Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Пиша бездарни стихове и бездарни разкази,

бездарно съществувам и бездарно страдам,

бездарно се разресва образа ми в огледалото

и бездарно се прозява изтощението ми

от умора позната само на бездарните,

които нямат право на илюзии,

защото те се украшения за мечове,

а не за яреми на бездарни съществувания

на магарета, за които никой не би изхабил куршум,

ако си счупят крака,

следвам бездарно, бездарната си логика,

даже и като алкохолик бях бездарен

и толкова бездарно се убивах,

че съм жив и до днес,

никак не е смешно,

а се смея,

малко е налудничаво,

толкова малко, че никой не би ме вкарал за това и в лудница,

и като луд съм бездарен,

най-бездарният блогър съм по оценката на най-компетентното жури

от надарените да познават стойностното и пошлото,

според думите им,

на които разбира се, вярвам,

никак не е весело,

а ми е весело,

даже не е налудничаво,

а си е направо отвратително подобно поведение,

ако имах поне дарбата да бъда отвратителен,

и този път се разбирам:

кой ще ми отнеме дара,

че ме е имало....

Божественият дар –

че си ме целувала