| |
  |
|
| Анемонна поезия |
« Предишната тема :: Следващата тема » |
| Автор |
Съобщение
|
| bogpan |
 Пуснато на: Вто Май 12, 2009 8:32 am Заглавие: Анемонна поезия |
 |
|
Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 9
|
Работата беше в това да се четат тези книги – странни и безразлични, изпъстрени с моменти на удивителна красота – така, сякаш се поставяте на мястото на техните автори”
Орхан Памук
Вие виждали ли сте Хляб? Що за въпрос, ще ми кажете. Та кое ли дете не знае. Децата знаят, понеже не знаят понятието – хляб, а само неговата функция да засища. Вашата представа за хляба не е моята. Вашата представа за хляба е пълнозърнестен хляб, хляб диетичен – моята – онзи хляб, който купувах рано изпечен в нощите, ръчният хляб, който мирише на нещо отдавна отминало и толкова вечно. Така е и с поезията, тази, която харесвам. Която е добра за мене – за моите представи, сетива и разбирания. Не ми е нужно да знам понятието, за да харесвам. Останалото е лицемерие. Не мога да ям от вашия хляб – не ми харесва. Защо искате от него да ям? От моя не ви насилвам. Защо определяте кое е доброто за мен? Защо отхвърляте моя хляб – не ви задължавам да ядете от него. Думите за символа не са символът. Анемониите в поезията на човека от морето не са анемониите на човека от планината. Той анемонии е виждал повече на картина. Но как ще усети този от планината онази мъка на човека от морето, когато „ очите се затварят сред морски анемонии”*. Ще поиска ли, когато не е в Любов?
Не съм виждал Любов – знам, че засища.
* Г.Сеферис
_________________
http://bogpan.wordpress.com/
Всяко време си иска нещото. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
| qbylkov^cvqt |
| Пуснато на: Съб Май 16, 2009 1:21 am Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 15 Май 2009
Мнения: 32
Местожителство: Русе
|
Знаеш ли как ухаят зрелите жита?
Ония жита със златистият цвят на слънце?
Колелата на влака летят, потракват жлезните релси.
Прозорците отворени стоят
и през тях навлиза горещият дъх на лятното слънце.
А навън предвечерните му червени лъчи
заравят пръсти и в злато обагрят житата.
Потрепват от допира и морно свеждат ресници
златокосите дъхави зрели пшеници.
И разлюляното златно поле
сякаш излиза от опалената слънчева пещ,
с цвят на препечен хрупкав хляб
и с мирис на топла погача...
На хоризонта - огненозлатна топка,
търкулва към залез слънцето...
Мислите ми протягат детска ръка
да уловят мириса на пресен хляб
и стихове някакви редят -
поезията за мен е хлябът,
а хлябът - хлябът също е поезия,
замесена с топлината на женски ръце... |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| cefules |
| Пуснато на: Съб Май 16, 2009 10:04 pm Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557
|
[quote="qbylkov^cvqt"]Знаеш ли как ухаят зрелите жита?
Ония жита със златистият цвят на слънце?
Колелата на влака летят, потракват жлезните релси.
Прозорците отворени стоят
и през тях навлиза горещият дъх на лятното слънце.
А навън предвечерните му червени лъчи
заравят пръсти и в злато обагрят житата.
Потрепват от допира и морно свеждат ресници
златокосите дъхави зрели пшеници.
И разлюляното златно поле
сякаш излиза от опалената слънчева пещ,
с цвят на препечен хрупкав хляб
и с мирис на топла погача...
На хоризонта - огненозлатна топка,
търкулва към залез слънцето...
Мислите ми протягат детска ръка
да уловят мириса на пресен хляб
и стихове някакви редят -
поезията за мен е хлябът,
а хлябът - хлябът също е поезия,
замесена с топлината на женски ръце...[/quote]
Като чета нещо подобно усещам, че имам повече от шест сетива и всички са във възторг...
Едно усещане преминава в друго и друго.
Разкош е. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
| bogpan |
| Пуснато на: Пон Май 25, 2009 9:41 am Заглавие: |
|
|
Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 9
|
| qbylkov^cvqt написа: |
Знаеш ли как ухаят зрелите жита?
Ония жита със златистият цвят на слънце?
Колелата на влака летят, потракват жлезните релси.
Прозорците отворени стоят
и през тях навлиза горещият дъх на лятното слънце.
А навън предвечерните му червени лъчи
заравят пръсти и в злато обагрят житата.
Потрепват от допира и морно свеждат ресници
златокосите дъхави зрели пшеници.
И разлюляното златно поле
сякаш излиза от опалената слънчева пещ,
с цвят на препечен хрупкав хляб
и с мирис на топла погача...
На хоризонта - огненозлатна топка,
търкулва към залез слънцето...
Мислите ми протягат детска ръка
да уловят мириса на пресен хляб
и стихове някакви редят -
поезията за мен е хлябът,
а хлябът - хлябът също е поезия,
замесена с топлината на женски ръце... |
Топла и красива картина. Радвам се да я видя тук 
_________________
http://bogpan.wordpress.com/
Всяко време си иска нещото. |
|
| Върнете се в началото |
|
|
|
|
|
| |
|
Страница 1 от 1 |
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
|
|
|
