Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Какво е робство?

Задодох си този въпрос, покрай темата: "Османско иго или турско робство?" и някои особено интересни, но за съжаление, неточни аргументи в отговорите, като например аргумента, че роба няма материални притежания. В Древен Рим, например е имало гладиатори, които не само са получавали подаръци от почитатели и най-вече почитателки, а благосъстоянието им е ставало толкова голямо, че са били способни да си закупят свободата. Някои са го правили, а после са продължавали да се бият като свободни. Други са пренебрегвали и тази възможност. Положението на тези звезди на арената, съвсем не означава, че живота на гладиатора е бил розов и не прави по-малък ужаса за всички онези, които е трябвало да се бият и да убиват, за да защитят живота си. При всички случаи, роби са имали материални притежания, а някои от тях са си харесвали начина си на живот. Не само сред гладиаторите, и не само в Рим е имало освободени, които доброволно са се връщали и са молели да служат на бившите си господари. Не винаги това е и било възможно, а живота им, като свободни е бил с пъти по-тежък, а понякога и по-унизителен от робски.

Така, неусетно си отговорих и по втори аргумент: българинът не е живял винаги толкова зле, следователно не е бил роб.

Първо: това, че на някого харесва даден начин на живот, не означава, че този начин на живот е добър. Човек, често харесва компромисния вариант. Не само начина на живот, който му харесва, а и който може да води. Има много рецидивисти, които непрестанно копнеят за свободата си, но понеже са живели в затвора повече, отколкото на свобода, не могат да се справят извън затвора. Нещо повече: те са способни да се почувстват свободни и да действат като свободни само в затвора, защото там имат някаква свободна воля. След всяко освобождаване правят някаква глупост, често принудени от обстоятелствата, но по-често принудата на обстоятелствата е само оправдание за пред самите себе си, а подсъзнателно към постъпката им ги е подтикнало желанието да се върнат обратно, там където чувстват, че им е мястото. Не, че се заблуждават, че живота им в затвора е добър, но харесват този живот, защото не са способни на друг. Подобно е положението на хора лекували се дълго из психодиспансери. Докато са там, мислят и живеят като нормални, вън стават различни. А все пак и затворниците и психично болните са хора родени свободни, тоест, по-малко склонни да харесат ограниченията на свободата си от много от робите, които откакто се помнят са били родени роби. Логично е робите да харесат повече, нетолкова добрия си живот повече отколкото рецидивиста или дълго лекувалия се по психодиспансерите.

Второ: живота на не всички роби е бил чак толкова лош. Ако разбира се, се абстрахираме от мисълта, че няма нищо по-лошо от липсата на свобода. Един разумен господар, а и не е необходимо да е чак толкова разумен, няма да се отнася зле със свое имущество. Не блъскаме тостера си или дивидито си в земята, само да задоволим низка своя потребност. Някои мъже изглеждат по-скоро роби на колите си, отколкото колите техни притежания. Робът е скъпо удоволствие, изключително скъпа материална придобивка. Всеки рационален човек, ще гледа да я използва максимално, но така, че да я опази. Разбира се, отношението се определя от функцията му. И положението на работещ в мината не може да бъде същото, каквото да речем домашна робиня на някоя матрона или центурион. Но при всички случаи живота на един роб е бил по-ценЕн, от живота на някой свободен беден скитник.

Колко "добър" е живота не може да бъде признак за робство.

Да предположим, че роба е човек, който няма личен избор. В този смисъл на понятието, личен избор няма и войника. Но човек е устроен така, че не може да няма личен избор. И хубав пример за роб, проявяващ избора си е Езоп, който често се е качвал на главата на господаря си, Ксант. Много са смешни импровизациите, които е правил по заповедите на философа. Всъщност в отношенията им, лидер е бил роба Езоп.

Така, че това, че по време на Османското владичество, също е имало наши големци, с известно влияние, не доказва, че е некоректна фразата "османско робство", но започнах да излизам от темата си и да се връщам в тази, която беше само основата й.

Като статус на личността, в една феодална империя не може да има "роби", но ако се погледне като цяло на една народност, на която насилствено е отнето правото да има своя държава и да се самоуправлява, макар и по-скоро като литературен, отколкото като исторически термин: "робство" не изглежда никак неточно. Но не това е темата ми.

Да се върна на въпроса си:

Какво е робство?