Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Говедарят и вещицата

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Говедарят и вещицата « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Чет Май 14, 2009 6:20 pm    Заглавие: Говедарят и вещицата Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Три дни търси юницата си. Три дни. Вече я отписа. Примири се със загубата. Реши да се връща, но не го направи. Обичаше това животно. На гърба имаше едно бяло петно напомнящо нощна шапка. Кротко, майка му бодеше. То милозливо, като котка гальовно и с очи дълбоки като кладенец. Да беше жена да се влюби в нея. Душичка. Къде ли обикаля. Не е кон така да забегне. Дано не е влязла в нечия люцерна, че с нея е свършено. По едно време небето се начумери. Започна и да капе. Ще я навали. Ще умре горкичката. Тръгна да я търси през гората, по пътеки през които е невъзможно да мине едрото животно. Не можеше да се е изпарила. Да я е откраднал някой – едва ли. Тукашен не би го направил, а дойде ли някой от другаде, все ще бъде забелязан. Не гъмжи от народ котловината. Ослуша се, стори му се, че я чу да ръфа листа. Извика името й:
-Лива! Лива….
Нищо. Знаеше си го. Като кученце идваше. Откъде му хрумна това име сам не знаеше. Май от „Аз Клавдий”, беше гледал филма, но онази жена се казваше Ливия. Не, че помнеше, ама в съзнанието му нещо примигваше. Развика се пак. Съзнаваше, че е глупаво. Няма как да се намърда в тези шубраци, да не е заек. Съзнаваше го, но викаше.
-Лива! Лива! Лива!
Изпука дърво. Сърцето му се преобърна и я видя. Не юницата си, а жена. Лицето й сърдито, но в очите й слабост и молба. Тъжни очи. Висока. С дълга черна коса. Почти до кръста. Много буйна. Ще я заплете сред тези клони. Ама откъде се взе. Не я познаваше. Като спираловидно къдрена и облечена странно. Това момиче трябва да е от града. От някой от двата града намиращи се в противоположни посоки, на четиридесет километра от селцето. Какво търси тук? Ами сигурно от някъде ще се появи и приятеля й и ще си закопчава панталоните. Поогледа се, не видя признак за друг живот. Нито неговата юница, нито нейният приятел, а тя дъха му спира. Къси панталони ли са това, пола ли е, тя си знае. И на двете му прилича. Ботушите й лъскави, над коляното. Имат и декоративни шпори. Кожено елече крие част от гърдите й, не голяма част и нищо повече. Едва ги удържа. Всеки момент ще се пръсне. Замайва му се главата от мириса й. Тя прави крачка към него, а той вече не е нито на този свят, нито на онзи.
-Кажи, какво искаш от мен! – пита го строго, но благо.
-Аз, ама….Не ви познавам, госпожице….-не може да познае гласа си. Този е уплашен, много уплашен.
-А-ха, значи така, а?
-Ами, че какво. Да.
-Защо призова името ми. Истинското.
-Ама ти да не си моята юница?
Жената така го изгледа, че разбра, че не е. Това по-скоро беше тигрица и ако имаше нещо под ръка щеше да го тресне в главата. Какво толкова й каза. Мило същество е юницата му. Побърза да й се извини, а тя му обясни.
-Забрави това име, чуваш ли ме?
-Ама, аз, такова. Не мога. Търся си юницата.
Жената наведе глава. Допря пръсти в слепоочията си. Помисли си, че и е лошо, но тя бавно изправи лице към него. Сега очите й бяха светлосиви и препускаха в тях облаци. Басов глас се откърти от гърлото й.
-Твоята юница е в един по-добър свят. Нахранила е многобройната челяд на един крадлив баща, номад и с това тя е изкупила дребните ти прегрешения.
-Лива!-изплака.
Жената подскочи.
-Моля те, не казвай това име. Аз, такова, то не бива да бъде изричано.
-Лива….-простена.
-Престани. Не бива. Не мога да върна животинката ти. Вън от властта ми е, но мога да направя много други неща за теб. Само спри да изричаш това име. То не бива да бъде произнасяно. Може да го чуят мои врагове, разбираш ли, магьосници и вещици като мен….И да ми направят магия, моля те.
-Че защо си се нарекла тогава като юницата ми?
-Ами, не аз. Обезсилваш ме с това име. С всяко негово изричане, губя част от силата си. Спри. Забрави го!
-Аз не мога да го забравя.
-Добре. Престори се, че го забравяш. – направи крачка към него, усмихна му се. Магия ли правеше или на магия си приличаше, но му се замай свят, стопли му се сърцето, ускориха се диханията му, пламнаха слабините. – Виждам дома ти, не мога да правя много магии, но когато се прибереш или приберем, цветя ще имаш на балкона, такива каквито никой няма. Стъклата ти ще са най-прозрачните, като невидими ще са за теб, а от любопитни погледи ще те крият. Ще пропускат гласа на птичките, а ще спират ръмженето на тракторите….и музиката от кръчмата. Паяжините по ъглите ти ще са златисти. Прахта из стаята ще е от омайни цветове. По-свеж ще е въздуха в стаята ти. Освен това по каналите на сетивата ти се е натрупала много кал от разбити понятия. Ще ги отпуша. Ще дишаш по-свободно. По-добре ще улавяш ароматите, по-красива ще чуваш мелодията, по-пъстър ще виждаш света, по-вкусна – храната, по-нежна – ласката. И като споменах за ласка, аз мога да ти я дам. Винаги когато имаш нужда от нея, когато имаш нужда от мен, ще ти я давам. А моята ласка, също е магия. Само не изричай повече това име. Само не го изричай. Правим ли сделката?
Хубаво звучеше това което му говореше, но половината не разбра добре, а от другата малко чу. Замисли се, огледа я.
-Правим я!-подаде й ръка.
Прецени по фигурата й, че е достатъчно яка и ще може да върши работа.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » магия и реалност » Говедарят и вещицата
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com