Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » научна  » Ще се разтопите от удоволствие

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Ще се разтопите от удоволствие « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 8:18 pm    Заглавие: Ще се разтопите от удоволствие Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Кучка е, ама опитомена. Мен не хапе. Не ми създава проблеми, напротив. Грижи се, за битието ми, съзнанието ми не пипа. Прекрасна е, само тази присадена руса коса не ми харесва. Пада й до кръста, блести и плува във въздуха, ухае на възбуди сред иглолистни прелести, на дъхава трева призори и наситен с капки въздух минути преди буря, прилича на жива и има свой характер, привлича погледи, предизвиква буйни химични реакции у очевидците от мъжки пол, но е изкуствена, изкуствена е, по дяволите, изкуствена е. Аз знам, струва много, но не ми е за това. Имам много повече отколкото ми е необходимо. В крайна сметка парите ми не ме улесняват, а ме затрудняват. Така е при мен, никога не са ми били особено необходими. Не съм светска натура, заболява ме глава сред множеството, като дърво се държа, понякога едно селско момче, се пробужда у мен и плеска дамите по дупетата. На някои им харесва, но общо взето излагам се. Обичам си вехтите дрехи. Не мога да избирам, в това ми е проблема. Вкус нямам, имам само нюх как да печеля, но онова е друго. То си ми е играта. Шахмата, войната. Обичам да си играя на войник, ето това е. Печеля битки, мисля заслужено. Отдаден им съм, самотник съм. Желан съм, харесва ми. Ухажван, възползвам се. Прегръщан, но спечелен – не. Затворен в себе си съм и не ми трябва пустиня. Моята духовна техника е играта с материални неща. Те и без друго не означават нищо за мен. Сенки са. Идеи които не разбирам, съзерцавам удивено като дете. Илюзии които не разбирам как хората консумират. Нямам необходимата настройка да им се радвам. Гледам ги от далеч. Разполагам с всичко което пожелая, да му се зарадвам, невъзможно. Общо взето оценявам притежанията като боклуци. Задушават ме, пречат ми да шавам. Тоест да отпусна мисълта си, тя да лудее, да опипва това което е отвъд формата, да се опитва да я твори, да достигне до нестандартното състояние, което за себе си наричам творчество на печалбата. Никой не го разбира, а и на мен речника ми беден, не мога да го обясня. За себе си го оставям, със себе си ще го погреба. Ето, това съм в общи линии, а остарявам. Взех си я като домашно животинче, защото беше кучка, защото ме харесваше. Защото за разлика от своите сестрички беше искрена. Защото миришеше на разгонена кучка. Обичам тази жена! Простих й за русата коса. За разлика от мен, тя се радва на живота. Знае как да използва средствата ми. Улеснява ме, оставя ме да витая в моят творчески свят, да вея коси в пустинни ветрове и да се възхищавам на силата си, а тя се занимава с всички останали глупости, като обзавеждане и всякакви други дрънкулки, парцали, имидж, маркови финтифлюшки, глупости от всякакъв род с които иначе трябваше да се занимавам аз, защото налага се да показвам някакъв стандарт. Постепенно престанах да живея като вълк, бърлогата ми заприлича на човешка, гостите вече толкова не ме дразнеха. Тя отделяше вниманието което аз трябваше да им отделя, както избираше перилният препарат който аз трябваше да избера или поредният извънземен скафандър, който според поредната модна линия се носеше като костюм. Така се отдадох изцяло на творчеството и на любовта си към нея. Когато се опита да ме убеди да започна да се занимавам с фитнес, едва не я убих. Да я изхвърля беше невъзможно. Кучките се връщат при стопанина си. После чак плаках, много ме трогна. Толкова мила беше, а какво си помислих да направя с нея. Добре, че има инстинкт. Много я обичах. Само тази дълга, руса коса. Обичам естеството, това на какво прилича. Подигравка. По-хубаво от естеството не могат да го направят. Е, да са живи и здрави, технологиите и пазара им. Нали хора като мен на това разчитат. Мразя ги, а в действителност на тях дължа живот и творчество. Ще се примиря, ще го преглътна, още ми е като буца в гърлото, но трябва да го преглътна. Свила се е в мен, галя е, скимти от наслада. Много е гальовна. Ще се пръсна от умиление. Не съм на този свят като прави тези номера. Нещо ми говори, някакви рекламни глупости са. Цитира ги наизуст, всички знае наизуст. Научил съм се да не я слушам, започне ли да ги реди, представям си, че е весело лаене. То и без друго на това прилича. Не пазарува ли, гледа телевизия, не гледа ли телевизия – пазарува. Не мога да я виня, всъщност, казах вече, улеснява ме. Сега обаче настоява да я чуя. Много настоява. Чак ме ухапа леко по рамото. Казах й да престане, а тя се зъби и се смее. Голямо дете е. Разбърква фрази. Опитва се да ме убеди да я слушам. Да, но аз мисля за друго. Прави се на сърдита. Галя е. Казва ми, че е прекрасна жена. Съгласявам се, то си е истина. Има по-дълги крака от много именити актриси, а бюста й за разлика от косата не е изкуствен, а по-хубав от всички претърпели хирургична намеса. Тялото й, гъвкаво, не съм поет, няма да го обиждам със сравнения. Просто е прекрасно, лицето детинско, а израза му зрял. Рисувана е, не раждана. Пак ми се зъби. Смеем се и двамата. Казва ми, че иска да се любим. Не ми беше до това, но изведнъж го поисках. Целунах я, сграбчих я, а тя се дръпна. Скочи, направи кръг из стаята. Завъртя се с няколко танцови стъпки и ме изгледа косо.

-Кожата ми ще бъде най-нежната, скъпи, най-нежната която си докосвал. Само след петнадесет минути. Само след петнадесет минути. Подарък ще съм ти тази вечер. Не по повод празник, подаръка ще направи обикновеният ти ден празник…..

Редеше рекламни клишета. Не ме дразнеше, исках я.

-Купих….Това което ще ме накара да се разтопя от удоволствие. Новият шампоан, казват, че той ще ме разтапя от удоволствие. Влизам във ваната, чакам те мили.

Направи още няколко танцови стъпки. Целуна ме по двете бузи и като стрела езика й се впи между устните ми и откъсна. Прошепна:

-Чакам те, идвай. Кожата ми ще бъде най-нежната. Защото ще се разтопя от удоволствие. Чакам те, идвай.

Засмях се след гърба й. Палавница мила. Петнадесет минути, каза. Как да ги изтърпя. Завъртях дистанционното между пръстите. Пуснах телевизора. Даваха рекламата. В първият момент изпитах усещането, че има скрита камера в банята ни. Същата баня, същите плочки, вана, разположение. Същото русо момиче в пяната. Подтискащо ми се стори, малко. Но засмях се. Нали хората като мен на това разчитат. Защо си мисля, че в живота ми има нещо уникално.

„Ще ви накара да се разтопите от удоволствие.”-простена момичето във ваната и изчезна сред пяна и дим.

Ефектно. Превключих на друг канал. Същите глупости. Май минаха петнадесет минути, май не. Няма да я чакам. И тя няма часовник.

Влязох в банята. Ваната беше пълна с пяна. Само пяна.

Скочих. Забърках с ръце. Помислих си, че се е удавила.

„Ще ви накара да се разтопите от удоволствие….”

Бърках, пяната миришеше на нея. Бърках като обезумял, а единствено което напипа ръката ми беше дългата изкуствена руса коса.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » научна  » Ще се разтопите от удоволствие
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com