Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » хумор, сатира, забава » Наивникът и голите хубавици

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Наивникът и голите хубавици « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пет Май 15, 2009 9:50 pm    Заглавие: Наивникът и голите хубавици Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Пари ме – така ме гледа. Като през ключалка, нахално и жадно, и някак си скришно, крадливо, смутено, но дива стихия, желание лудо разкъсва смута му, почти животински проблясват искрици, а други са тъжни и хладни, приличат неканени гости в ъгъл на пищна забава, на кученца скоро отбити въртящи опашки, прибрани за кратко. Обхожда ме с поглед, настръхвам, но много, много ми е тъжно за него. Иска ми се да му кажа нещо, но свиват ме гърдите. Той пък: била съм по-хубава. Благодаря му, ласкае му, виждам, че от красиво разбира. Поне с очи, а иначе се е съсипал. Това ми се иска да му кажа. Толкова хубавици около него, десетки са, а той между тях изпаднал, прилича на дупка. Вероятно и в дупка живее. Подпитах го тъй ли е? Призна си. Състарен е преждевременно, погрознял, но по необясним начин с нещо по-очарователен от тогава. Игриво му подмятам, че имаме за наваксване. В онази нощ брат ми ни прекъсна. Нашите вдигнали се на почивка. Аз като току що навършила пълнолетие трябва да се грижа за „малкия”. Хич не ми пука за него, казвам му да изчезва, както му се и иска. Уж отиде да купонясва със свои приятели на някаква хижа, но върна се на най-хубавото. Не мога да повярвам, че вълшебните ръце които тогава се плъзгаха по бедрата ми нагоре са на този изпаднал човек който виждам сега. Прилича да е на шестдесет, а е на четиридесет и една. Само очите му, същите. Обещавам му да му купя една от хубавиците. Те и без друго са на безценица. Как си купува бои не ми е ясно. Питам го до кога виси обикновено. Влакът ми е в осемнадесет. Отговаря отнесено без точен час. Вбесява ме, но преди да съм избухнала, ми казва, че всъщност днес и без друго бил решил да си тръгва. Аз съм го забавила. Работа ли има? Не, нямал, имал ден в седмицата за дишане, шляене и вдъхновение. Казва си ми, че картините не вървят. Защо ли? То си му е изписано, а по женските тела излято цялото желание, на всички мъже които са се раждали и копнели, които и днес се раждат, и днес копнеят, но за разлика от него, могат и да експлоатират това: красивото, което той само с маслени бои благославя. Сърдито му казвам, че толкова обича себе си, че се съсипва. Коняка е виновен, толкова рано не бива да пия. Навежда виновно глава, объркан е. Какво? Да го съжаля, да го щипна по бузката, да му кажа: „няма моето момче”. Толкова си падах по него някога и се целувахме и се опипвахме. Навсякъде сме се целували. Само дето не проникна в мен. Само това. Даже си мислех, че го обичам. Падах си по него, хубаво го бях забравила. Не беше толкова значителен, просто гадже в годините в които е нормално. Единствено очите му представляват нещо, а таланта му: по-скоро ме дразни. Хубаво рисува, да. Даже вълшебно, даже прекрасно. Твърде еротично, гъдел почувствах като видях картините му, макар да съм жена, а той само женски тела рисува. Представям си какво е за мъжете, но в кой век сме, ако беше в друг всеки сладострастник би дал мило и драго едно такова чудо да е на стената му. Соча му вестникарската будка. Говоря му точно тъй което си мисля. Търсенето определя цената, а цици колкото нагон иска, че даже и повече, до втръсване. Знам, че го боли, не е необходимо да ми показва тъжен поглед. Трябва да се владее, за никъде не е така. Освен това трябва да помисли, ако не за изкуството, на него майната му, то поне как да просъществува. Зимно време сигурно зъзне като куче, не се храни за да може да плати боите. С една единствена цел, да зъзне и на другия ден. Сред голи хубавици да зъзне като куче. Сарказъм, жестоко мъчение. Умно момче беше, всички тапири преуспяха, а той се съсипва. Пречи му тази красота. Направо си му го казвам, а той ме моли да му позирам. Не, малкият, не. Всичко си има цената и ако искаш да се съблека пред очите ти, ще трябва да ми платиш. Казва ми, че може. Такъв гръмогласен смях му ударих, че сервитьора щеше да изпусне таблата. Казвам на приятелчето да ставаме и ако ще към ателието да ме води. Щял да ми плати, нещастник. Премина ми мисъл като отидем, да го изнасиля, после ми стана смешно какви ми минават през главата, после осъзнах, че ме кара да се чувствам различна, че това е единствения мъж, който ми е дал някаква власт над себе си. Тъпо ми става, защото запитвам се: изобщо мъж ли е, може ли да се нарече, въпреки слабостта си към слабия пол. Не може да се бори, не може да живее, само изкуство, изкуство.
-Трябва да измислиш нещо да припечелваш. – казвам му загрижено и сигурно го дразни, но кима ми. Съгласява се като дете. Сладур. – Лоша услуга ти правя. – изричам преди да започна да се събличам. Простенах ли като го казах, ама той на нищо не прилича, какво ми става. – Трябва, разбираш ли, не може само с твоето пусто изкуство.
Моли ме да замълча. Гледам още платна, още много платна. Дали плаща на кучките да му позират. На мен ми предложи, ама това беше блъф. Макар не го осъзнава, блъфира. Дано не го е предлагал и на тях. Като ги гледам с тези дълги бедра и разтворени плътни устни, точно на милосърдни сестри приличат. Дано не го е предлагал. Ще го питам, но после и ще му кажа да не го прави. И аз пък, само за пари мисля, да се отдам на приключението. Адски досадно е май, но друг път няма да позирам гола. Поне ще е уникално преживяване за мен. В ателието на един мечтател. Конякът повторно ме хвана, изля се отново топлината по кожата ми, тръпката заигра, десетки спомени за целувки заиграха гоненица. Не можех да владея дъха си, а той рисуваше и все едно с четката ме докосваше, докато докосваше двойницата ми по платното. Дали не прави магия, като онези африканските с кукличките. Стигнах до границата на най-прекрасното състояние, но твърде погълнат беше от работата си или ми се искаше да си мисля, че е тъй, за да го имам без да го разбере, както се и случи, защото честно да си призная това еротично преживяване беше по-силно от много в които реално съм правила секс при това с далеч по-впечатляващи мъже от него.
Изпрати ме до гарата. Целунахме се. Приятелски. Пак му казах:
-Трябва да измислиш нещо полезно за себе си.
Няколко часа по-късно си имах малък скандал с любовника си. Понеже ме нямало и други подобни оправдания, моят човек влязъл в сайт от онези платените, сладките, дето хубавици разголват прелести он-лайн. Та гледал ме, как съм се събличала в нещо като ателие…Скрита камера! Наивник бил!
Изненадата ми беше толкова огромна, че не съм в състояние да опиша потока на мисълта си, но в крайна сметка намерих си майстора.
На практичност учих „жалкия му мухльо”.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » хумор, сатира, забава » Наивникът и голите хубавици
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com