Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » еротика » Стриптийз

Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница 1, 2  Следваща
 Стриптийз « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
Блатната Вещица
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 10:11 am    Заглавие: Стриптийз Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 35
Местожителство: "Към слънцето и малко вдясно"

В стаята е полуздрач......само слаба червена светлина идва от някъде........но ти,без това ,не можеш да я видиш.....!
Седиш на фотьойл в единия край на стаята.......
с висока чаша вино в едната ръка....другата лениво отпусната на облегалката.......
имаш плътна превръзка на очите...очакваш ме.......
и ето-аз влизам-усещаш го.....с цялото си тяло....
паля свещи,долавяш аромата...
пускам музика,толкова нежна,бавна,не можеш да я различиш от ударите на сърцето си-а то препуска!
Минавам с тихи стъпки зад гърба ти,с върха на пръстите си-едва,едва...галя тила ти.......
шепна неразличими думи-направо в ухото ти,чувстваш горещият ми дъх по кожата си долавяш парфюма ми....
искаш да ме докоснеш,но ако помръднеш,ще изчезна....
и ти седиш,очакваш....
минавам пред теб....много бавно равързвам превръзката,свалям я от очите ти......
и ето ме стоя пред теб и се усмихвам палаво!
Коленича и нахално отпивам от твоята чаша,пак....и пак.....
смея се...опитваш да ме уловиш за ръката,но се изплъзвам.......
изтичвам до другия край на стаята и се въртя,въртя....
отмятам глава назад,отдавам се на музиката....потапям се в нея,забравила за теб....
виното прониква в кръвта ми...разпалва ме.........
сама съм в стаята,сама съм в града ........сама съм в света......аз и музиката.
Затварям очи и я пускам да влезе в мен....бавно.....бавно......
ето-вече сме едно.....
не забелязвам даже, как тялото ми се извива и я гали-галя музиката и тя гали мен,прониква ме,изпълва ме....не оставя нищо друго!
Отмятам глава назад,ръцете ми една през друга се стилат по лицето ми.........
по шията ми....
обхващат гръдта ми.....
милват....надолу.......надолу......
впиват се по бедрата ми....повдигат ръба на роклята ми..........
оооо-пречи.........
като изпаднала в сладостен транс се извивам и люлея ,следвайки всяка извивка по ефирното тяло на моята жарка любовница,а тя ми отвръща,като ме повдига от земята и ме втечнява............
тази рокля!!!.......наистина пречи......пречи да изпитам екстаза напълно.......
първо едната презрамка.......плъзвам я по рамото си-влажно и горещо.......
другата се свлича,дори по лесно.......
ръцете ми я издърпват.........лекият плат плавно се спуска по разтопеното ми тяло......свлича се по бедрата.......и за миг ги гали,преди да падне в краката ми.......................................
и тогава .............
погледа ми спира върху теб...............
примигвам........
опитвам се да фокусирам............
гледаш ме.........не дишаш дори...........
виждам вена на шията ти,пулсираща с бясния бяг на сърцето ти..........................
изливам се в ръцете ти,като огън..........
покапвам върху устните ти,като гъст нектар........
просмуквам се в кръвта ти и препускам из вените ти........
достигам до сърцето... и го ускорявам.......
нахлувам в мозъка ти... и го взривявам......
стичам се към слабините ти и те омаломощавам.........
после се отдръпвам и притихвам........
за да ме зажадуваш отново.......................


P.S.:Като ще е гарга,да е рошава - предложи да го пусна,като отделна тема и аз реших ...... да го пусна цялото!
_________________
Блатната Вещица


Последната промяна е направена от Блатната Вещица на Пет Май 15, 2009 9:57 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
cefules
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 6:08 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Страхотно е. Представих си сцената и можеш да си представиш какво предизвика.

И знаеш ли, подсети ме да пусна и аз един разказ с това заглавие, но не е точно еротичен.

Съвремена еротична приказка е или приказка за еротиката. Както повече ти харесва го наречи.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 10:33 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Ето и отговора който ти обещах.

26.11.2008 17:32 - Стриптийз
1.

Аз съм от село. Високо там сред планините. Събличах се сред дърветата. Нямаше очи, но смущавах се. Измислях си погледи, защото ми беше самотно. Но само докато се събличах вярвах в измислицата си. И тъй приятно, тъй докосващо беше това смущение.
Този който ме отгледа като родител беше дядо ми. Прост човек, самороден скулптор. Трепеше се от работа, после да дълбае камъка. Все баба ми търсеше. Изчезнала, някъде сред стръмнините. Може би пропаст я е глътнала. Все сънувах как пада, а после аз съм тя. Поглъща ме пропастта, крещя. Собственият крясък ме поглъща преди физическата бездна. Пробуждам се, паднала. Мъртва в реалността. В най-голямата красота на земята – мъртва. На тринадесет съм. Само, аз съм на толкова. Дори тридесетгодишни няма. Всички са над шестдесет. Като започне учебната година ще е друго, но пак си оставам момичето от планините. Пак съм там където само като се събличам усещам чуждо присъствие. А дядо вая все по-красиви и по-красиви образи. Все по-женствена е жената. Все повече прилича на онази мечтаната да се превърна. Чудя се каква пропаст е погълнала баба. Да не би да е избягала? И пропастта да е света? Отегчих ли те? Хайде, ела утре. Уморих се и аз. Не мога винаги да събличам душата си. Тялото мога всяка вечер. Ще дойдеш да ме гледаш, нали? След голото ми тяло, можеш да разбереш и голото ми минало.

2.

Чертите й на ученичка, езикът й на поетеса, погледа на монахиня, оказа се стриптийзьорка. Случайно запознанство, блъсна ме на ъгъла, разляха се боите ми. Извинява се, че пищи, че се моли да я извиня. Казвам й, да не се притеснява, тя не чува, продължава, помага да събирам тубичките, по-скоро в желанието си да ми помогне, пречи. Блъска ги пак, някакъв дебелак стъпва върху червената боя и пръска върху лицето ми. Скача един агресивен дядо с бастун.
„Убиха младежа!” – крещи и е готов като никой друг да се притече на помощ, че й в смъртен бой да влезе в нападателя, заради един непознат. Някаква леля припада. Кола забива спирачки. Паника и едва след като двамата сме се изнесли на безопасно разстояние, забелязваме идващата линейка, после полиция която арестува дядото.
-Трябва да ти купя бои. – държи ме за ръката, сега забелязвам, че очите й са сиви. Като с мек молив рисувани. Ретини с такъв цвят не съм виждал. Графит, блед графит.
-Дотук с желанието да ми помогнеш. – засмивам се строго.-Току що, заради теб прибраха последният жив самарянин.
-Падам си по художници! – казва ми.
-Не съм художник!

3.

-А аз съм. Какво съм ли? Художник, какъвто ти ми каза, че не си. Защо си мислиш, че си дописник на мъжко списание? Разочарован ми изглеждаш. Искаш ли сега халата да падне специално за теб? Хе-хе. Няма да го направя. Не ръкопляскаше с останалите нерези. Но и с мечтателите, не откърти птица от дробовете си. Истинската мъжка въздишка по женското тяло, превръщам в птица, както птиците тогава превръщах в мъжки въздишки. Но художник съм, казвам ти. Художник. По-специално скулптор, като дядо. Търся идеалната. Същата която и той. Голата. Изкуството ми е да се събличам, харесва ми. Влюбена съм в него. Всичко е за мен. Дрехите са камъка. Всеки ден се обличам в различен камък. Търся най-здравата скала от която да извая себе си. Както той търсеше, по-здрава и по-здрава, за да се прибори с природата и да достигне формата която желае от нея. Голямата му любов е избягала. Това е истината. В тази пропаст е паднала. В тази, света. Ти я виждаш. Питаш ме, чукам ли се, в смисъл, част от работата ли ми е. Ами: да. Просто такива са правилата на тази дупка. Негласните споразумения и за да се събличам, трябва и да се чукам. Не е компромис, нищо не е. Любов правя с очите. Но не с всички очи, а само с тези които откъртват птиците от гърдите си. Не ти хареса танца ми тази вечер. Жалко, много жалко. Исках, исках да ме разбереш, най-хубавото от себе си да ти покажа, по-добре от всякога танцувах. По-добре от всякога. Имаше нещо толкова мило в тези разпилени тубички. Не исках да ти давам интервю за списанието ти, а да ти позирам за това което повече обичаш да правиш. Яд ме е, нищо не успях да съблека. Нищо. Толкова ли те вълнуваше дали проституирам? Те ми осигуряват терен да показвам майсторството си. За това го правя, а не заради парите. Не, че има нещо лошо да го правя заради тях, но не. Искам просто да се събличам. Но ти ме облече. Слушай, ще ти покажа най-специалния си стриптийз.

4.

Още не беше потеглила полицейската кола с арестувания храбрец когато тя ми предложи да ми позира гола, с уговорката да не я пожелая. Стресна ме, гледам я и не вярвам на очите си. Флиртува, но много агресивно флиртува.
-Художник си. И искам да видя голата ти същност на платното. Не моята.
-По-скоро ще ти взема интервю. Такова момиче е мечта за читателите ми. Самата невинност готова веднага да се съблече.
-За къде интервю?
Казвам й името на списанието.
-Охо! Ми, че ти попадна точно на тази която трябва. Тук харесва ли ти? Довечера ще видиш и моята дупка, тази в която работя, но и сега имаме нужда по питие.

5.

Нямаше очи. Никакви очи нямаше сред дърветата. Свикнах с усещането, че съм наблюдавана и те ослепяха. Все едно ми беше дали вървя гола или облечена, а дивата гора няма голяма разлика с мегаполиса. Да, по-шумно изглежда тук, по-спокойно изглежда там. По-скучно там, по-забавно тук. Но все си разум сред стихия. Не ме разбираш ли? Ами бъди подрастващо момиче сред планините и слез веднага в мегаполиса и ще разбереш. Искам да те предупредя, приятелю, това с птиците е истина. Когато възбудя, възбудя, възбудя, ама до полуда мъж на който разбира се не се отдавам, от гърдите му се откъртва птица. Толкова е силна въздишката му по мен, че се превръща в птица. В хищна птица. Имам си колекция от двеста четиридесет и осем. И мога да ги призова. Откъртените по мен въздишки. Моля те, без фотоапарат. Ще видиш най-специалният ми танц.

6.

Шантаво момиче. Да й кажа, че съм влюбен, няма да повярва. То, аз вече не си вярвам. Твърде често е било. Такава обаче не вярвах, че има. Покачи ме…Откъде го намери този покрив. Специално го е търсила, знам си, но добре е улучила квартала, височината, как падат светлините от различните ъгли. Качва се до ретланслатора, все едно е на пилон. Изключителна сцена. Жалко, жалко, че ми забрани да снимам.
Стои. Неподвижна е. Само вятъра развява косите й. Сега роклята й изглежда прозрачна. Изглежда бяла. Срязва я светлината. Ръцете й се леко разтворени. Стои така около три-четири минути. И тогава се чуват крясъците. Страшно е. Вият се птиците, правят все по тесни кръгове около ретланслатора. Спущат се надолу. В кръга им е. Уплашен съм. Готов съм да се втурна като дядото, но усещам, че е лоша идея. Разпиляват се за миг. И се стрелкат от всички страни към нея.
С клюновете разкъсват дрехите й на парцали.
Гола е. Жива. Но гола. Втурвам се към нея. На три четири места е клъвната и кърви. Заради мен го направи. И е в шок. Сама не е знаела, сама не е знаела как ще завърши опасната й игра.
-Не го прави повече! – крещя й – Не го прави повече!
Впивам устни в раните й и в устните й. Любим се на покрива, после у дома.
-Защо се уплаши? – часове по-късно когато и двамата бяхме спокойни попита.
-Рискът беше реален, нали.
-Като, че ли ти пука! – изрече неочаквано хладно и стана от леглото.-Трябва да има някакви шибани женски дрехи тук. Не мога да тръгна гола. Не, че не мога, но вече ми писна.
Разтреперих се, не можах веднага да реагирам.
-Охо! Той имал и очички. При това широко разтворени. Е, какво виждаш сега. Гняв? Истерия? Сцена? Още съм гола, виждаш ли ме гола? Не, не, това не те впечатлява, а дрипите от емоции. Видя ме веднъж за секунда и се възползва от мигновената ми слабост за да ме имаш и сексуално. Е, точно нищо нямаше. Точно това което за стотарка може да има всеки. Повече исках да ти дам, изкуството си. Душата си…И ако искаш да знаеш, наистина рискувах живота си. Винаги, винаги, винаги има риск за живота, ако искаш да покажеш най-красивото, най-красивото и най-голото от себе си. Най-голото и най-красивото! Разбра ли, художнико! Винаги има риск, красотата!Кажи ми, има ли някакви женски дрехи!
-На бившата ми..
-Така си и знаех. Дай…-кротко каза последното, а преди излизане все пак позволи да я целуна и измърка – Пак ме потърси, но нека да мине седмица, че да ми мине.
Чух тропането на асансьора, после видях отдалечаващата се фигура от прозореца.
И тогава. Не можах да я задържа. Просто беше толкова силна, толкова дива…Изду ми гърдите, щеше да ги пръсне…И излетя с крясък навън. Птицата която беше откъртила от мен.
Два дни исках да й се обадя. Не посмях. Каза ми седмица. Чувствах нещо тревожно и не се излъгах. Попаднах на краткото съобщение в криминалната хроника, че на покрива на блок…онзи беше…намерен е оглозган женски скелет…
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Блатната Вещица
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 10:57 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 35
Местожителство: "Към слънцето и малко вдясно"

Хареса ми!Като изключим купчината трупове в края на разказите ти,МНОГО МИ ХАРЕСА!Защо всичките ти истории завършват със смърт???

Имам още много да ти кажа за този разказ,но ще ми трябва време ...... мисълта ми да кристализира!Няма да те карам да чакаш цяла седмица Wink !Може би утре-първо да преспя над него!
_________________
Блатната Вещица
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
cefules
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 12:54 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Не, не всички завършват със смърт. Просто изглежда съм пускал повече от тези. Но тази вечер, освен един триптих от други три стриптийза, които ще пусна пак в тази тема, като още възможни отговори и случки, ще пусна отделно и един еротичен разказ: "Зной" за да не е само смърт. Smile))
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 5:20 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

И време е за обещаният триптих: "Скандално направи стриптийз"

1. Учителката направи стриптийз

24.10.2008 07:52 - Учителката направи стриптийз
Ужасно е да се почувстваш употребен, плачеше ми вчера една приятелка, но тя не знае, не знае и не знае, какво е да се почувстваш непотребна без дори да си употребена. Мрачно е, сълзите не значат. Имаш цици, но те само харчат, като ламя изгарят излишно много енергия, но и без друго няма за какво да я използваш. Гаджето ми наистина не знае какво търси в леглото ми. Все си е при съпругата. Съпругът ми все е при любовницата си. Мислите ни на единия, ни на другия са в телата им, когато са при мен. Приятелче по чата ми казва, че това е добре, че всъщност съм много повече, че съм свободата им, бягството от оковите на робското съзнание. Полета съм била, свободата, дивата гора в която са жребци и сатири. Завиждал им даже. Исках да ми говори още, но когато най-искам и той изчезна. Изглежда и той търси само бягството в безсмислието в мен. Вървя по коридорите на училището. Някакъв хлапак хвърля комплимент за дупето ми. Врътвам глава, но видях само прахта от маратонките му. Като дим се изнесе по стълбите на следващата площадка.
Влизам в класната стая, то призрак да бях щяха да ме забележат. Искам да съм потребна, друго не искам. Те са млади, търсят се, търсят се в живота, но и аз съм само на двадесет и четири. По-близки ги чувствам отколкото лелите и чичовците, интригите им и тюхкането в учителската стая. По-близки си чувствам децата, но те не ме чувстват такава. Казвам „здрасти пичове и мацки”, отвърна ли ми някой не забелязах, защото точно в този момент гаджето ми зазвъня като за пожар. Казала съм му в работно време да не ме търси. Ще ревне, пада му се. Ама не за мен, а за договора в онази кръчма. Щели да махат пияното, да сменят концепцията. Очакваше се, кой ли слуша в тази глуха провинция джаз. В началото си мислех, че ще ми създаде неприятности, но понеже се заблуждавах, че го обичам, хванах се да пея, бива си ме. Него музиката му е в кръвта, не може без нея. Хленчи, хленчи. Става ми тъжно за него, все му е едно за моята тъга. Чувства се сам в болката. Затварям. Пак непотребни, а аз двойно, че няма и на кого да позвъня да изплача. Моля ви деца, моля ви, покажете ми с нещо, че не съм призрак. Нищо лошо не сте видели от мен. По-малко от три и половина не съм писала на никого, а е математика все пак. Умнички сте ми, но не чак толкова. Моля ви, само днес. Само днес.
Момичето – жена на първи компютър чати с приятел. Момичето – леля до нея разглежда готварски рецепти. Самураят на трети, кълца глави в стратегия. Големият литератор на четвърти критикува подред поетите и писателите в един голям наш литературен сайт, че и обиди ръси, че и съвети за живота, любовта и смисъла на човешкото съществуване с тон на по-възрастен на възрастни хора дава. Милото ми зубърче не знае, че да имаш шестици по всички предмети не означава, че си талантлив, а това, че не ти обръщат внимание момичетата, не бива да те кара да намразиш цял свят. Да се учи от съседа си на пети, душица. Също не е от най-харесваните момчета, но усмихва се като ангелче и порно-сайт отворило. Сладур. Сега ще му дам да разбере. Затварям очи, за секунда насищам въздуха с ендрофини, пускам си всички възможни сладки благоухания. Мисля си за единият от жребците които видях преди да щракне картинката и я смени с кобилката. Слагам ръка на рамото му, привеждам се до него и кокетливо закачливо му казвам:
-Това нали знаеш, че наврежда на зрението. Без очички ще останеш.
-Няма да е чак толкова зле, ако в слепотата ми, всяка жена ми изглежда като тази.
Стрелкичката на маркера е точно върху зърното й. Мислех си, че ще се постресне посмути малко, а той така да ми отговори. Ето това е истински поет, а не като съседа му. Изчервих се, често. А той трябваше да се изчерви.
Моля ви, деца. Обърнете ми внимание. Вече и певица не съм. И съпруга не се чувствам, нито любовница. И математик не се чувствам, нито ослепителна блондинка. Не съм достатъчно чиста и глупава за второто, а имам достатъчно други страни, че да се отдам напълно на първото.
Пълна е класната ми стая с тела, но само тела. Пълна е, защото са влезли заради компютрите. Като, че ли в къщи нямат! Ама така все едно са си в къщи.
Седми до шести и той порно-сайт отворил. Осми до седми, не е порно, но каките – акули търсещи си приключения и запознанства, доста са се разголили.
Минава ми нещо през главата. Отхвърлям мисълта. После пак ми се явява дявола. Всички имат навършени осемнадесет. Няма да ме осъдят. Ще ме изхвърлят от училище, но за добро ще е. Сама няма да напусна, а като съм непотребна, провалям си живота. Голям скандал ще стане. То може и да ми е от помощ. Това ще стигне до централната преса.
-Влезте в профилите си в блоговете. Вадете жиесеми и дигитални апарати, може да изпреварите големите новинари в информацията. – измънках го под носа. Никой не го чу. Е, да се надявам ще се сетят.
Треперя. Способна ли съм. Скандалът може наистина да помогне на паралелната ми дейност. Току виж се е напълнила кръчмата заради мен и удължили договорите. Не, че го заслужава моят идиот, но джаза го заслужава.
-Сега, вашата учителка ще направи стриптийз! – това го казах доста високо да ме чуят, даже някой се изкикоти, даже четири или пет погледа ми хвърлиха през рамо, но исках да са повече. И докато изчаквах и това любопитство изчезна. Завъртя стол само момчето от шести компютър. Трогна ме, да отдели поглед от богините от сайтовете, заради мен. Гордост ме изпълни. А поетът до него? По-скоро критика. Не усеща ли във въздуха истинското преживяване. Зачервен от злоба прилича на Зевс, мята виртуални мълнии. Някой му е отговорил. Изчаквам още тридесет секунди. Тръгвам да пускам мелодия, но усещам, че само ще ми пречи. Тя си ми е в главата. Все пак и джаз – певица съм. Улавям я, чувам я. Парче на Бони Скот е, даже не си спомням как се казваше, но изпълнено от Джо Кокър. Лютив дим сякаш изпълва ноздрите ми, наркотичен. Струва ми се, че Ирод Антипа се е излегнал между компютрите и следи танца ми. Жребци разкъсват със зъби дрехите ми. Не спускам клепачи, но не виждам секунди в които е цялата вечност, преди да отрезнея и реалността да бъде по-болезнена от всякога. И да пожелая с дрехите от себе си да я сваля.
Събличам синьото сако. Обръщам дупе срещу единствения си зрител. Завъртам го, навивам пола до самия край на бикините си. Ръката ми освобождава шнолата и косата се разпилява. Ставите ми са станали гумени, извиват се лесно. Толкова бързо е, че чак невидимо движението с което разкопчавам сутиена. Със следващото излита от десният ми ръкав. Как го направих номера, сама не знам. Как го освободих от лявото си рамо! Стори ми се, че се превърна в гълъбче, преди да кацне на монитора върху бюрото. Копче след копче разкопчавам ризата. Навивам още полата, за да я оставя като пояс. Хвърлям ризата, хвърлям и бикините и продължавам да танцувам.
Мелодията спира като отрязана с нож.
„Какво направих, аз съм гола!”
Само момчето от шести гледа. Дръпнах бързо полата надолу. Прикрих с ръце гърдите си и се втурнах да се обличам. Срам ме е.
Набързо се оправям. Треперя още.
Нищо не се получи. Един видя, а останалите дори не разбраха.
-Много добър. Четири и половина. – рече ми единственият ми зрител компетентно и завъртя стола срещу компютъра.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 5:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

03.10.2008 07:52 - Комшийката направи стриптийз

Тя е…и аз не знам каква е, ама е голяма работа, кукуруку от голямото и чудо, не знам какво търсят в квартал на простосмъртните, пет думички, ако е обелила, на живо, било е в бакалията, относно покупката, чували сме я по телевизията, говори за тоя или оня филм, половината и не се разбира, не че е някаква горделива, то по усмивката й си личи, но само по усмивката. Понамирисва на кучка и едното й зъбче накривено, че предизвикателно накривено. Полата и винаги впита, винаги къса. Е, има съвършени крака и снага на антилопа. И винаги е на високи токчета, иначе е ниска. Бенка на вратлето и веднъж я чух отдалече как се смее. На водопад прилича смеха й и косата й на водопад. Иска ми се да й го кажа, но изкуството й е хляба, ще вземе да анализира думичките ми, да ги критикува, да ме кара да ги редактирам, пък аз съм прост човек, нищо, че ми минават такива за нея. На три бири и половина съм, гледам, задава се от ъгъла. Очилата й светят палитрено. Граблива сянка е паднала, като татуировка крие половината й лице. Какви колене, какви прасци, какво дупе. Някой просвирва. Лекичко, до нея не стига, ама в кръчмето всички го чуваме. То щото и млъкнали, изведнъж, от появата й е настъпило затишието. Всички си имаме жени, някои и хубави. Какво толкова въздейства тая интелектуалката, абе магия, тя си знае, пък може и да не знае. Шест без нещо си е, октомври, ама циганско лято. Изкарало ни е всички в кварталната, а кварталната е изкарала едно сто маси навън, ширят се чак до парка, че и алеята са блокирали. Прекрасно настроение е, вдигнало градуси. Няколко тийнейджърки чуруликат между момчета от махалата. Улових обаче как за кратко стана тихо при появата й, а после глъчта си започна. То богиня да беше, пак нямаше за по-дълго да накара толкова народ да утихне. Приближава се, няколко игриви изречения се стичат по гърлото ми. Ще й ги кажа, все пак здравей – здрасти си казваме. Казах, че не е високомерна, така изглежда, защото езика й особен, един такъв, като за телевизията. Преди да се е приближила толкова, някой от топ-пиянките, хвърли нещо за задните й части, а тя като се изхили. Ама, като тийнейджърките. Откъде го извади този смях. Хич не се връзва с вида й. Казах: полите й винаги къси и впити, но това са делови костюми. Прилича на красива играчка за сериозни хора. Висока класа, този смях беше…на разюздано момиче. Нищо общо с нея. Обикновено е сериозна, че чак плаши. Тя ли се изсмя изобщо? Тя е била. Вдига леко сакото и започва да върти дупето.
-Висока естетика! – изрича после минава покрай масите, насочва се към плота, обръща един свободен стол. Не, не е пияна. Нещо повече е. Всичко погледи към нея и преди да започне което е решила. Качва се на плота, първо. Оглежда и избира масата която ще се гледа от всякъде еднакво добре и се покачва към нея. Стриптийз! Не, повече е. Няма музика, но друго има. Тя се съблича пред над сто човека, но така както би го направила пред любим. Разкопчала е сакото си, но преди да го разтвори е разтворила устни като за целувка, разтворила е сякаш и въздуха пред себе си. Като, че ли без ръце смъква дрехите. Има танц, но непознат. Има ритмика, но нестандартна. Някой се изсмива, приятелчето му на маса го пляска през врата.
-Това което ще ви покажа, не е стриптийз, а пърформанс. Не е тялото ми, а е тялото на желаещото ми начало. Скулптура от биологични случайности, шлифована от начин на живот и погледа на волята ми върху хармонията…
Тези изречения разбрах. Камера ли има, скрита, някъде?
-Това е женското начало, не жената. Това е еротиката на партньорката ви, пречупена през желанието ви за недостъпната и чуждата…
Някакъв майтап ще да е, няма да разкопчае и ризата. Но тя е разкъсва. Никакъв сутиен отдолу. Така ли е родена, силикон ли е, не мога да разбера, гълтам си езика, по-скоро свивам го в желание да изсвиря, но спирам дотук и ме е страх, че ще се задуша. Гръбнакът и се завърта като змия. Ръцете и се плъзгат и смъкват полата. Публиката спонтанно започва с ръкопляскане ритъм. Не, че се нуждае толкова, но продължава в него да се съблича. Разпуща коса, завърта я. Диханието й чак до мен стига, а съм на далечна маса. Грабва стол, качва го на масата, възсяда го като жребец. Все едно го язди, от ходом преминава в тръст, от тръст в кариер, от кариер в оргазъм. Истински със стенанията му и отлетелия поглед в космоса, такъв до какъвто не помня да съм довеждал жена, а сигурно и повечето от насядалите. Изтласква стола със слабини, ляга на масата и…Направи го, смъкна и бикините. Изправя се и гола застава като статуя, потта се стича по нея, блести. Но миг след това истински се съблече. Стана естествена, кожата и настръхна, мускулите й видимо омекнаха, сви се. Загуби божественост и стана по-красива. Плачеше. Сега беше гола.
Тогава пристигна мъжа й, сигурно някой му беше позвънил. Метна й сакото си върху раменете, грабна набързо разпилените й дрехи и прегърнати минаха зад бара.
-Ако бях на негово място…-започна някой от съседната маса, а аз импулсивно го срязах:
-Не си!
-Моля? – заядливо попита, но и аз бях в настроение:
-Не си и не можеш да бъдеш!
Млъкна, а аз тръгнах до тоалетната. Щях да се пръсна. Четвърта бира, а още не бях ходил. Събличането й ме възпря.
Цветни кръгове заиграха пред очите ми с облекчението. Като, че ли сега започна да ме хваща.
Какво беше това. Що за преживяване. Дрогирана ли е? Сигурно.
Излизам. Между мен и бара само параван от лакирани кръстосани летви. Чувам тя разказва на мъжа си:
-Е, какво да направя! Синът ни, с онзи неговия, любовника му. Целуваха се, ама точно пред входа. Не искам никой да види, не искам никой да знае. Не и в този квартал! Не и в този квартал. И отвлякох вниманието.
-Недей плачи!
Петата бира ми дойде в повечко. Тя беше виновна. Всички научиха.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 5:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

30.10.2008 07:44 - Бизнес - дамата направи стриптийз
Толкова ефирна и впита е роклята й, че прилича на рисувана върху голата й кожа, даже ми се струва, че виждам, че е настръхнала. Къса е, краката й кули близнаци, срещнали върхове в експлозия на най-първична страст. Като изхвърляща подобно огнен стълб гръбнака й, нагоре, за да се разтвори стихията като огнена гъба: пилееща руси коси. Толкова фрапантно парче, не съм возил отдавна. Моли ме, а аз съм глътнал език. Чудя се, истина ли ми говори, изобщо истина ли е самата тя. Май съм полудял, ще я кача в колата, ще натисна скритата скорост и ще я закарам през две галактики, където ще правим див секс, любов, омраза и тъй нататък четиристотин и четиридесет века…
-Ще го изпуснем, моля ви разберете ме…
-Ама не може така! – заинатявам се, то наистина не може.
-Десеторно ще ви платя курса. Де-се-тор-но! Не мога да повярвам, че ми се случва. Разбирате ли, никога, никога не бих повярвала, че е възможно, ако не беше ми се случило. Дори не съм разбрала кога са ми преровили чантата. Нито пари, нито документи, нито кредитни карти, нищо нямам. Полетът на сина ми е след няма и час. Знаете къде е летището.
-Доста далече, толкова може и да не изкарам за цял ден, разберете ме и вие.
-Мъжът ми е попаднал в задръстване. На няколко приятели се обадих, всички са извън града. Момчето ми ще отлети. Исках само да го целуна.
Ще се разплаче. Твърде млада ми изглежда за да има толкова голямо момче. Защо не целуне вместо него мен. Ще ме откара на звездите, а аз на летището. Всъщност не бих го направил за една целувка.
-Аз съм сериозна бизнес – дама. Налага се да съм коректна. С това печеля. Доверието и точното ми отношение към него е моят живот. Казвам ви десеторно и ще ви платя десеторно курса.
Струва ми се, че не лъже, още повече, че веднага след летището щяхме да отидем към дома й. Малка е вероятността да се качи на самолет и да духне. Ако има купен самолетен билет едва ли ще е закъсала толкова, че да бомби такси.
-Не може. Принцип.
-Аха! – усмихва се разбиращо. – Аз обичам принципите. Добре, тогава ще направим сделка. Аз ще свалям на всеки километър нещо от себе си.
Забравих как се диша. Спомних си. Та тя нямаше почти нищо по себе си. Виждаха се под впитата й рокля само гащичките и сутиена. За три километра и тази секс бомба ще е чисто гола до мен.
-Става! – казвам, макар не знам след три километра с какво ще ми плаща. До летището са деветнадесет по най-преките пътища, но те сега ще са задръстени.
Е, останалото е бонус. Мога да бъда и благороден. Не мога да оставя една майка да не се прости със сина си.
-А ако се откажете? Ако размислите.
-Аз съм сериозна бизнес – дама. Налага се да съм коректна. С това печеля…
-Добре, добре…
Все още не вярвам, че ми се случва. Ще катастрофирам. Трябва да се съсредоточа. Никога не ми е изглеждал толкова дълъг един километър, но когато го минавам тя…
Хваща роклята плъзга я по дупето нагоре, през кръста, през мишниците и я изхлузва, хвърля я на задната седалка. Див аромат ме блъска. Треса се, а тя ме поглежда и когато ми се усмихва ми се струва, че сваля още нещо от себе си. Сега сутиена ли ще свали или гащичките? Сваля обица. Аха, добре, имаме още километри, а и ти бързаш. Могат да станат и повече. Броя, четири обици. Тя обаче се грижи стриптийза да е освен полезен и приятен. Разнообразява. Маха шнола от косата и тогава тя разпилява цялата си огнена мощ. Така ме блъска лъха й, че не знам шофирам ли, мечтая ли. Толкова възбуден не съм бил. Ще направим беля, аз съм на работно място и по натоварени улици. Сваля следваща обица. Отдъхвам, свиквам с положението. Няма кой знае какво още да свали. Ще я видя гола пък после, ако ще и да катастрофирам. Остават две обици, долнището и горнището на бельото й. Така си мисля, но на петият километър ме изненадва. Маха грима си. Щях да кажа, че не е честно, но нямаше да съм прав. Тя не каза, че ще сваля дрехи, а че ще сваля нещо от себе си. Свали грима, изтри го и изведнъж се състари, поне с петнадесет години. Вече не беше толкова бляскава, виждал съм и по-бляскави, много по-бляскави, но сега като че ли ми стана по-близка и с това по-желана. Вече не горях толкова да я видя гола, колкото просто да я имам при себе си, даже да я докосна, но това не влизаше в сделката. Маха поредната обица. Вече няма да има изненади. До три километра ще е гола. На следващият километър е без обици. Ръцете ми са потни на волана. Очаквам да махне сутиена, но маха изкуствените мигли. Хладна вълна ме облива. И усмивката й е с твърде хладна ирония. И я разбирам когато се навежда, бърка с кърпичка и вади изкуствено око.
Тук едва не катастрофирах. Посяга към устата си. Беше погрешен прибързан жест който я издаде какво ще свали на следващия километър, който още не бяхме минали. И като си представих зъбите на баба ми.
-Моля ви, сметката е платена.
-Аз съм сериозна бизнес – дама. И каквото съм обещала трябва да изпълня.
Тогава си спомних за такива кратки пътища към летището каквито сега не мога. За секунди се облече сложи обиците и изчезна. Видях я в далечината да прегръща момчето си.
Малко по-късно когато подкарах забелязах и дъвките против кариес до вратата. Няма от кого другиго да са паднали. Зъбите й са истински. Блъфирала е. Имала е само гащичките и сутиена за сваляне.
Отбих се в първото барче да пия една студена вода.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Блатната Вещица
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 7:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 35
Местожителство: "Към слънцето и малко вдясно"

Дявол си!Вторият стриптийз ми хареса най-много!Четох твои мнения и другаде и се засрамих ужасно!Критиката се приема.Прав си,танцът на думите подхожда само на този,който го умее и да съблечеш душата е много по-стойностно,от това да събличаш тялото.
_________________
Блатната Вещица
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
cefules
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 7:15 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Аз към теб не съм отправял критика, а сега ще си кажа личното мнение и повярвай ми, искренно е: ти умееш танца на разсъбличането с думи. Невероятни емоции предизвикваш. Заредени с много, много естествен еротизъм, импулсивен и изтънчен, природната дарба я имаш.

Мое мнение е, но мисля, че то има обективна стойност, защото...просто обичам литературата. И я чувствам. Духът й се усеща.

Имаш.

Очаквам още истории.

Обичам красивото еротично четиво, а ти го владееш.

Това което пуснах е друго. Смесица е от много жанрове.

Но твоето е наистина еротичен танц с думи.

Красив.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Блатната Вещица
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 7:25 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 35
Местожителство: "Към слънцето и малко вдясно"

О!Това ме засрами дори повече.Критиката я понесох по-лесно - тя не предизвиква изчервяване.
_________________
Блатната Вещица
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
cefules
МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2009 7:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Ще трябва да свикнеш и с изчервяването Cool
Когато си заслужава да се каже нещо хубаво, защо да не се каже, а и в случая ти открива, насока, защото наистина не съм сгрешил до този момент, като съм казал на някой, че го може и да продължи в това.
Някои дори вече са ме минали.

Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Сря Май 13, 2009 5:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Ето, че темата се превърна в повод за вдъхновение. След вчерашните ни и снощни публикации, воден още от емоцията написах нов разказ:

Стриптийз на село

- Стриптийз на село
Е, време ми беше. Тук си мечтая и си имам ангел в пещерата на склона. Заседя ли се в нея около час сама, виждам го. От сенки става тяло, говори ми. Не му обръщам внимание, защото съм луда и без друго. Но сме си тайна. Той моя, аз негова. Тук няма кой да ми се смее. Харесват ме защото съм като дете на всички. Страх ме е в града, защото съм луда и съм много красива. Всички които можеха да ми бъдат любовници или съпрузи са ми като братя. Тайно може би за мен мечтаят, няма как, неизбежно е, но заедно сме расли, а знаят и за гласовете ми и за това, че не помня дълго, че говоря странни неща, ама то е защото странни ги виждам. Медикаментите съм сменила от години с билки. Вече не кървят венците ми. Няма да паднат зъбите ми и не съхне кожата ми. Иначе танцувам в гората, понякога се и събличам. Имам си нужда от мъж. Поискам ли всяко от около четиристотинте си братчета мога да изкуся, ама не ми е на сърце да разбивам живота им. Освен това ми е хубаво да се чувствам обичаното хлапе на всички. И накрая, аз си имам един единствен истински баща, нищо че съм хлапето на всички. И селото си има един единствен свещеник, той е баща ми. Те го уважават, не върви дъщеря му да се държи като дяволица. Че болна, болна, но да използва болестта си като оправдание, за да върши безсрамията си, не, не е честно. Пробуди ли се, пламне ли в мен дивата, ходя на езерцето. Почти само мое е, мочурливо едно, такова. Как да ви го обясня? Трудно достъпна е чистата му част и малко знаят, че има такава. Изглежда крякащо и жабесто и мирише, но вътре, вътре. Самата чиста прелест е. Там се къпя, плувам по гръб, гмуркам се. Започна ли да се давя няма кой да ме спаси и представям си го, ей тъй, заради фантазията, защото е една от малкото фантазии които мога да контролирам. Така си мислех, докато с ужас една нощ не осъзнах, че искам да се случи. Но защо? Грешно е. А съм обичана...Обичана или съжалявана! Замислила се е в мен нормална жена! Искам да я прогоня, ама тя мисли. Как съм излязла от езерото, как съм намерила пътеките, кога съм се облякла, губи ми се. Не, че ми е за пръв път, ама този път е много страшно. В домът на един от многото си приятелчета – братчета съм. А той ми ги говори едни. Явно съм му разказала.
-Има символика, има. – гласът му като на оракул – Мочурището е като болестта ти, никой не смее да премине през него за да стигне до онова чисто езеро на страстта която не споделяш с никого...
Така ми говори и като унесен, думите му сами идват. Той и той е малко като мен, но по-скоро минава за поетичен. И друг път ги е предизвиквал едни такива, но този път, ако не бях побъркана щях да се побъркам, но понеже бях побъркана изглежда, действах като всяка нормална. Ставам от креслото, правя крачка към него, сядам на коляното му, гледам го в очите. Чувствам се на езерото, като езерото съм се разтворила. Дрехите си като мочурище усещам, полепнали, потни са. Сграбчвам ризата му и му ги наговарям едни преди да я дръпна на две страни, копчетата като празни гилзи да изхвърчат, а устните ми да се впият в косматите му гърди и надолу и надолу после.
Правим една любов, каквато само луди могат.
Опомням се различна. Друга ме е обсебила. Голяма съм станала изведнъж. И щастлива и си тананикам нещо, а той е до мен и не само, че не съжалява, а си и признава, признава си, че го е мечтаел.
И от другият ден, разбирам колко още са гледали на мен като на жена, не като на малката болна сестричка. Двамата вървим прегърнати, поздравяват ни, но си личи, че съжаляват, че не са на мястото му. Чудя се, не съм го мислила.

* * *

Е, време ми беше. Ще напусна селото, ясно е. С всички останали, реши да се направи на глупак. Появи се вражелеца и хубаво ги изпързаля. То си личеше, че така ще стане. Мра от смях вътрешно. Модерното село, нуждаело се от модерни развлечения. Толкова ли съм луда, че усетих, че ги връзва. Плакати на цицореста силиконка, ах и ох, и други щуротии изписани. Говори, че вече и политически и икономически сме в континента, че нормалните мъже “оттатък” се забавлявали така. Какво му новото! Смях ме напушва. Тъпо е даже. Гледат си го по кабела. Стриптийз. Сигурна съм, че жените на повечето са им правили в домашни условия. Ама те вярват, вярват, че и в наше село като в голям град, в кръчмата някоя ще прави стриптийз. Моят също с тях. Знам, че ме излъга, че са го викнали спешно в града. Знам, че не се нуждае от гледката. Знам, че някой вместо него е платил парите за мероприятието, а едно подобно зрелище не струва толкова, знам и това което нормалните мъже на селото не знаят, нищо, че съм луда. Знам, че вражелеца е някъде вече далече, че няма да има никакво момиче, а мъжете сега кибичат като глупаци. Знам, че моят не се, не се, не се нуждае и няма любопитство. Заедно сме начало на трета седмица и се любим нон – стоп, колкото могат да издържат телата ни. Ама да е като всички, да се направи на мъж и да докаже, че не е под чехъл и той в кръчмата която се мисли за стриптийз – бар, както едно лудо момиче за богиня на влюбения си глупак. И понеже толкова държи на мнението на приятелите си, а те толкова искат стриптийз. Влизам през тоалетната която си е нещо като заден ход на кръчмата. Директно на плота. Нямам пилон, но използвам една от гредите. Правя същото което съм правила в блатото преди да скоча в езерото. За да не гледам глупавите им физиономии си представям, че съм там.
Утре трябва да напусна селото. Ще ме разкъсат от подигравки. Нека получат това което искат. Мръсницата, щом е модерно. Танцьорката, щом предпочитат безчувствената красота пред любовта. Събличам се с омраза, презрение, но страст, дива страст, каквато само любовта може да предизвика. Разкъсват дрехите ми всъщност и любов и омраза.
И не виждам, а когато отварям очи: моят го няма.
Ама той да не би наистина да е в града!
Май да! Ама, че издънка. Ами сега?!?

* * *

За сметка на това баща ми – свещеника е на първа маса. При това на фанта или някаква друга глезотия, не на ракия. Всичко мълчи. Е, време ми е, ще напусна селото, ясно е!
Баща ми се изправя.
Вдига ръце и започва да ръкопляска.
И понеже един намери кураж, повлече всички.
След един след друг стават на крака и започват да ръкопляскат. Не е отношение като към стриптийзьорка, а към изкуство.
Ама, че хора.
Подценила съм ги.
Е, време ми е, ще напусна селото, ясно е! Дано моят ми прости, че да сме заедно...
Но ако омразата им можех да понеса, това обожание нямаше да успея.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Сря Май 13, 2009 5:47 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

И се надявам темата да се превърне във вечна. Да вдъхновява още разкази, стихове и всякакви други творби и да продължим да ги публикуваме и тук....
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Блатната Вещица
МнениеПуснато на: Сря Май 13, 2009 7:02 pm    Заглавие: "БЛАТНАТА ВЕЩИЦА" Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 35
Местожителство: "Към слънцето и малко вдясно"

Very Happy Това е коментар,който моя много добра виртуална приятелка ми писа,след като научи ника ми:

"Така ...стихове...и аз да напиша специално за теб и дано ти хареса.Писан е от ученичка(тогава..преди поне 20 години),преписан от списание "Родна Реч".

Приказка за Блатната Вещица


Имало нейде (къде е не знам)
блато потънало в тиня.
Вещица блатна живеела там
в свойта зелена пустиня.
Никой не виждал как нощем сама
гола край блатото скита,
как се къпе по пълна луна,
как си разресва косите.
Как се е случило точно не знам
(може би знае луната)
минал по здрач странен пътник оттам
и...видял я край блатото.
Ходил бил дълго,бил уморен,
търсел да види море,но...
сбъркал и блатото взел за море,
нея за морска сирена.
Странно-в очите и мъртви тогаз
изпод зелената тиня
бликнали бистри сълзи -тюркоаз
чисти,прозрачни и сини.
А пък рибари разказват до днес
как по изгрев вълните
(уж било блато,а всъщност море)
родили една Афродита.


Емилия Кертикова"

Коментара е пуснат от:
mayas
Мая Илиева-добър приятел и страхотен човек!


Може повечето от вас да са го чели(стихотворението),но след като прочетох новият разказ,а и "Блатната",преди това,не се сдържах да го пусна!
Дано ви се хареса.
_________________
Блатната Вещица
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Иди на страница 1, 2  Следваща Страница 1 от 2

Странстващият медиум и приятели Форуми » еротика » Стриптийз
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com