Странстващият медиум и приятели Форуми  Странстващият медиум и приятели Форуми  
 
Странстващият медиум и приятели
Въпроси/Отговори  Въпроси/Отговори   Търсене  Търсене   Потребители  Потребители   Потребителски групи  Потребителски групи
 
Регистрирайте се  ::  Вход Влезте, за да видите съобщенията си
 
Странстващият медиум и приятели Форуми » приказна » Венец от вълшебства

Създайте нова тема  Напишете отговор
 Венец от вълшебства « Предишната тема :: Следващата тема » 
Автор Съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Съб Май 09, 2009 3:27 pm    Заглавие: Венец от вълшебства Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

До шестата й година я криеха. Растеше й на главата венец. Както косите й, така растяха и цветята. Красива я правеше. Радваше очите им. Дори не търсиха причини за аномалията. Тя танцуваше, тя играеше, тя се радваше. Не й липсваха други деца, тя говореше с отраженията си и по интернет, тя говореше по телефона и с птиците. Тя разтваряше криле като птици и се смееше. На шестата година сама предложи да се запознае и с други на възрастта й. И на двамата им се стори невъзможно. Тя беше аномалия, една прекрасна аномалия. Сълзи тръгнаха по очите им, гърлата чак ги заболяха от горестта. Сърцата им се свиха, едва подтиснаха ридание, а тя звънко им обясни, че никой няма да обърне внимание на нейната странност, че е лято, че тук идват на почивка, че много деца си слагат плетени венци и никой няма да допусне, че нейният не е като техните. Налудничаво е, параноично и ако някой се изкуси да напише история за момиче с естествен венец на главата, ще го приберат в лудницата. И ще го вържат. И ще му бият в задника инжекции. Хитро беше, всъщност много просто. Как не се сетиха. Умница е тя, на мама и тате. Малко се притесниха, че истински не беше общувала, но като видяха как печели сърцата на другите хлапета, камък падна от сърцата им, гордост пламна в тях, радост ги опи, обич ги окрили. Тичаше подобно другите, на криеница си играеше. Дърпаха я за венеца, тя пък раздаваше шамари. Много китайски филми беше гледала и знаеше как се удря и рита, но знаеше и как да разсмее после и сълзи да не позволи да има, нито злобно свити устни, нито злобни думи. Късаше ги от смях докато разказваше вицове, откъде ги знаеше. Сигурно защото четеше от четири годишна и много обичаше да чете. Спечели и родителите им, минаваше за по-голяма от техните, а по-дребничка беше, някак ефирна. Русите й коси, почти сребристи приличаха на паяжина. И се закачаше, външно не приличаше на шест дори, а на четири, но можеше да разговаря като възрастен. Научи се да мята въдица, оплете на останалите от компанията венци. Най-търсена и най-желана беше. После рязко се промени. Стана мълчалива, уплашиха се двамата. Чудеха се какво става с нея. Дори венеца изглеждаше, че вехне. Посърнал им се струваше. Разпитваха я, тя се цупеше, а после обясни. Нямало причини за тревога. Децата се държали като нейни придворни, не й харесвало. Не искала да бъде никаква царица или принцеса. Обясниха й, че всички момичета на нейна възраст искат да бъдат принцеси. Тя пък тропна с краче тъкмо като момиче на своята възраст и рече сърдито:

„Аз пък не искам.”

И постепенно направи тъй, че всички те да я приемат като всеки останал. Наравно, ни повече, ни по-малко. Е, не съвсем, но в границите на допустимото. Както каза на родителите си, а те я гледаха зяпнали, че дъщеря им говори по този начин, което не е типично за годините й, макар да трябваше отдавна да й са свикнали.

После лятото отмина. Тя поплака малко, нямаше училище. Намериха начин да я отложат. Прегледи дори й направиха. Но при сигурен учен, потаен, дори и малко странен и заключен. Има затворени хора, има и заключени хора. Този беше от заключените. Дъщеря им го каза така и изглежда беше права. Умен човек, но заключен. По-добре беше за случая. Направи й изследвания, снимки даже. Много не каза. Изрече някакви термини от които им се изправиха косите, а цветята на малката разлистиха, пламнаха, опитаха се да погълнат сякаш информацията, но потръпнаха като задавени. Твърде едра хапка се оказа за нея.

Общо взето разбраха, че цветята имат корени и са част от нервната й система, че в крайна сметка, могат да се издърпат, че мъничко ще заболи, но после все едно и нищо е нямало. Само капки кръв ще избият, но малко и ако се намаже със спирт косата й няма да слепне от тях.

Проста работа, но ги посъветва да не го правят.

Бащата стана морав.

„Какво, като порасне дъщеря ми, по панаирджийските вестници ли ще я пише.”

Ученият вдигна рамене. Все му беше тая. И като дърт манипулатор каза: „Избора си е ваш”, ама ги подвеждаше. Искаше му се да запази цветята, но само за да ги изследва. Не, че много ги харесваше. Каза, че са хубави, ама ей тъй, да я спечели, както печелеше сигурно и порасналите жени. Иначе хубаво говореше и думите му с блага интонация. Каза още, че цветята като част от нервната й система я правят по-богата на усещания, вероятно те са причина за интелигентността й. Каза, че както някои се раждат с таланти, за свирене, за рисуване и писане, тя се е родила с цветя. Ей, това каза.

Ама, разкошно. И тя им го беше казвала. Да не страдат, а и уверена беше.

Баща й се напи веднъж и я подгони с пинцетите, тя пък го заключи в мазето в което някога държаха злобното му куче и му говореше на инат от вън.

Не искаше да се прости с цветята си.

Майка й се разплака веднъж, макар изобщо не беше пияна. Затюхка се на глас, защо само на нея се случвало.

Утеши я, но за да не заключва никога повече баща си в кучкарника, нито пък нея да разплаква реши да махне цветята.

И за да не се обвиняват утре, направи го сама, колкото и да я боля, че го прави без упойка каквато й бяха уговорили.

Сви се сред гората, сред цветята и едно след друго изтръгна всичките си цветя. Още с първото усети, че губи част от паметта си. Уплаши се, заболя я повече сърцето отколкото кожата на главата. После обаче почувства, че със загубеното й е олекнало. И изтръгна и второто и третото и четвъртото. И накрая дори беше забравила да чете, но пък й беше много, много весело.

Върна се в дома си. Без цветя. Смееше се весело макар и не като преди.

Родителите й в началото не забелязаха промяната, а после заплакаха от радост.

Тя беше вече дете като всички останали.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Блатната Вещица
МнениеПуснато на: Нед Май 10, 2009 1:15 pm    Заглавие: ПРЕСТАНИ! Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 35
Местожителство: "Към слънцето и малко вдясно"

Наистина престани!
(никога не преставай!)

Снощи сънувах беличко жребче с ВЕНЕЦ ОТ ЦВЕТЯ в гривата!
Цяла сутрин се чудих,какво ли ще значи!Да видим.....

1.А за твоето момиченце-аномалия,прекрасна е!
2.Родителите и,имат всички основания да плачат!Различните са обречени на самота и болка,без значение,какъв вид е различността им!
3.Да си различен е ВЕЛИКОЛЕПНО!Всички сме различни и в това е нашата стойност и неповторимост!Различието ни прави уникални и специални!!!Ако всички бяхме еднакви,кого щяхме да обичаме?!
4.Смятам,че краят е нереален!Прости ми!
Аз,като едно различно момиче,чиито родители са пролели доста сълзи:"Защо точно моята дъщеря трябваше да е такава!",чиято майка и до днес увещава:"Трябва да се промениш,иначе цял живот има да си патиш!",чиито приятели често поглеждат озадъчено,после махват с ръка:"Остави я нея-тя е смахната!",та аз ти казвам:"Прости ми,но краят ти е нереален!"
Твоето "дефектно момиченце"(до колкото я отъждествявам до някъде със себе си),НИКОГА НЕ БИ СЕ ОТКАЗАЛА ОТ ЦВЕТЯТА СИ!
Никога,за никого,въпреки всичката болка.....
Би плакала,целувайки ръцете на майка си:"Прости ми ,че те наранявам с решението си,мамичко,но какво мога да направя-такава си ме родила!"
Чвек вкусил веднъж от вълшебството,никога не може да се раздели доброволно с него!
То е да се откажеш от същността си,от това кой си!Нима някой (добър или лош)е способен да го направи!?Та това си е самоубийство!

Какво ли знам аз!
Все пак,венчето на твоята героиня е от цветя!
На моята глава растат по-скоро тръни,та може би,за това съм по-твърда!
Може би,нежните цветчета,растящи директно от нервната и система,са били прекалено крехки,за да устоят на същността на живота и на света!
Може би......тя все пак се е самоубила.....


Благодаря ти,че прочетох това!
_________________
Блатната Вещица
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
cefules
МнениеПуснато на: Нед Май 10, 2009 1:18 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

И аз, и аз ти благодаря.

Реална си, а си като фентъзи - героиня и ми е много, много щастливо, че се открихме.

И надявам се, че ще ти е интересно тук.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Блатната Вещица
МнениеПуснато на: Нед Май 10, 2009 1:53 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 35
Местожителство: "Към слънцето и малко вдясно"

P.S.:Това го казвам на всички,които се чувстват по някакъв начин различни:

-Това,че си различен от останалият свят,не значи автоматично,че нещо в теб не е наред!
Понякога просто,НЕЩО В СВЕТА НЕ Е НАРЕД!

-Това,че ВСИЧКИ ЗНАЯТ нещо,не го прави автоматично ВЯРНО!
В древността всички са ЗНАЕЛИ ,че земята е плоска и все пак,ТОВА НЕ Е ВЯРНО!

"Над всичко е-сам за себе си да бъдеш истина"
ШЕКСПИР


Слушайте и бъдете верни единствено на сърцата си!Пътя по който сърцето ни води е труден,но си е нашият път!Отстоявайте СВОЯТА ИСТИНА ,и никога не се отказвайте да бъдете себе си-в крайна сметка,кого другиго можете да бъдете!!!
_________________
Блатната Вещица
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
cefules
МнениеПуснато на: Нед Май 10, 2009 2:40 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Толкова ми се иска, повече хора да приемат в сърцето си онова, което си писала. Иначе е пълна сивота и задух. Много еснафски гледа масата на различностите. Жалко е, но е така.

Имам си фантазия: не можеш да си представиш колко дразни.

И защо?

Че си позволявам да бъда щастлив на своя сметка.

Според хора които не ме познават, които разбира се, не са и компетентни за да дават подобни оценки съм за вързване.

И защо?

Че пиша.

Е, свикнах му вече, но взе да не ми пука. Преди ми пукаше.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
moonsong
МнениеПуснато на: Нед Май 10, 2009 11:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 17

Това ми напомня на една история за подобно момиче, само че тя беше родена със свинско носле. Родителите й я бяха затворили у дома, изплашени да не страда от това как я приемат останалите. А всъщност те от друго се страхуваха - какво ще кажат хората за тях. Така вместо да я приемат каквото е и тя да е щастлива, я правеха още по-нещастна.
Това е още един хубав пример как родителите несъзнателно могат да насадят комплекси на децата си, докато се борят със своите собствени.
От другата страна - добрите деца се опитват да ги направят щастливи и да променят "недъга си".
Много хубава идея за венеца цветя, защото всяка уникалност е сама по себе си красива. Няма нужда всички да сме еднакви, би било ужасно скучно Wink

Цитат:

Според хора които не ме познават, които разбира се, не са и компетентни за да дават подобни оценки съм за вързване.

И защо?

Че пиша.


И с мен е така, само че е за друго, не за писането.
Напълно те разбирам за това.

Стана една лекция... но две думи исках да кажа - Чудесна история
Very Happy[/quote]
_________________
"WHAT DOESN'T KILL ME....BETTER START RUNNING NOW"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 8:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

Една от най-тъжните ми истории е това и радвам се, че е разбирана, харесвана и въпреки всичко повече усмихва и мен и четателите ми. Такъв е живота. Децата са страшно жестоки, а родителите са същите деца, в повечето от случаите, а един такъв е и с героинята ми. И социума не расте и не расте. Хиляди теми се отварят и във форуми и блогове, за насилието в училищата. И най-дейно участие взимат точно тези които проявяват същото насилие като в училищата, но във виртуалната среда. Поведението им е на жестоко хлапе, въпреки езика им на възрастен. И агресията е предизвикана винаги от различното, от страха от различното.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
moonsong
МнениеПуснато на: Пон Май 11, 2009 9:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 10 Май 2009
Мнения: 17

Прав си. Но от друга страна, ако ние сме достатъчно пораснали няма да има никакъв проблем да се справим с недораслото детинско поведение. Въпреки, че е жалко, че трябва да се срещаме с него.
Не помня кой го беше казал това но - Никой не може да ни унижи без наше съгласие.
_________________
"WHAT DOESN'T KILL ME....BETTER START RUNNING NOW"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
qbylkov^cvqt
МнениеПуснато на: Съб Май 16, 2009 2:10 am    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 15 Май 2009
Мнения: 32
Местожителство: Русе

Когато беше щастлив домът и, в него имаше много цветя.
Цветята са малко странни създания, живи са със сигурност, имат своите характери и настроения. Обичаше да пие сутрешното си кафе сред тях. И ги наблюдаваше дълго, дълго. Виждаше как издига връхче всяко листенце и как се разлиства всеки цвят. Имаше растения, които с години живееха в дома и. Те сякаш отразяваха нейната усмивка. Колкото повече се смееше тя или колкото повече преливаше от щастие, толкова по наситено зелени ставаха цветята и толкова по-ярки - цветовете им.
В онзи ден, когато се срути кулата, онази кула от сламки, която беше градила с толкова труд и усърдие, с толкова любов..., когато се срути животът и... и когато се разпръсна прахът от рухналия и живот - цветята бяха повяхнали. Веднага ги поля, и минерали и торове разни им сложи... Но постепенно цветята умряха. Когато умираха се превръщаха в малки зелени човечета. Бяха извънземни, които не бяха оцелели на тази планета без любов.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
Slava56
МнениеПуснато на: Съб Май 16, 2009 7:40 am    Заглавие: Браво! Отговорете с цитат



Регистриран на: 11 Май 2009
Мнения: 91
Местожителство: Ямбол

Развълнува ме разказът ти...
И какъв хубав разговор се е получил след него! Жалко, че не мога да отделя повече време (работя върху нещо важно за мен в момента), за да се включа по-активно в темата...
Хубав ден! Различен от останалите, но пак хубав!

Благодаря ти, благодаря ти, Слава.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
cefules
МнениеПуснато на: Съб Май 16, 2009 7:09 pm    Заглавие: Отговорете с цитат



Регистриран на: 09 Май 2009
Мнения: 557

[quote="moonsong"]Прав си. Но от друга страна, ако ние сме достатъчно пораснали няма да има никакъв проблем да се справим с недораслото детинско поведение. Въпреки, че е жалко, че трябва да се срещаме с него.
Не помня кой го беше казал това но - Никой не може да ни унижи без наше съгласие.[/quote]

Да, ако обществото е пораснало, да. Но ме съмнява, че ще стане и след векове. Синонимът на зрялостта му е: толерантност. Но не съм оптимист, че ще я видим действаща като световен модел.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема  Напишете отговор Страница 1 от 1

Странстващият медиум и приятели Форуми » приказна » Венец от вълшебства
Идете на:  



Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
 
 


DAJ Glass (1.0.7) by Dustin Baccetti. Graphic design from www.freeclipart.nu
Powered by phpBB. Hosted by: BizHat.com
 
     

Free Web Hosting | File Hosting | Photo Gallery | Matrimonial


Powered by PhpBB.BizHat.com, setup your forum now!
For Support, visit Forums.BizHat.com