Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Съблечена с мисли, облечена в тях

Стоя си на бира под сянката на чинара. Разпадам се на основни духовни състояния и разсъбличам с мисли разхождащите се из центъра пред съзерцателния ми поглед, прелести. Фиксирам сексуално желание върху високата с червената коса, плъзгам пръсти от светлина по шията й, вмъквам се под дантелената й ризка, гъделичкам я. Тя се усмихва, засмива се късо. Забива токчета, застава на място, гледа учудено. Гледа й нищо не вижда, света е изчезнал за нея. Сама е с екстаза си. Отпивам и засилвам внушението си. И тогава тя се отдава на отмалата си. Превръща се в светлина с женско тяло. Дрехите си разкъсва както облаци за да открие голота като слънце.
Разбира се, не се случва наистина. Това става в главата ми. Минава пладне, деня е прекрасен, забележителен града ни с хубавиците, ефирни като сенките на смесените гори наоколо са, с форми като възвишенията ни, невинни като природата, будещи порочни помисли като живота. Истински легендарни мръсници, богини решили да си поиграят на съпруги, любовници, дъщери, приятелки...
Пия си и ги събличам с поглед и мисъл. Вдига се поличката на сервитьорката, загорели от слънцето бедра се откриват, розови прашки се смъкват, недокосната от лъчите кожа белее и леко настръхва пред очите ми. С гръб е към мен, златист мъх между бедрата й блещука....
Обръщам лице, по улицата жена с булонка, разкопчава се ризката й, хвръква назад, сутиен не носи, ама няма и нужда, стегната е като расова кобила. Къса значка полицайката, захапва я между зъби. Забива нокти в униформата, а раздирането й напуква асфалта и от процепите излизат огнени нимфи, в кръг я обграждат. Като вълна я заливат, обладават обсебват и се превръща в част от огнената сила която пъпли под кожата ми.
И време е да потопя глава в студена вода, а си поръчвам следваща бира.
И тогава виждам самата Истина, не мога да нарека иначе Красотата. Може би бирата! Не, не е тя. Усещането за познато. Все едно съм я имал, а за пръв път я виждам. Все едно я докосвам, а е най-малко на двадесет крачки. Кестеняви косите й, почти до кръста се изливат, плътни устните й, женско изражението, снагата й на момиче, но гърдите й като цепелини и все едно не тялото й ги крепи, а те го носят. И върви към мен и вятъра съблича дрехите й и ги отнася още преди да разбера с какво е облечена.
Стряскам се и по погледите на останалите разбирам, че тя НАИСТИНА е съблечена, макар й в състояние на хипноза не го осъзнава сама.
Полицайката сега си е в благоприличния вид и се обажда, най-вероятно за подкрепление, да й пратят кола, че да прибере ексхибиционистката. Всички погледи в хубавицата. Крясъци, смях, сочат я с пръсти.
Как го сторих! Сигурен съм, че аз го направих. Този път успя мисълта ми да придобие такава сила, че това което си представях просто се случи. Какво да правя сега! С два скока се озовавам при нея. Да имах някаква връхна дреха, че да я сваля и да я загърна, но лято е, по една фланелка на голо съм.
Ще я арестуват. Може и в лудница да я пратят. А тя не е виновна. И е толкова красива. В паниката си я изпуснах от контрола на съзнанието си, тя се събуди, опомни се, разбра, че е гола, притисна устата си с една ръка, с друга слабините си, сви се, а така все едно повече се разголи и съвсем разбуни духовете наоколо. Какво да сторя!
Опитах единственото което можех и се получи. Както бях успял да я съблека, така започнах да я обличам. С мисли. Две огромни смокинови листа обвиха гърдите й. Асиметрична, копринена пола, напомняща палмови клонки, падна от кръста й и скри левият й крак, а десният остави разголен от половината бедро надолу. Оттук нататък вече не можех да владея мислите си. Изрисуваха змия на шията й, със ситни камъчета й пясък: горски пътеки по голият й корем, на лицето й се появи сребърно домино, червило инкрустирано със ситни скъпоценности измени формите на устните й, пурпурно наметало подобно криле се спусна зад гърба й. На дясната му страна беше изобразено око, на лявото паун. Косата й се нави в прическа напомняща раковина, а две огромни пеперуди долетяха от някъде и виснаха от ушите й като обици. Шал приличащ на истински пламък, обви врата й, плющяха на метър зад нея излизащите му от възела краища. Цял център ни гледаше объркано. Едни ръкопляскаха, други снимаха, имаше готови да припаднат и припаднали. Хвана ме за ръката и без да произнесат и звук устните ни се разбирахме. И вървяхме към дома ми, и ме желаеше, и ме обичаше без дори да ме познава. И искаше да ми се отдаде така както никога не го е правила. И чувствах всеки неин трепет и самия по-възбуден никога не съм бил и никога не съм се чувствал като част от подобна красота. Целувахме се из парка, докато вървяхме по алеите. Целувахме се и седнали по пейките. По криволичещите улички към дома ми на възвишенията. Пред вратата на двора и на дома ми, а когато влязохме дълго, дълго се целувахме.
Но повече от това не успяхме да направим.
Не можах да я съблека. И тя не успя.
Лесно е да се събличат мислено жени, но толкова трудно е да съблечеш от собствените си мисли жена. Дори да го желае. Мъчихме се и двамата. Не се получи. Мислите ми се бяха превърнали в част от нея, тя част от тях. Вече не жена, а идеал.
Прекрасна, желаеща ме, но неспособна да ми се отдаде.