|
 |
|
Защитна пропаст |
« Предишната тема :: Следващата тема » |
Автор |
Съобщение
|
cefules |
Пуснато на: Вто Дек 01, 2009 6:35 pm Заглавие: Защитна пропаст |
|
|
Регистриран на: 09 Май 2009 Мнения: 557
|
Таксиметровият шофьор изключи брояча. Около минута преценява и събира думите си, накрая изглежда й рече, нещо изненадващо и за самия себе си:
-Имам много време. Нищо не искам в замяна...уверявам те, нищо. Ще потърсим адреса, стига да искаш.
Във вътрешният си край, до самото й носле очите й блестяха, като от сълзи, но му се усмихваше.
-Не, не мисля, че има нужда.
-Ама и приятелят ти си е намерил място за живот. Кварталът е отвратителен. Виж, наистина няма да ти струва повече отколкото до сега. Опасно е наоколо. Не бих оставил дъщеря си тук. Разбираш ли ме.
-Сигурно е наблизо.
-Определено е наблизо. Някоя от тесните улички наоколо е. Истинско гето, не можеш да разбереш кое е сграда, кое набързо сковано с дъски и пирони, правят се и се бутат всеки ден. Трудно е за ориентиране. Ако пожелаеш....-пролича си, че не иска да го казва – Ще го потърсим и пеша. По-лесно ще се открие, но просто да не си сама.
Страх я беше повече и от нея.
-Аз ще се оправя. Моля ви, не се притеснявайте.
-Едва ли имаш оръжие.
-Моля ви, не се притеснявайте.
Човекът въздъхна. Направи достатъчно за да утеши съвестта си. Не можеше да придружава всяко странно момиче, навсякъде където е опасно. Чудно му беше и с години щеше да се чуди с какво точно му е въздействала, да си търси обяснения и да се опитва да си я припомни неуспешно. Руса ли, тъмнокоса, чиято коса само отразяваше уличната светлина ли беше, никога нямаше да е сигурен, макар често да си спомняше, че всички лампи бяха счупени. Имаше ли трапчинки измисляше ли си ги? На под двадесет ли изглеждаше или над тридесет? Ниска и пищна пухкава сладурана или висока и стройна? В нищо друго не беше сигурен освен в това, че види ли я отново ще я познае. Животът му през следващите години беше спокоен, хубав, но самият не съзнаваше, че има и нещо повече от това което се знае за него, в усмивката му. Онази късна вечер беше оставила отражение и надеждата, че ще види непознатото момиче отново. Разбра го по-късно, когато остана първо без семейство, после без работа, после без дом, после с тежки здравословни проблеми. Живееше в истинско мъчение, но колкото се доближаваше до мисълта, че може да приключи сам с него, толкова по-ясно си спомняше за нея и че иска отново, макар и за кратко да я доближи, а после да става каквото ще. И надеждата, че това ще се случи му помогна да премине през перипетиите, до превъзмогването на тежкото положение. Вече е възрастен, предполага, че и тя е много променена, напълняла с много грим и боядисани коси. Въпреки това е сигурен, че срещне ли я, ще я познае. Очаква това и до днес.
Какво още се случи в онази вечер. Подобието на човешко същество намесено в нея беше освободено преди три седмици от затвора. Нямаше такъв който да се усъмни, че скоро ще се върне обратно. То вече не можеше и навън и отдавна му беше все едно къде е. Чу токчетата й от съседната улица.
“Къде пък е тръгнала тая!” – невероятно изглеждаше.
-Толкова ли е тъпа!
Зачуди се дали не е капан, преоблечен полицейски служител. Животинската му интуиция подсказа, че не е.
Момичето видя сянката му от далече и ускори крачка. Той разшири своята. Дистанцията намаляваше. Тя побягна. Той с усмивка закрачи още по-бързо, а после също премина в лек за него бяг.
-Хайде, стига гоненица. – рече й силно. – Няма да те пипна. Искам само чантичката.
Нищо не му отговори. Само затича по-силно.
-Ще те настигна и ще те напляскам. Няма къде да бягаш, ясно ли ти е? И ако направиш глупостта да викнеш за помощ...такива разгонени идиоти има, а аз нямам намерение с никой да се бия...Пък и защо.
Тя се спря. Тръгна към нея. Забеляза, че е хубава. Не го интересуваше. Сигурно имаше пари и бижута.
На крачка от нея беше, когато се озова другаде.
Горска пътека, мокра трева. Блестят в капки листата. Чуват се гласове на деца, наоколо цветя, много цветя. Ухаят, а над тяхното ухание доминира уханието на люляк.
-Какво става!
Не беше много умен, но досетлив. И разбра малко повече от шофьора. Парфюмът й. Ароматът й има невероятно силно въздействие.
-Стига фокуси! Не мога да гледам...
Чуваше чуруликане на птички.
“Всичко е халюцинация. Ама, че кучка.”
Широко разперил ръце направи крачка, две. Като че ли наистина се намираше в гората, но беше невъзможно.
Тъй стигна до пропастта, а тя от другата страна му се усмихваше.
Като свободата и щастието, което никога не беше имал.
Вятърът вдигна роклята й. Разголиха се бедрата й.
-Кучка! Всичко е илюзия, няма да ме изплашиш...
Затвори очи. Направи крачката над пропастта. И сякаш го глътна собственият крясък при падането му.
На сутринта го намериха размазан на улицата. Наблизо нямаше високи сгради. |
|
Върнете се в началото |
|
 |
|
|
 |
|
Страница 1 от 1 |
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
|
|
|