Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

admin

Изкуство, порнография и шум

Ето го - той се покланя. Тръгва към пианото. Публиката замлъква. Светът за него чезне.
Става въпрос за пианист. За пианист от световна класа. Тишината в този миг прилича на крясък. Само след секунди, когато излее през пръстите си божественото усещане в себе си, ще заглуши всичките приказки, с които напоследък беше свързано името му.
Излезе наяве връзката му със звезда от киноиндустрията. Хубавица, мокър сън на милиони. Секссимвол, свързан предимно с екшъни, но точно сега, когато се разбра за любовта им, излезе и онази продукция, малко по-различната, по-експериментално артистичната. Не типично еротична, не. Нямаше да бъде толкова скандална, ако беше. Свикнала е публиката вече с игра на любене пред камера. По-различно някак, още и без име. Знаем ги авангардистите, какъвто беше и екипа на това филмче с нисък бюджет и огромни претенции, в което нямаше място звезда с нейните стойности. Направила го е и тя не знае защо. Въобразила си навярно, че това е истинско изкуство. Хубава е, глупава е. Едно голямо сърце, освен разкошни цици без грам силикон.
За пръв път му се случва. Чувства пръстите си вдървени, неспособни да помръднат. Забравил е къде е, какво търси тук, усеща само очакването на публиката си.
Жълтата преса ги направи на парцали. И него, и нея. Не беше съгласен самия, че това е порнография. Пошлост. Карикатури навсякъде. Злорадства на нейни и негови конкуренти. Правиха ги на нищо. Обичаше я. Да можеше с нея да избяга някъде. Да можеше да е в друга галактика. По всички телевизионни канали само тях двамата обсъждат. Филмчето с нисък бюджет, май ще надмине по приходи и тези с големите, но тя не гледа търговски, нито философски. Пред нервна криза е, той също.
“Исках, просто веднъж исках да е изкуство...”-повтаря и потъва в себе си. Отслабва, топи се и чезне. Тя се смалява, очите й растат. Ще я глътнат.
Още чувства пръстите си вдървени.
Изведнъж се отприщва стихията. Започва да свири. Сигурен е в решението си, ще скъса с нея. Сигурен е вече, че никога не я е обичал. Начеса его със секссимвола. Превзе една от най-желаните. Сексът беше като награда. Същото е било и за нея. Имала е един от най-знаменитите, като поостарее и книга за връзката им ще напише. Ще спечели и от нея някой друг милион. А филмчето е успешно, страхотна реклама. И какво да се отрича: пошла порнография си е.
Облива го приятна прохлада. Като че ли излиза от кожата си...
Не! Разкъсва като кожа времето. Нотите са като нокти които раздират времето.
Толкова е вдъхновен, в такова емоционално състояние, че пресъздава нещо повече от съвършената полифония на Бах, който изпълнява в този момент. И което е провокирало въображението на много побъркани глави и е в основата на толкова научно – фантастични или не толкова научно, но фантастични сюжети, не с машина както е в повечето от случаите, а с музика го постига. Прехвърля се назад през вековете.
Опомня се на поляна, обградена от гори, каквито отдавна вече няма. Лагерни огньове и колиби, танцьорки скачат между пламъците. Красиви са почти колкото нея, а той си мисли, колко щастлив щеше да бъде, ако двамата заедно се бяха озовали тук.
Танцът около огъня приключва. Трима загърнати в кожи мъже с маймуноподобни физиономии засвирват на древни струнни инструменти. Слуша ги и не може да им се нарадва. Мелодията е примитивна, детинска, но музикалното усещане в нея е вълнуващо, то е началото на всичко онова което някой ден ще се превърне в онази завършеност и хармония която той ще свири. След тримата грозници се появява солов изпълнител, надува някакъв непознат духов инструмент, но дразнещо свири и това което го сполетява заради бездарието и твърде жетоко. Конкурс, първобитен конкурс. Който музикант харесат награждават. Който не харесват пребиват с тояги. До смърт.
Ех, да можеше да е така и с някои съвременни изпълнители.
Въздъхна като си го помисли, наслади се на следващата примитивна мелодия и разбра по погледите към него, че е дошъл реда му.
Усмихва се пренебрежително, сяда пред пианото.
Трепва за миг, дали ще разберат какво свири, но си мисли уверено: Бах си е Бах! Аз времето впечатлих с таланта си, че едни наивни като диваци деца ли, няма да успея.
Започва “Токата и фуга”, но дълго не свири.
Вижда зъби, яростни погледи, издути вени, стоварващи се тояги, преди да заблестят звездички и да ослепее от болката.
Без да знае езика, разбира какво крещят докато го налагат:
“Грозно! Грозно! Шум! Шум!”