо над всичките си ценности.

Непознаваемата красота. Тази на която или се отдаваш или се прекланяш, а тя надменно те шиба с опашка по гърба.

Напусна приятеля си. Сега, аз, го съжалих, но по-скъпа ми беше тя. И не исках да бъде жертва на ограниченията му.

-Какво ти дължа? – попита по телефона майстора ми.

-Виж...нищо. Аз ти дължа.

Улових копнежа му, пробудих котката в нея.

-Нека се срещнем, а? Ще го обсъдим.

Истината е следната: Тя помнеше само как той лежи под нея, а тя препуска като ездачка и понеже няма грива и юзди, в които да се впият пръстите й, с нокти прави опит да нарисува по гърдите му, подобията на огнените ми сърца от кошмарите й.

После достигна до безтегловност. Падна и заспа като мъртва.

Аз не спях. И виждах изрисуваните като мостра за татуировки мои подобия. След като ме беше създал върху нея е решил да ме произвежда серийно. Не можех да му позволя. Първо от ревност, бях уникалност. Второ, знам какво изживяваше тя, а всяка жена не можеше да го понесе.

Плъзна се опашката ми извън гърба й, сви се около шията му и се стегна. Чу се само едно изщракване.

Направих грешка. Голяма грешка.

Много хубавици и не само хубавици ме видяха на гърба и в затвора, и решиха да имат подобни.

Доста сме вече. Бродим из света.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » диаболо, хорър, трилър » Чудовищата ни се любят
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com