Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

hristam

Не я познах. Беше съвсем различна.
Така захвърлена приличаше на грешка.
Изглеждаше самотна и безлична.
Загледах се - беше любов. Човешка.

Бе повече от тъжно, беше грешно.
Не можех да отмина и забравя.
Във мене притъмня и стана тежко
като пред буря. Как да я оставя?

"Ще те спася" - прошепнах й без глас
и като в сън пред нея коленичих.
Нали на този свят ни има нас,
създадени от обич, да обичаме?

Докоснаха ме стъпките на мъж
и аз се сепнах. Идваше навреме.
Предложих я - погледна я веднъж,
и продължи - "Голяма е за мене".

Голяма, значи...Може би тогава
ще я приеме дамата отсреща.
"Вземете - казах - Просто ви я давам".
"Благодаря, но...твърде е гореща".

Различни хора. Вкусове различни.
И нямат край капризите човешки.
За онзи там поне ще е отлична,
нали е просяк. Не. Била му тежка.

Остана с мен. И свикнах да я имам.
Говорим си понякога без глас.
И ако срещнете едно момиче влюбено,
това ще бъда аз. Ще бъда аз.