Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Тя рисува старица
бледа като скала,
там където няма пътища,
дори третокласни
и където козите пътеки свършват
и няма друго което да напомня разум,
освен лицето й,
което не го е изгубило,
за разлика от живота
който е напуснал печалта му
и е отплавал надолу с листата,
по бягащата към времето река.

Тя рисува и тишината
останала по побелелите клони,
сред изчезналите птици,
падащата тежка като клетва пропаст
откъм север,
под която пътеките са объркани
и не водят на никъде,
а подобни на клевета
завързали са косите на вятъра,
и последни отломки на разрушена къща
напомнят, че и тук е биело поне едно сърце,
а практически е невъзможно едно да бие.

Тя рисува тишината
с края на къдрицата си,
по глътката ти
и там възпира нещо
и искаш да изкрещиш,
но знаеш, че толкова е много,
че ще затрупа всичко,
дълбоко се чете
в очите ти
реката която я носи.