Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема - Ла Палома

cefules

Понеже знам, че едемската градина е пазена от хирув с меч, а и няма данни, които да намекват, че се намира в Андалусия, не се подвеждам при влизането ми в парка на Беналмадена: „Ла Палома”, иначе впечатленията ми са толкова преситени от усещания, разнообразие и пъстрота. Необезпокоявани и без подскоци се разхождат зайчета из алеите, паун с опашка над метър мързеливо е отпуснал тяло на перилата на библиотеката, покрай която преминавам, декоративните петлета и кокошки са пръснати навсякъде из парка, разхождат се между хората, в множеството изкуствени езера между лебеди и семейства патици плуват костенурки, някои от които доста едри екземпляри. Щраусите Ему единствено са в клетка, но всички знаем за агресивния и плах характер на тези едри птици. Приятелката с която сме в парка се оглежда и ми казва, че иска да видя и фазаните и тукачките, чуди се на глас къде може да са и предполага, че са най-вероятно в кафетата сред посетителите. Съжалява, че помпите осигуряващи циркулацията на водата са изключени временно и ги няма водопадите които както личи по изражението и гласа й са наистина впечатляващи.

Не мога да отделя необходимото внимание на растителното разнообразие: от познатите ни като стайни растения трилистници и филадентрони, палми с най-различни форми и размери, до губя бройка колко видове кактуси, част от храстите покрай алеите виреят и в наши географски ширини, но тук са целогодишни и нещо съществено: този край на Испания е много красив, но едва ли е бил толкова примамлив някога: тук растителност е нямало. Всичко е засадено. Изцяло пренесено от човек в тези неплодородни земи. Преди природата да пръсне творческа мощ, поне тук е била творческата мощ на човека.

Учуден съм. Това не е резерват или природен парк, а „най-обикновен” градски парк.

Разбирам го малко преди да седнем на пейката и приятелката да се захване с гоблена, а аз с този импровизиран пътепис.

Имахме малко лош шанс, успяхме да направим само три снимки. Паметта на фотоапарата се оказа пълна. Съжалявам много за стотиците красиви снимки които не можах да направя, но повече съжалявам, че не можах да запазя една грозна картинка.

Оказа се, че дори тук вандалството все пак е оставило, макар и малки белези, което за мен е поредното доказателство, за твърдението ми, че то си е мултинационално, глобално, космополитно и лишено от етнически особености.

Върху плачещата върба пред очите ми с ножче са издълбани две имена и понеже подозирам, че мъжка ръка го е направила или по-скоро пубертетска, ще премълча женското име, но нека всички научим името на този „национален герой” , който току що сбъдна част от мечтите си за слава, която тутакси се разнесе до другата част от Европа. Нека всички му отдадем заслуженото:

„Хосе е вандал!”