Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » хумор, сатира, забава » Божествената

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Божествената « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Сря Дек 09, 2009 9:47 pm    Заглавие: Божествената Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Само тя е способна да ускори пулса ми, нищо друго. Не е любима – божество е.

Гласът й е онова питие, за което е премълчано в Библията, поради ред причини, но най-вече, че примитивния разум на предците ни, криво би разбрал, истината, че греховното не е чуждо на небесата, а това питие се нарича: ангелска лудост.

Не съм пророк, дори поет не съм /истински/, не съм дори наркоман за да си мисля за неща, като ангелското питие, напротив: земен и рационален човек съм, дори скучен, по душа. Пътувал съм много и има с какво да развличам леките момичета или романтичките с които се срещам за нощ, за две, оставям им най-доброто от себе си, заблудата, че съм различния, ако имаше някоя от тях нещастието, да ме търпи за повече, би се уверила, че онзи с който, след куп нейни компромиси със себе си, споделя живот е далеч по-интересен от мен. Аз съм професионалист, добър в областта си, имам необходимата обща култура, която ми помага да си върша по-артистично работата, но никога не съм бил истински артист.

Такъв какъвто се чувствам тази вечер. Защото имам служебен ангажимент с нея.

Тя е прекрасна певица, нищо, че е звезда. Тя е класа, нищо, че и плебеите падат на колене пред нея.

Влюбен бях от дете в червената и рокля, впитата. И тя е била още момиче. С няколко години по-голяма от мен, а аз селско момче.

Не искам да си го спомням. Все още сънувам, че мириша на тор. Тънки са пръстите ми, мога да свиря даже на пиано. Казват, че звуча чувствено. Не го вярвам, механично е. Слухът ми не е толкова добър да го улови, но съм нелош психолог и знам, че от натура подобна на моята, нещо по-добро от красиво подредени цифри, не може да се получи. Механично звуча, не могат ни ласкатели, ни суетата ми, да ме измами.

Никога не ми се е налагало да обличам на работа смокинг. Това го правят само по филмите, но сега си купих. При това най-изискания. Нямаше нужда от поръчка, защото тялото ми е поръчано от онзи горе за смокинг. Тренировките и физическата сила не го е деформирала, често ми е необходима грацията и лекотата му. Не пазя диети, но пия умерено. Не се и замислям, че освен удобно е и красиво. Тази вечер обаче бях доволен. Исках да бъда безупречен, във всяко отношение. Дори мислите ми да са чисти от грехове, но как е възможно, когато става въпрос за ангелския глас на порока, с който един от най-големите й поклонници ще се срещне делово.

Дала е на земята мечти. Като се замисля, тя ми е водила. Нейните ноти са ми давали куража, когато не съм вярвал в себе си. Често когато съм страдал, когато съм губил битки, фрагменти от нейни хитове ми са се стрували сауднрак на този ден, който би бил страшно потискащ, ако именно този саундрак, не превръщаше дори най-битови лични страдания, в нещо което юношеската ми душа е възприемала като изкуство.

На неин концерт, тъй и не стъпих. Все някъде далеч ме отвеждаше самолета или колата или кораба, вятъра на живота.

Гледах я по записи, докато се учех, докато изтънчвах майсторството си, докато спечелих уважение и признание в средите си, в средите й. Докато растях и стълбицата ме отнасяше във висините, докато забравих накъде съм тръгнал.

Сложих златен пръстен, никога не нося. И ръчен часовник – истински анахронизъм, но ме правеше да изглеждам аристократ. Стегнах възела – глупаво изглеждах. Така, колеги го правят само по филмите.

Но тя е божествена! Заслужава най-доброто, ще направя максималното на което съм способен като професионалист, но този път трябва да бъда повече от професионалист.

Артист, какъвто е достоен за нея и задачата.

Премрежи ми се погледа. Никога не беше ми се случвало, овладях се. Какво ли не бях мечтал, но не и да работя с нея. Осъзнах колко съм беден откъм дарба и в същото време колко високо са ме издигнали дребните ми пред изкуството й, стремежи.

Постигнах, тайна мечта. А сега накъде? Рано е още да се питам.

Сглобих набързо пушката. И със затворени очи можех.

Като приех поръчката ме изгледаха като пладнешки обирджия. Не разбират от изкуство. Плащаха ми да застрелям най-добрата певица, раждана някога. Себе си, мога да унизя, но нея...

Точно в сърцето!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » хумор, сатира, забава » Божествената
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com