Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Където са утихнали фуриите,
и топла, животворна е вълната,
процежда капчици
безпаметност,
подобно на елей
се леят,
стичат

в недрата
под къпина кадифяна,
настръхнала
и бясна,
разюздана,

разкъсвана
на мравчици
отвъдно,
до болка
стигаща
от сладост,

до болка
стигаща
и до отмала,
където
като восък
тяло,
разтапя се
и губи воля...

До грях е истината гола...

Целувам те,
целувам те,
целувам...