Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

Slava56

ЛЮБОВНИЦИ

1. Цефулес

Нещо в очите му -
едно петънце,
като онова на прозореца,
до което не достигаше ръката й
или пазеше за спомен
от времето когато е била щастлива
и само то е помрачавало настроението й,

нещо като закачка,
като пеперуда
или слънчево зайче,

или изобщо нямаше
нищо в очите му,
а беше в смеха му -
нотките,
бодливи като лицето му,
когато е пропуснал да се обръсне,
и които, тя, сънува
да се плъзгат,
нощем,
по бедрата й,
още преди да го срещне...

но чуваше ли ги, наистина...

2. Христам

измисляше си свои ноти,
собствени,
които липсваха
във гамата,
които плачеха,
крещяха,
кискаха се
и бодяха,
кристалчета
от лед,
пламтяха,
и се разсипваха
зеленооко
по земята...

3. Слава

измисляше си
свои думи,
собствени,
от друг
неказани,
придаваше им
собствени
значения,
на себе си
сама
ги казваше
и искаше
да си повярва,
че ги вижда
как се отронват
и се разсипват
благодатно
над душата и...

4. elineli

Вятър си измисляше
и го пускаше
на локвите
в плиткото
по изметените
покриви и в
старите лястовичи къщи
измисляше вятър...
после сядаше
на вихъра в окото
и се молеше
да е на завет

Както обещах, известно време ще пускам само такива взаимни вдъхновения. Дано се родят и нови тук!