Странстващият медиум и приятели :: Преглед на тема

cefules

Не приличаше на пияна, по-скоро на глезла, секси я правеше. Танцувахме и плъзна мокро носле по шията ми. Нещо ми говореше, но зле я чувах, музиката беше силна. Като седнахме отново хвана ръката ми и я постави на коляното си, плъзна я нагоре по бедрото си. Забравих, което имах да й кажа. Каза ми, че вече е без пари в себе си, а още й се пие. Не биваше да го правя, но поръчах й още една водка. Почти на екс я изпи. После следваща. И следваща, но вече по-бавно, придърпа ме до себе си, притисна се от едната ми страна. Говореше гладко, без да заваля, преплита език или бърка думи.
-Аз съм пияна, а не бива да пия. И не пия, защото не бива да пия. И не се държа така с всеки срещнат, но това не съм аз. Днес, просто заради детето на една колежка, трябваше да е една капачка. Тръгнах към тоалетната да я повръщам, но тогава, в огледалото, видях...Очите й горчат, той не го забелязва. Тя не го забелязва. Горчат, че чак парят. Една капачка и толкова истина. Парят натрупващите се безсъния. Бързината и това, че си отлитат дните. Тя го обича, тази която съм обикновено без да пия. Тя му се отдава, но не може да му се отдаде така, както аз бих успяла. Тя има задръжки, много задръжки, аз нямам, но не съм препоръчителна. Въпреки това задрасках я отвътре. Аз имам остри нокти, много остри нокти, знаеш ли...
Прокара връхчетата им по ръката ми, настръхнах, а тя се изсмя:
-Харесва ти, нали! Хубаво е, ала мога да ги впия. Пожелах от нея да ми се отдаде. Очите й повече горчаха. Хубав е живота, сладък, кратък. Не мога да я гледам възрастна. И тя не е. Най-сладка е сега. Захар избива над смокините й, чувстват всички езици които са се плъзгали по тях. Истински и измислици. Фантазии и реалности. Тя ми се подаде, аз я прелъстих, а не ти мен или нея. Хайде да говорим направо, без такива ми ти. Утре няма да помня. Най-добре да е в някаква хотелска и да се ометеш преди да съм се събудила. Така ще ми оставиш фантазията за себе си, а и несигурността, че съм го направила, защото няма да помня. Докато съм пияна, познавам и трезвата, трезва не познавам пияната, защото е непредвидима. Ще тръгваме ли!
Едва когато се изправи, пролича й. Закикоти се, нарече ме с някакво непознато име. Сигурно съученик или приятел от студентските й години. Даде ми ключовете за колата, но като подкарах ми каза да включа брояча. Беше твърдо убедена, че се вози на такси и след малко пусна ръка и на таксиметровия. Каза му, че няма пари, но ако иска може да се възползва от положението, стига да я заведе някъде извън града, където тревичката е най-дъхава. Попита го, практика ли му е да качва пияни курви. После млъкна за кратко, гласът й стана плътен, докато изричаше:
-Не знам къде съм тръгнала, защо го правя и дори коя съм. Знам само, че много пих днес, а като че ли целият ми живот е подобно опиянение. Пътувам в кола летяща в неизвестна посока, не знам защо го правя и често забравям коя съм. Трябваше да се напия, че да дам тази трезва преценка на живота си.
Спряхме, дълго се целувахме преди да слезем. Разкопча ми и панталона, но някак сковано се чувствах в колата. Рекох й да продължим горе. Пак ме нарече някак странно, това изглежда беше никнейм на някой мераклия от мрежата. Не сгреших, според нея му е отишла на гости и не можеше да повярва, че се е качила във влака и ей тъй без да предупреди никого няма да се върне тази вечер в къщи.
После, див секс. Толкова освободена жена не съм имал.
Каза ми, че толкова страстна не е била и със съпруга си.
Ако ща да й вярвам, ако ща да не й вярвам.
Е, вярвах й. Можех да сравня. Казаха ми в кое заведение са я видели доста пийнала и отидох да си я прибера.
Заспа сладко. Хубаво беше, а аз не успях.
Дереше ме с нокти отвътре, онази дивата, която е деряла и нея.
Няма да помни нищо. Няма и да допусне за себе си, това което вече знам за нея.
Няма да го допусне. Малко е да се каже, че ме разочарова. Шокира ме. Но няма, няма да го допусне.
Защото я обичам още повече.