Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » диаболо, хорър, трилър » Съблечи се, малка богиньо

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Съблечи се, малка богиньо « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пет Май 15, 2009 9:53 pm    Заглавие: Съблечи се, малка богиньо Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Иска ми се да побягна, сигурно е пиян и не знае какво говори. Гледам го: не, не е пиян и не се шегува и пак го изрича:
-Съблечи се!
-Но…
-Съблечи се! – и го изрича с власт, не мога да отрека, харесва ми, но не съм го очаквала от него и ми е толкова неловко, че горя.
-Но аз съм ти…
Ще изпищя, но не мога. И не съм му дъщеря, не съм му. Но дори и сега не мога да се отърся от чувството напълно. Макар за секунда ме накара да се почувствам от момиче жена. От неговото момиче – желана жена. Която също желае. Не, не съм на себе си. Защо постъпва така. Не съм го очаквала от него. А мама, тя си няма друг. Всъщност, знам ли. Те не спят от много време заедно. Почти не си говорят. Той все в ателието си. Тя сърдита. Сравнява го с баща ми. Казва, че голяма грешка направила. Не, че баща ми бил стока. После поглежда часовника, пали цигара, забравя я в пепелника. Допушвам я. Устните й са все едно под моите, коренчета пуснали. Дали и аз ще страдам така. Имам усещане, че е под тялото ми, че го изпълва, че живее втора младост в мен и в мен все още чувства увлечение към втория си съпруг. Краката ми сами ме отвеждат в ателието. Едва не ме удря греда. Нито рисува, нито спи, нито пие. Поглежда ме уморено. Обикновено е така, но днес очите му горят. Тази сутрин пак се караха с майка. Истински празник е за мен. Иначе не си говорят със седмици. Заради мен беше скандала. Заради бала. Не хареса роклята. А майка изпадна в истерия. Наговори му ги едни. Всъщност права беше. Не е продал картина от месеци. Нямаме големи доходи. Тя купи с последни спестявания единственото което можехме да си позволим. Дори се чувствах виновна.
-Малката ми богиня! – извика объркано и излетя към дупката си. Така ме нарече, чак сълзи ми тръгнаха.
Сипах му в чиния малко пилешко и ориз. Няма да се сети иначе да сложи нищо в устата си, а довечера, ако вече не е започнал, може и да се почерпи. Все пак доведената му дъщеря е абитуриентка. Тези дни ще му помогна да оправи и бърлогата си. Да видите само в какво прекарва по-голямата част от ежедневието си, създателя на красиво. Всичко с главата надолу, любопитно надничат мишки и непознати от учебника по биология подобни на тях същества, счупена мебел, кухненски съдове, виснали паяжини, тонове прах по прозорците и пълзящи по стените. Отпуснал се е на едно кресло, поглежда към мен. Така ме поглежда, че тръпки ме побиват. После усмивката му, пуснах си боята. Едва не изпуснах чинията, поставих я на масата до вратата. Кимнах му, а той:
-Остани! – чужд глас, като обсебен е.
Като в кошмар иска ми се да бягам, а не мога. С нещо ми е страшен, с нещо привлекателен. Това не е той, това е непознат с неговото лице, но и то изглежда чудовищно променено. По-млад е някак, израза му похотлив и арогантен.
-Съблечи се! – казва ми.
Не мога, това е съпругът на майка ми. Дали не иска да ме рисува. Не, поведението му показва, че не това иска.
-Съблечи се, малка богиньо!
Изсмивам се, точно както би се изсмяла цинична богиня. И той не е в себе си, и аз не съм в себе си. „Защо пък не!”-мисли си богинята и с движение което не съм очаквала от себе си, ръцете ми ловко освобождават раменете от презрамките, гърдите ми предизвикателно излизат навън, роклята ми пада около стъпалата. За миг идвам на себе си. „Какво правя!” Тръгвам към него, токчетата ми сякаш изведнъж са пораснали и всеки им удар по пода е като залп и като удар на сърце. По-трудно се върви по тях, а по-уверено стъпвам. По-гола се чувствам от всякога, по-силно от всякога е желанието да се разголя още повече и знам, че е възможно. Но трябва да ми помогне той. Затварям очи когато го доближавам дотолкова, че дъховете ни преливат. Тогава започва, докосва ме, но не с ръце, не с тяло. Отварям очи и ми се струва, че ръцете му са шест или повече. И знаят какво вършат. Реже паяжина, от висналата около себе си. Реже я и я поставя върху мен. Къса паяжина от ъгъла, от тавана, висналата от платната му. Къса я и я слага върху раменете ми, гърдите ми и шията, увива я около кръста ми. Четката се озовава в ръката му. Топи я ту в боя, ту в разтвор, който навярно само той, ако знае какво е, знае. Плъзга я по напластената паяжина. Ту възбуждащи са докосванията, ту гъделичкащи. Още паяжина взима от ъглите, посипва ме с нея от глава до пети. Ръцете му описват кръгове около бедрата ми. Къса тук там, слага от едно място на друго. Пръска я с нещо. Накрая ми дава огледалото: и щях да припадна. Засмива се:
-Нали ти казах, че си богиня.
-Ти…-ще се разплача - …Не е честно!
И аз не знам какво имах в предвид.
-Наистина, толкова си красива, че не е честно. Ще си страдаш за това, посредствените не прощават.
Тъжен става изведнъж. Само за десет минути се трансформира три пъти. Първо: тридесет и няколко годишен неотразим прелъстител на който исках да се отдам, после щастливо хлапе което ме развесели, а сега тъжен старец. Целунах го по бузката.
-Не е честно. – пак каза – но не давай да превърнат душата ти, в ателието ми.
-Престани! – срязах го, засмях се. Засмя се и той.
-Поне си позволих да видя щерка си, моята малка богиня, в блясъка който си заслужава.
-Хееей. – това не беше мое поведение, а май на роклята – Аз не съм ти щерка, нали. Помисли си по въпроса.
Майка едва не припадна. После ми обясни, че и минало през главата, че идиота си е продал някой орган за да купи роклята. „Но не отричам, че е гениален, нищо, че е идиот!”, заключи след като вече знаеше за произхода на роклята.
-Как можа да направиш дъщеря ни паяк! – уж сърдито, но изобщо не му е сърдита, напротив. Пак си пада по него, а аз я мразя. Под носа ми го отмъкна, по-скоро не можах да й го отмъкна под носа, но с тази паяжина мога да оплета всеки. Тъй, де!
Гледа ме, очите му като пияни, а думите му объркани:
-Паяжината на битът, която обвива красотата, но може и да я подчертае.
-Престани! – в един глас му казваме и двете.
-Паяжината от ателието ми, покрила голотата на призрачната божественост. Световната печал над…
-Престани!
Пийваме по едно и тримата. Те двамата вече са прегърнати. И аз ще си намеря. Рекох си и го направих. Повечето от съучениците ми изгубиха ума и дума, а кучките дори тези които минаваха за приятелки, завистливи мълнии мятаха. Свикнали са да ме виждат обърканото пелтечещо момиче, с безсъмнен креатив, дори ми дават възможност за изява, но такава една, привлякла погледите които са за тях, твърде неприлично за тях. Вместо да вдигна нивото на културата във взаимоотношенията си, че съм пълна дивачка, показвам агресивна хубост. „Ще страдаш…Не позволявай да превръщат душата ти в ателието ми.”-прозвучават в съзнанието думите му и ме разстройват и както ми беше щастливо ми иде да заплача и да разкъсам проклетата красива рокля, но се отдавам на танца и на вечерта. Толкова е красиво, че не е действително. Танцувам с първи, флиртувам с втори, трети флиртува с мен, четвърти ме кани на танц. Пети ме кара с колата към вилата му. Падала съм си по него, не съм вярвала, че ще го имам. Зная, че няма да е сериозно, но имам нужда, имам нужда от ласка. И той има нужда от моята. Време е да започна живота в друг етап. Без да се обричам, просто го искам, иска ме и той.
-Съблечи се. – казва го, но не с онзи глас който чух сутринта, този не ми допадна.
-Ти ме съблечи. – засмивам се и той започва. Не е толкова лесно. Това не е обикновена дреха, а паяжина. Трябва да се разплете, а той се бои да не я разкъса. Мисли, че е много скъпа, аз пък не искам да си тръгна гола. Повтарям му да е внимателен. Бавно разплита паяжината за да достигне до желаната ми плът, но не разбрахме кога и как сам така се заплете в паяжината, че дори аз не можах да го разплета.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » диаболо, хорър, трилър » Съблечи се, малка богиньо
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com