Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » приказна » Кака бе родена Муунсонг

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Кака бе родена Муунсонг « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
moonsong
МнениеПуснато на: Нед Май 10, 2009 10:47 pm    Заглавие: Кака бе родена Муунсонг Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 17

Беше изморена. Тичаше през замръзналата гора от часове, но отчаяната нужда я тласкаше да не спира и за миг. Всяко вдишване причиняваше остра болка някъде на дълбоко в тялото й. Вероятно беше една от многото рани, които бе получила тази нощ. В ръката си здраво стискаше меч. Алезел - нейният меч, оръжието, което я беше спасявало безброй пъти. Сега го държеше здраво сякаш само то я държеше още на този свят. Черпеше прекалено много сили от него. Знаеше, че вероятно няма да оцелее да види зората, така че това вече не я тревожеше. Вкопчи се още по силно и започна да изцежда капка по капка още сила с меча. Още една крачка, още един скок, следващото дърво, и следващото, още малко, бързо, по-бързо. Трябваше да стигне на време.

Знаеше, че държат приятелите й някъде в централния дворец на Съвета, не искаше да мисли какво ще стане с тях ако не се появеше на време. Техните сили също бяха заключени, а те не бяха толкова силни като нея. Почти нищо не им беше останало.

Беше минал месец от изчезването на Кандор – нейният учител, от тогава се беше опитвала да го търси, но без голям успех. И точно в нощта, когато беше на път да намери нещо важно за изчезването му нещата трябваше да се объркат така главоломно. Съдът, заключването на силите й, задържането на приятелите й, инквизицията, която се беше появила за по-малко от няколко седмици обърка всичко, което можеше да бъде объркано.

Не знаеше кой управлява мястото в момента и не се интересуваше много. Старата управа беше прогонена или убита, малко след изчезването на Кандор. Възнамеряваше да спаси приятелите си и да изчезнат безследно.

Задъхваше се още по-дълбоко, раните причинени от магически оръжия не можеха да се излекуват с толкова малко сили колкото й бяха оставили, а в капана в който се беше хванала я бяха чакали много от тях. Не можеше и да извлече толкова сили от меча си. За това просто продължи без да обръща внимание на врязващата се болка. След нея оставаше кървава диря.

Но нямаше значение, беше почти до портите. Когато ги видя спря и се огледа. Никой не ги пазеше, вероятно бяха решили, че няма да оцелее за да дойде. Голяма грешка. Най-голямата, за която щяха да платят с животите си, трябваше да я убият докато я бяха оковали и имаха шанс, защото беше само въпрос на време да разкъса оковите и да унищожи пленителите си.

Блъсна и отвори вратата. Веднага ги чу да четат присъда, по всяка вероятност – смъртна. Само се надяваше да бъде първата, молеше се отчаяно да не е закъсняла. Втурна се към централната зала един етаж по-нагоре. През широко отворените врати можеше да види как екзекуторът замахва. Не! С малкото й останали сили хвърли меча си и отнесе екзекуторът и брадвата му на безопасно разстояние. Извади нож, към нея вече се доближаваха инквизитори.

- Витани! Бягай, Витани! Това е капан! Моля те, бягай! Витани!– чу познат глас, зарадва се, че Кара беше жива. Беше стигнала на време, не можеше да провери за другите, но вероятно и те бяха добре, правилото беше – първо убивай най-близките хора.

Нападателите носеха черни качулки, не виждаше лицата им, но знаеше кои са – хора с които бе играла като малка, хора с които заедно бяха взели първите си изпити по вълшебство, дори и старият градинар на замъка. Всички бяха врагове, не можеше да си обясни как не беше видяла промените в тях още от по рано. Как беше останала сляпа за малките признаци на сянката, която се прокрадва у тях. Каква глупачка беше, да вярва в доброто до край. Ето какви бяха резултатите. Забрави кой се крие под качулката и разпори търбуха му на две, дойде втория, третия, десетия, не спираше докато не можеше да се държи повече на краката си, тогава се подпираше и продължаваше.

Чу се смразяващ глас. Всички спряха и се отдръпнаха от нея. В този момент тя го видя – водачът им – новият учител по дуелиране Острите му черти и дългата му черна коса се виждаха от далеч. Тази вечер я носеше прибрана на гърба си, държеше нещо в ръката си и стоеше до малката групичка от оковани хора в центъра на залата. Продължи да се смее. Каквато и да беше шегата – не беше добра.

В ръката му проблясваше нещо зелено. В този момент разбра всичко. Частите от пъзела си паднаха на местата сякаш никога не ги бяха напускали. Още от първият момент, в който беше видяла новия учител, този Самюел, както се беше представил, лошото предчувствие, което лъхаше от него както смрадта на алкохол лъха от заклетите алкохолици.

Това беше единственият начин и Кандор да беше изчезнал така мистериозно – беше затворен в магьоснически кристал. В средновековието магьосниците ги използвали да се отърват от конкуренцията без да се налага да си цапат ръцете. Смятаха се за рядкост в наши дни.

Сега се канеше да направи същото и на приятелите й. Нямаше да го позволи. Затича се към него, усещаше умората и болката със всяко движение, замахна към него. И пропусна. Това му даде всичкото време от което се нуждаеше. Хвърли камъка към тях и те изчезнаха в дим. Тя се обърна, още не беше късно, можеше да му вземе камъка и да ги върне, усети как студено острие се забива в едното й бедро, почти не чувстваше болката от него, всичко друго я болеше достатъчно. Опита се да хване камъка. По дяволите, той беше прекалено бърз. Продължаваше да се смее, беше му забавно. И в този миг света замръзна с единствения звук, който се страхуваше да чуе. Звукът от счупен кристал. Беше разбил камъка в каменния под. От този момент отчаянието и леката надежда, които я бяха обзели се стопиха. Замести ги червен и необуздан гняв. Протегна ръка и като по команда, мечът й долетя в ръката, която го чакаше разтворена. Вече нищо не я болеше, силата от меча й струеше като бурна неукротима река. Те бяха загубени. Кара, Алисън, Джонатан… всички в един миг. Цялата вечер се разми, в паметта й нищо не съществуваше. Нахвърли се на най-близко стоящият, дори без сили тя беше страховит противник. Първи труп, втори труп, трети, на пода около нея имаше купчина, движеше се бързо и безшумно като белокоса смърт, някои едва разбираха какво ги е сполетяло. Навън иззад облаците се показа кървава луна. Тя танцуваше като същество, създадено за да сее смърт. Танцуваше на тихата лунна песен, един след друг, потоци кръв обливаха пода. Някой около нея крещеше неистово „Спрете я, глупаци! Тя е сама жена!” – вероятно беше Самюел. Идваше и неговият ред да потанцува със смъртта. Скоро, съвсем скоро. Завъртя се и прати в отвъдното последният качулат. Пред нея стоеше само един човек, хванал меч в едната ръка, той я чакаше. Колко жалко създание, да си мисли, че има някакъв шанс срещу нея. Как беше позволила да се стигне до там.

Замахна към него, той парира и нападна на свой ред. Вече не беше толкова бърз, помисли си тя, защо само не беше така преди минути. Разменяха си удари и пристъпваха леко на бледните лунни лъчи, а лунната песен се носеше край тях.

Последни стъпки от танца. Той замахна прекалено уверено и мечът излетя от ръката му. Последни акорди от мрачната мелодия. В сърцето му стоеше забит нейният меч. Той падна, първо на колене, след това се свлече по гръб.

Вече нямаше гняв, само тихо отчаяние. Болката се завърна с нова разбиваща сила, но някак не можеше да я усети. Извади меча си от новата му ножница. Той пулсираше бавно. Беше прекалила с употребата му, толкова скоро след заключването. Почти не чувстваше раните си. Знаеше, че вероятно няма да доживее да види светлината на новия ден. Но лунната песен щеше да помни завинаги, колкото и дълго да траеше това. Свлече се на пода безмълвно и остана да лежи там.

От този ден нататък всички я наричаха Муунсонг, единствената, която можеше да сее разруха на песента на луната. Най-силната и най-безсилната.
_________________
"WHAT DOESN'T KILL ME....BETTER START RUNNING NOW"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Блатната Вещица
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 11:31 am    Заглавие: НЯМАМ ДУМИ! Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 35
Местожителство: "Към слънцето и малко вдясно"

Ако можеше да усетиш въздействието,което разказа ти оказа върху мен,без да ти го описвам...........щях просто да замълча!!!!!!!!!!!!!!!!!

Само че,това е невъзможно ... а аз искам ти да знаеш!

Яд ме е,колко недостатъчни,могат да бъдат думите понякога!Слаби и недостатъчни!!!

Превъзходен-изпълни ме с чувства!Не е ли това,най-голямото възможно постижение за изкуството-да моделира чувствата!

Поздравявам те!Идеята ти за безпределната мощ на "слабия",е много близка до моите схващания!Не физическата сила е тази,която е решаваща!"МОЩТА Е В РЪЦЕТЕ НА ТОЗИ,КОЙТО ВЯРВА!"!Способни сме на всичко,когато силата ни идва от сърцето и от непоколебимата ни увереност,че ИСТИНАТА И ПРАВДАТА СА НА НАША СТРАНА!

"НА СВЕТА ИМА САМО ЕДНО НЕЩО ПО-СИЛНО ОТ ЗЛОТО И ТОВА СМЕ НИЕ!" - ето тази увереност ражда силата и тя е НЕПОБЕДИМА!


P.S.:Подписът ти ме доведе до истерия - страхотен е !
_________________
Блатната Вещица
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
cefules
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 6:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Да можех да имам отново такава душа, която пише такива неща. Пълна ми е главата с идеи, но само докосната от приказното душа може да пише така.

Радвам се, радвам се, че те четох.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
moonsong
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 8:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 17

Сега вие ме разчувствахте.
Аз пиша каквото ми е на сърцето. Не винаги се получава този ефект, но това, че този разказ го има много ме радва. Той е един от най-важните за мен и го написах с много желание. И аз се радвам, че вие го четете.
Благодаря много!
_________________
"WHAT DOESN'T KILL ME....BETTER START RUNNING NOW"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
moonsong
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 8:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 17

О, а подписа... той вдъхнови една друга история, която е малко по-забавна. Публикувала съм я в блога, предполагам, че може и тук да я кача скоро.
Оригиналната идея е от една поредица, която в момента чета (и я препоръчвам на всеки) Mortal Instruments - Cassandra Clare - жалко че я няма още в България, аз се принудих да ги чета от монитора си. Sad
_________________
"WHAT DOESN'T KILL ME....BETTER START RUNNING NOW"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 8:53 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Живееш в сюжета, а така прави само истински автор. Сигурен съм, че в момента си способна и на роман. Аз например не съм. Точно в този момент. Но няма значение толкова романа, просто личи когато това е свят в който си приютяваш, който разтваряш за да поканиш и други.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
moonsong
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 9:27 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 17

Всичко е състояние на ума предполагам.
Както и да е, радвам се, че ви харесва.
_________________
"WHAT DOESN'T KILL ME....BETTER START RUNNING NOW"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 4:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

[quote="moonsong"]Всичко е състояние на ума предполагам.
Както и да е, радвам се, че ви харесва.[/quote]

Още, още Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » приказна » Кака бе родена Муунсонг
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com