Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Когато настръхва сякаш се съблича повторно, а е гола като истина. Като болезнена истина – толкова е съвършена. Милвам прасците й, потръпват на границата на усмивка устните, гръбнака й се изпъва, дъха й става тежък. Плъзгам се по бедрата й, правя кръг по корема й. Аз съм слънчево зайче за нея. Очите й са скрити, пази да не изгорят клепачите от слънцето. Вятърът се включва като трети в любовната ни игра. Насочвам се към гърдата й. Искам да я ухапя с лъч. Затрепервам. Ще изпусна огледалцето. Иска ми се да разтворя криле и с едно тяхно махване да кацна на нейната тераса. Толкова е близко. Знам я и коя е. Едва ли има човек в страната ни да не я знае. По всяко списание е нейния образ. Толкова разголена не се е показвала никъде. Само намеци за прекрасното което може да покаже: дълбоко изрязано деколте, доста нестандартно слизане от кола, като че ли специално тренирано за да хване камерата малко повече за читателите на таблоида. Малко повече, но не и достатъчно. Тридесет грама водка за стар алкохолик, осъден на суша от денонощие и половина. Колкото да предизвика жажда, не да я задоволи. Вятър разтворил цепката на вечерната й рокля. Обича кармина. И тежките бижута. На снимката с разтворената цепка се вижда и края на дискретна татуировка, дълги коментарии, кога я е сложила, по какъв повод и какво означава. Не мога да видя и сега, защото все пак е далече. Далече да се разбере композицията на разбунила духовете татуировка, но не достатъчно далече за да се забележи, че е настръхнала. Някакъв зрителен абсурд. Като, че ли е обвита в паяжина от електрическо поле. Трепти напрежение, рисува начупени линии, но по усмивката й се съди, че е с такива стойности, че усещането което предизвиква е сладко. Плъзгам слънчевото зайче от вътрешната страна на бедрата, дълго се приближавам, преди бързичко да отхапя със светлина между тях. Издава стон, прочитам го по устните, иначе не го чувам. Представям си, че слънчевото зайче са устните ми и рисувам по корема й същите пътеки които биха изрисували. Аз съм малката тайна на голямата богиня. Всички знаят името на онзи туз, който нарича любим. Твърди в интервютата, че му е вярна. Най-често камерата ги хваща заедно. Щастливи изглеждат. Той още не се е развел с жена си. На едва снимка голямата му дъщеря е прегърната с богинята отсреща. Връзката им трае вече най-малко четири години. Не знам точно, така мисля, не си падам много по лайфстайл клюки, но има неща които не можеш да не научиш. Както и да събереш две и две, и въпреки всички клюки, да прецениш каква е най-вероятната истина. А тя е, че хубавицата си има сериозни намерения към приятеля си и желана от милиони се отдава само на един. Поне докато установят официални взаимоотношения, а той никак не бърза. Държи я като заложница на неизвестността, защото да си има домашна заложница изглежда му е станало вече скучно. Наивницата вярва, иска. В началото вероятно гонила интереси, хайде да не бъдем зли и завистливи: възможно е просто да си е падала по силните на деня, което разбира се е в нрава на богините и олимпийски и от човешки произход. В последствие го е обикнала като момиченце и при цялата си отраканост се е върнала емоционално в тийнейджърските години. Правя кръг със слънчевото зайче около лявото й зърно, после около дясното. Трептят мускулчета, отмята глава. Толкова е хубава. Навярно е ухажвана от всички сатири и самия Пан накрая, от самия Сатана и цялата сила от която сам твърди, че е част. Богати и хубави, умели и такива каквито не познават неуспех. Устояла е на изкушението. О, тя има кога да връща за тези месеци когато идеите са я облизвали цяла, а суха е оставала кожата й, когато е умирала край извора от жажда и като символ на порока е живеела едва ли не като светица. Устояла е, докато накрая като последен туз в стратегическата игра на прелъстяването се е явило зайчето. Най-неочаквано, крадливо, като на шега. Промъкнало се е през листата на кестените. Невинно е изглеждало, съвсем нормално и прилично. Дори не е усещала, че мъжко желание е имало зад произхода му. Приличало е на част от слънцето, игра на светлината, а колко сладострастна може да бъде светлината, бавно се е уверявала. Затъвала е като блато в желаното усещане. Наркоза от лъчи. Най-сладостна наркоза. Плъзгам зайчето по шията й, по брадичката, спирам върху устните, задържам. Прави сладка муцунка. И в този миг богинята пред очите ми залязва. Това е обикновена жена. Хубава, но обикновена жена. Нищо общо със сексимвола. Даже много битова и прилича на креслива, която се събира с приятелки и коментира мазилата. Мързелива лъвица която дреме в по-голямата част от денонощието в покоя на сладникавия комфорт от мисли които ни хапят, ни изкушават, ни гръдта разкъсват, а плават по мързеливото течение покрити с клонките на палмови илюзии, над които знойния ден на живота изолиран отминава без да я докосне, а имаше силата която заслужаваше красотата й, онази божествената която демонстрираше, преди да се превърне в най-обикновената. Сладка си е иначе.
Отпущам огледалото. Почти до оргазъм я доведох. Ако си беше останала богинята, нямаше, нямаше да ревнувам. От колко ли време трае играта им? А аз наивницата теша го в нощите. Сигурно си представя, че е с нея. Вдигам огледалото към лицето си. Разочарована съм по-хубава и от нея. Глупчото всеки ден се е глезил с хубавата си съседка. Приема го до там за нормално, че дори е забравил за него. Даде ми ключовете да взема документите му, че ги забравил, а не може да отложи деловата си среща. За да не изпуснем самолета после, ме прати да ги взема.
Гледам огледалцето на перваза. Малко не служи за нищо, само за слънчеви зайчета. И я виждам. В началото като на шега го прокарвам, а после разбирам какво е било по между им.
Ако беше преспал с нея, бих го преглътнала.
Изпуснах огледалцето. Стъпках го с токче. Като се върне ще намери парчета счупено огледало.