Регистриран на: 09 Май 2009 Мнения: 557
|
в едно изречение/
Жената, която не е раждала, която не е откърмила зверче, която не е размазвала със сълзи грим, която не се е влюбвала до полуда, не е била мамена и не е мамила,
жената, която не е ставала монахиня...на живия дявол в гръдта й и не е раздирала черното расо на депресията, до гола гръд, до кръв и повече – до дух,
жената, която не се е хилела като побъркана и не е била побъркана по нещо си,
жената, която не е пожелала повече отколкото може да има, а не умее с по-малкото от което й е разрешено,
жената, в чийто очи я няма Богородицата, дори когато са изпълнили израз със сумрак в будоар, стели се синкав дим в тях, неясен проблясва саксофон, любят се сенки на самки и зверове, в танц подобен на прегръдка и взаимно изяждане, през бледо лице наднича отчаяние, а греха е сладост, като жената, която има този поглед
жената, която не е разбивала железни приятелства,
жената, която е съжалявала за това, но не дълго,
жената, която е нямала и имала,
жената, която не е била харесвана, но и обожавана,
жената, която е била проклинана, но и благославяна,
жената, която не е излизала от живото любопитство на улицата и не се е престорила на проститутка,
жената, която не е спасила поне един мъж от крушение и самоубийство,
жената, която не е довела до ръба, изглеждаща непоклатима стабилност, на душа, власт, самолюбие, на приличащ на земно божество, негодник,
жената, която не е спряла цигарите...и алкохола,
жената, която не пали сега, отново, след години, не че й се пуши, не че вярва, че това ще я утеши, не че й трябва утеха, а просто тъй, защото знае, че ще й отива,
жената, която не е била момиче, преди да се събуди сред приятели – предатели, отрезняла и доста отвратена от всичко си, но после сама обърсала сълзите на единият тровещ се в самосъжаление, което няма общо с покаяние, нещастник,
жената, която не е изгубила дом на рулетка, не че обича толкова хазарта, колкото хазартно е обичала, истински влюбен в хазарта,
жената, която не е спечелила три дома за децата си, не с тяло, а само с очарованието му и онзи демон в него, който наричаме интелект и с който не знам, какво право имаме да се гордеем повече отколкото с гърди или пък с бръчки,
жената, която е толкова суетна, че би могла да забрави минало, но не го прави,
жената, която не е вярвала, че не може повече да обича, а е обиквала отново,
жената, която поне веднъж не е била гола в прегръдките на друга гола жена,
жената, която не е спасила поне едно бездомно куче със счупено краче,
жената, която въпреки високата си научна степен, не е пила някога при каруцари, наравно с тях или не е била приета от тях, наравно с тях,
жената, която не е привличала погледи на десетки, на стотици с бедрата си,
жената, която въпреки това, не е поставяла семейната ценност, над всичко и без да го забрави, без да се отрече от него, без да се покае или съжали, че е било, не е съжалила и че го е имало,
жената, която не е имала един нещастник – изповедник, на който да признава всичко, което не е признавала на любовниците си, а не става въпрос за двама или трима, но казахме вече, поставила ги е отдавна ниско под семейството си,
жената, която не обича това семейство повече отколкото обича всичко останало, но просто почита традицията и е наясно, че традицията е истинската дреха на богинята й – природа от чийто рай, сме се отрекли, защото някога една като нея е откраднала плода,
жената, която е съзнавала, когато по хиляди начини, отново и отново е крадяла този плод,
жената, чийто очи не са съхнали денонощия над учебници, но ги е побеждавала, за да научи много повече, дори от тях, от живота,
жената, която не е зашлевяла плесници на мъже които обича,
жената, която не е гушкала приятелски свои врагове,
жената, която не е целувала предателски,
жената, която не се е давила в собствената си самота,
жената, която не е качвала на автостоп непознати,
жената, която не е тръгвала без посока, просто тъй, че нещо и тежи, макар всичко би трябвало, според всякаква логика и критерии да й е наред,
жената, която не се заблуждава, че знае какво прави,
жената, която от петнадесет години, не е спала с друг, освен със собствения си съпруг,
жената, която може да си позволи всеки,
жената, която не реве от време на време, над любовни стихове, но е същата която не помни да се е разплаквала от друго от десет години насам,
жената, която не е ухажвана от десетки заблудени душици, а то представлява за нея просто едно украшение за живота, че не й достига време за комедийни сериали,
жената, която не е вдъхновила поне един поет,
жената, която не е рисувана гола, поне от един влюбен до полуда в нея, гении на акварела,
жената, която не е достигнала четиридесетте, а не е по-привлекателна от най-привлекателната на осемнадесет,
жената, която не е способна да убие заради детето си или да даде живота си, заради него, която не е способна да излъже мъжа си, но не е способна и за неговото щастие, да загине,
жената, която не може да се нарече кучка,
разбери ме правилно, не казвам, че не е жена, тази която не е част или не е всичко това, но не е жената, която до полуда желаят, тези мъже, които не могат да имат,
а ти тази нощ ме има, следователно не си от тези мъже, които до полуда ме желаят,
така, че моля ти се изчезни от масата ми, не ме разпитвай нищо повече и да не съм те видяла. |
|